Борисов надви протеста и вече са важни изборите напролет
В петък бе стотният ден от протестите срещу третото правителство на ГЕРБ
Публикувана: 18 Oct 2020 | 12:20
Стопкадър Фейсбук

В петък бе стотният ден от протестите срещу третото правителство на ГЕРБ. Макар че хора ще продължат да демонстрират, резултатът отсега е ясен – главната задача за предсрочно падане на Бойко Борисов няма да бъде постигната. Сбъдването на хипотезата за оставка е в рамките на статистическата грешка. Смяната на трима министри и резолюцията на Европейския парламент не са голяма утеха. ЕС няма да помогне за свалянето на Борисов. Защо и как протестът намаля като численост, изгуби енергия, кой къде сбърка ... - коментирано е доста, тепърва и още. Важното е, че Борисов непоклатимо се е запътил към редовните избори и това е видно пет месеца преди тях.
 

 

От тук нататък всяко едно протестно действие е част от предизборната кампания. Това е капан за всички опоненти на Борисов. Принципно не е лошо да демонстрираш, готвейки се за избори. Трябва обаче да си честен. А протестът не може занапред да си позволи искреност. Изборите са състезание всеки срещу всеки, но той отдавна афишира надпартийни общонационални идеали. Ще продължи да твърди, че ги преследва, макар чисто практически да няма какво да преследва (Борисов остава, това е!). А електоратът усеща липсата на прямота. Премиерът ще се възползва.

 

Има решение!

 

То е опозицията открито да влезе в предизборен режим – с послания, мероприятия, формиране на коалиции, учредявания на партии (ако ще има). И да измести фокуса от случващото се на площада. Нека не се лъжем, протестните ивенти вече предизвикват ирония. Нужен е друг център срещу Борисов. Може и да са няколко, но нека имат свои си случки, живот. Да произвеждат други новини и заредят нова надежда. Хубави или лоши, само опозиционните партии могат да изпълнят тази роля. И не яйцата, а политическите имена и съюзи да бъдат  инструментът срещу Борисов. 

 

Изборите напролет са редутът и друга опция вече няма. 

 

Трябва да се разбере също, че не толкова прекият изборен резултат на новите парламентарни сили, а вариантите за коалиция срещу ГЕРБ са пироните, които ще изковат ковчега на това, срещу което днес се протестира.

 

Затова е хубаво не просто партийният шум да смени вувузелите, но и да стартира работата на тихия фронт – сближаването на антагонистични до момента политически сили. Заблуждение е, че това е задача след вота. За да бъде съборен ГЕРБ ще са нужни огромни компромиси от всички алтернативни на управляващите формации, пътят е дълъг. Изисква се не само сближаване на лидери, но и работа със симпатизантите, убеждаването им. Трябва да се проумее и от партиите, и обществото като цяло: власт без ГЕРБ е възможна единствено след събиране на несъбираеми до момента величини –

 

Слави Трифонов и „Демократична България”, БСП и Цветан Цветанов, всички задно с Мая Манолова  и т.н. ( примерите са произволни).

 

Точно сега е моментът да почнат тези процеси. Не е беда, ако участниците се поскарат – важното е след неминуемите сближавания, разлъки и сдобряване през март да е сформирана алтернатива.

 

Не е лесно. Борисов се оказа труден за събаряне. Тепърва ще гърмят лимонки, заложени от него сред уж опозиционните сили. Но площадът изгуби битката, за редовните избори и коалициите трябва да се мисли вече. Такава е реалността. Разбира се, всичко това важи само и единствено, ако ГЕРБ е твърдо недопустим за съюз за хора и партии, които днес негодуват срещу него.

Автор: Диян Божидаров

Източник: "Сега"

Коментари ( 0 )