Забраните за риболов стават плаващи във времето
Учените и рибарите да предлагат кога да започва забранителният период за улов всяка година, препоръчва Консултативният съвет за Черно море
Публикувана: 17 Mar 2020 | 13:09

Как да бъде решен възникналият проблем с ненавременната забрана за улов на отделните видове риба обмисля Консултативният съвет за Черно море (КСЧМ). В препоръката, която подготвя, се залага забранителният период по време на размножаването им да бъде актуализиран всяка година по предложение на учените и рибарите. Това беше обсъдено на последното заседание на УС на Консултативния съвет и на неговата работна група „Селективност в дънния риболов и спазване на задълженията за разтоварване“, което се проведе в курорта Св. св. Константин и Елена край Варна, съобщи за в. „Черно море” председателят на Управителния съвет на КСЧМ д-р Йордан Господинов. Във форума участваха представители на рибарските сдружения, екологични организации, учени от двете черноморски държави - членки  на ЕС, България и Румъния, също и  г-жа Паскал Колсън от ГД "Морско дело и рибарство" на Европейската комисия.

 

Д-р Йордан Господинов

 

Оказва се, че с промените в климата

се изменя периодът на размножаването на отделните видове риба и сегашната фиксирана годишна забрана за улова вече не е актуална, каза д-р Господинов.  Забраната започва по-късно от началото на размножаването и реално няма ефект от прилагането й. Така се получава с калкана, попчетата, белите миди и други дънни видове. Затова идеята е забранителният период да стане плаващ във времето. Рибарите са постоянно в морето и първи забелязват настъпващите промени във физиологията на видовете по отношение на размножителния период.  Затова идеята на КСЧМ е учените съвместно с рибарите да предлагат всяка година на съответните министерства в нашите две страни, както и на ИАРА и румънската АМПА, кога да  започва въвежданата от тях забрана съобразно конкретните климатични условия. Ето, тази година е характерна с необичайно високи температури за зимния сезон, но догодина ситуацията може да се окаже съвсем различна. Това ще бъде една от основните ни препоръки, свързана с опазването на морските видове, допълни председателят на КСЧМ.

 

Припомняме, че в. „Черно море” вече информира за проблема със забранителния период за улова (виж „От затоплянето - променя се размножаването на рибите в Черно море” в броя от 10 февруари т.г). Тогава доц. д-р Виолин Райков от ИО съобщи за забелязаните от него симптоми на промяна в обичайното време през годината, когато става размножаването на някои видове риба по нашето черноморско крайбрежие. Като една от най-вероятните причини за това той определи по-високите температури през зимния период в резултат на глобалните климатични промени. И сподели за нещо необичайно, което е наблюдавал - още в началото на януари попчетата вече имали зрял хайвер, което означавало, че размножаването им е започнало много по-рано от обичайното време.

 

Препоръката на КСЧМ,

 

която в момента се съгласува между участниците в съвета, ще включва задължителното изискване стартът на пролетните забрани за риболов  стриктно да се съобразява с  температурата и другите климатични промени. На заседанието на работната група отидохме и по-далеко с идеята да създадем групи за бързо реагиране. Рибарите да изискват от науката да извършва своите изследвания и асоциациите веднага да алармират държавните органи, за да може заповедта за забраната да е адекватна на конкретната ситуация, каза още д-р Господинов.

 

Имаме и друго предложение. Най-после трябва да намери решение дилемата дали рапанът е инвазивен вид, или ресурс в Черно море. Учените казват, че той вече не е инвазивен, защото е отдавна в морето ни, но ние искаме неоспорими научни доказателства за състоянието на неговите запаси. Проблемът е, че все още няма изследвания за ресурса на рапаните и как влияе на другите дънни видове, защото ние твърдим, че той изяжда мидите, което е неоспорим факт, и те застрашително намаляват, добави председателят на КСЧМ.

 

 И още нещо. Учените предлагат да се създадат буферни зони,

 

 където няколко години да не се извършва никаква риболовна дейност, за да се види как се развиват видовете. Те сами ще определят кои да са зоните и ще извършат наблюденията. Това е нужно да се направи, защото учените нямат достатъчно събрани данни какво се случва във водния басейн. Целта е да се изследват всички морски видове, за да е ясна картината за всеки от тях.

 

Сериозен е въпросът и с риболовните уреди, който също бе тема на нашето заседание, продължи д-р Господинов.  Проблемът произтичал от това, че все още имало недобросъвестни риболовци, чиито уреди за улов не били съобразени с изискванията за тяхната прецизна селективност. Това била една от причините да се лови маломерна риба, което е забранено, както и да се изхвърля обратно в морето. Нужен бил преглед на риболовните уреди от страна на ИАРА и всеки от тях да бъде задължително маркиран, нещо, което се пренебрегвало от някои риболовци.

 

Румънските ни колеги предлагат и  друг тип риболовни уреди, допълни д-р Господинов. Рибарите по крайбрежието на северната ни съседка хващали много дребни попчета и затова тяхното предложение било за въвеждането на специални селективни уреди, които представлявали кошове.

 

Друга основна тема на форума наред със селективността в дънния риболов бе за спазването на задължението за разтоварване на улова

 

Румънските колеги твърдят, че имали нужните пристанища за разтоварване. Ние обаче смятаме, че както у нас, така и при тях няма достатъчно, които да отговарят на всички хигиенни изисквания, категоричен бе д-р Господинов. Той припомни за препоръката, свързана с разтоварването на улова и хигиенните условия на тези места (включително да има хладилник); да може да се следи и качеството на леда, дали не е от замърсена вода,  също дали рибата се слага в касети и как се етикира. Нужно е да се направи, за да бъде спасен основния принцип: да се  знае една стъпка напред, тоест, накъде заминава рибата, и една стъпка назад - кой я е уловил, обясни председателят на КСЧМ.  Например на всяко място за разтоварване трябвало да има утвърдени етикети; на тях първо да е изписан буквения код на държавата BG, после с цифри окръга (примерно за Варна - 03), следвал трицифреният номер на пристанището или предприятието, ако първата продажба се извършва от предприятие поради липса на хигиенни условия на пристанището, накрая номера на риболовния съд. Така, като отидат на борсата или тържището, примерно 100 щайги попчета, които са уловили 25 лодки, за всяка от тях щяло да се знае от кое точно пристанище идва рибата. Обратното проследяване щяло да доведе до риболовния съд и съответно кой, кога и къде е уловил рибата, при какви условия я е съхранил, доставил, декларирал и разтоварил.  И после, ако има жалба, че продадената риба е замърсена, или друго несъответствие относно качеството и безопасността на продукта, от етикета веднага щял да се разбере произходът й.

 

Специално за бялата мида имало идея да се въведе тримесечна забрана

 

за нейния улов. Миналата година тя продължила само един месец. Според учените в различните морски държави имало различен забранителен период. Например в Турция бил три месеца. От бранша искали толкова да бъде и у нас, тъй като наблюденията показвали, че размножаването при вида „Донакс“ продължава три месеца. Искаме да запазим ресурса им не само със селективността на уредите за улов, но и като се съобразяваме с докладите на учените за реалното им състояние в морето. Те предлагат забранителният период да бъде по-дълъг и ние ще се съобразим с тях, подчерта д-р Господинов. Той допълни, че това предложение не е на КСЧМ, а на бранша ни, защото в Румъния не ловят бели миди от този вид и случаят е частен само за нашето крайбрежие.

 

 

Що се отнася до работната програма за новата 2020 година, д-р Господинов увери, че тя е готова и вече одобрена от Управителния им съвет. Но конкретно ще може да я коментира след провеждането на Общото годишно събрание на КСЧМ, което този път ще бъде в Констанца през този месец. В програмата  е предвидена „кръгла маса“, чиято тема още не е утвърдена, но най-вероятно ще включва НАТУРА 2000 в морските зони и видовете риболовни  уреди, които могат да се използват в тях. Търсим как да се съобразим с екологията,  с природата, с научните изследвания и препоръките от Европейската комисия, за да даваме качествени предложения и добри консултации в сферата на морското дело и риболова, заключи председателят на КСЧМ.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

 

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )