В Гърция и Турция на море, а в чинията - българско рибе

Близо 150 тона барбун сме продали на таверните по Бяло море. Замразяват улова в камери на ишлеме. Хотелите са затворени, ресторантите са с намален капацитет, казват собствениците на риболовни кораби Емил Милев и Георги Гавазов. Те са категорични, че българите ядат твърде малко риба, а уловената по нашето крайбрежие е много по-вкусна и здравословна от вносните.

Българските рибари изнасят в съседните държави тонове риба заради пониженото търсене на морската храна у нас. Това разказаха пред “Труд” собственици на морски кораби от Варна и Бургас. Над 90 процента от уловения в наши води калкан отива за износ в Турция. Квотата за миналата година беше 57 тона, което означава, че в южната ни съседка са пласирани над 51 тона от деликатесната риба. У нас тя се купува малко заради високата цена от 20 до 30 лв./кг на борсите. Гърците пък изкупуват 95 процента от уловения барбун, наричан още “царска риба”.
 

“Миналата година хванахме над 500 тона и почти всичко замина за износ. Сезонът на барбуна започва през юли, надяваме се да няма нови ограничения заради COVID19, за да реализираме продукцията”, обясни Емил Милев, председател на Сдружение “Черноморски изгрев”, в което членуват близо половината от собствениците на стотината български риболовни кораби. Досега те разчитаха на пласмента на жива и охладена риба с изключение на трицоната (цаца), която дават основно на преработватели. “Ако няма пазар за другите видове риба, ползваме на ишлеме хладилните им камери и замразяваме улова, докато настъпят по-добри времена”, коментира Милев.

Колегите му от Бургас признават, че най- много изнасят за Румъния замразена и солена цаца. За Турция приблизителното количество на калкана, уловен по Южното Черноморие, е 15 тона, а за Гърция - около 150 тона барбун за година.
 

“Гърците по принцип са морски народ и консумират много риба. Не като българите - да наблягаме на кебапчета и кюфтета. В Турция пък има следната политика: когато годината е паламудена и се налови много риба, държавата я изкупува.
 

Военни я натоварват на камиони и я продават на съвсем приемливи цени по села и градове на по-бедните”, казват рибарите от юг. “Рибата от нашето море е с превъзходни вкусови качества и е време тя да заеме по-важно място на трапезата на българина”, обясни от своя страна Георги Гавазов, управител на дружество “Черноморски улов” във Варна. “Дори малките количества, които ловим сега, трудно се реализират. Редовни клиенти не отвориха хотелите си, ресторантите работят с намален капацитет”, очерта картината Милев.
 

Има опасност от фалити за част от притежателите на част от близо 100-те кораба от българската риболовна флотилия заради кризата покрай COVID-19. Това признават от бранша и се надяват на допълнителните помощи от ЕС. През септември се чакат първите средства по трите извънредни мерки за подкрепа на сектора по Програмата за морско дело и рибарство. Проектни предложения се подават до 3 юли, а общият размер на парите е 17 млн. лв. Дотук са депозирани 147 заявления. За първи път те се оценяват в реално време, а не след крайния срок за кандидатстване. “Целта е максимално бързо да се извършат плащанията”, обясни д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието. Василева подчерта, че България е първата страна от ЕС, която получи одобрение за извънредните мерки за подкрепа на сектора и в момента останалите страни-членки на съюза взаимстват опит от нас.