България се прости с големи и значими личности през 2017-а - част втора
Напуснаха ни много колоритни и бележити българи
Публикувана: 31 Dec 2017 | 18:32

ЮНИ

 

Бившият вратар на ЦСКА Румен Ненов

 

 

 

Бившият вратар на ЦСКА, Славия и Ботев (Враца) Румен Ненов почина на 49 години, съобщиха негови близки. Той е получил инфаркт и е издъхнал в ръцете на сина си.

 

Ненов беше част от отбора на "червените", който победи Ювентус с 3:2 през 1994 година. В мача срещу италианския гранд той изведе тима с капитанската лента.

 

През последните години бившият страж не успя да се реализира като треньор, а в един период изкарваше прехраната си и като таксиметров шофьор.

 

ЮЛИ

 

Аян Садъков

 

 

 

Бившият национал Аян Садъков почина след дълга борба с коварна болест. 

 

Бате Айко, както го наричаха феновете, е сред най-големите легенди на пловдивския футбол. Някогашният халф има над 300 мача и над 100 гола за Локомотив (Пловдив). Със "смърфовете" е носител на Купата на Съветската армия през 1983 година. За България Садъков е записал 79 мача и 9 попадения, като е част от националния отбор на световното първенство в Мексико през 1986-а. В кариерата си има и три сезона в португалския шампионат с Беленензеш, а в средата на 90-те години окачи бутонките на пирона след кратко пребиваване в Ботев (Пловдив). 

 

Дебютира за националния тим в края на 1981-а в контролна среща с Бразилия в Порто Алегре. Мач №50 за "лъвовете" легендата на Локо (Пд) играе срещу Аржентина на Диего Марадона на световните финали в Мексико. Бате Айко носи националната фланелка за последно през пролетта на 1991-а в приятелски мач с Дания.

 

 

Доайенът на детската хирургия във Варна доц. д-р Александър Шейтанов

 

На 4 юли нa 78-годишна възраст почина доайенът на варненската детска хирургия доц. д-р Александър Шейтанов, съобщиха от Медицинския университет.


Той оставя ярка диря в медицинските среди във Варна като ерудиран преподавател на няколко поколения млади специалисти и на блестящ лекар, с огромен принос при утвърждаването на детската хирургия в Североизточна България и на катедрата към Медицинския университет.


Роден е на 05.03.1939 г. в Шумен. Завършил e средното си образование във Варна и медицина в Бърно, Чехия през 1962 г. Придобива специалности - обща хирургия (1974) и детска хирургия (1976). Специализирал е в Прага и Москва. Работил е като ординатор в здравен пункт в Белослав - Варненско (1962 - 1965), ординатор в хирургическото отделение на Градска болница - Варна (1965 - 1967) и ОРКБ - Варна (1967- 1973). Избран е за асистент в Катедрата по обща хирургия през 1973 г. Хабилитиран е като доцент и ръководител на клиниката по детска хирургия към Медицински университет - Варна през 1988 г.


През 1982г. защитава дисертация на тема: "Дренажни методи за лечение на острите белодробни деструкции в детската възраст". Основните научни проблеми, които разработва, са в областта на детската и спешната детска хирургия, както и на хирургията при новородени. Съавтор е на монографията "Оториноларингологична помощ в Северна България". Има 7 рационализации и едно изобретение, както и 126 публикации в наши и чужди списания и сборници.


Член е на дружеството на детските хирурзи в България и на Международното дружество на детските хирурзи.

 

 

Българският диригент Михаил Ангелов

 

На 85-годишна възраст почина големият български диригент Михаил Ангелов.

 

Той е един от основателите на Камерния ансамбъл "Софийски солисти". Бил е главен диригент и директор на Софийската национална опера и на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград. От 2005 г. е главен диригент на Националния музикален театър "Стефан Македонски".

 

Ученици на Михаил Ангелов са големите български оперни певци Гена Димитрова, Валери Попова, Александрина Пендачанска, Бойко Цветанов и др.

 

За своите 55 години творческа дейност Маестро Ангелов има повече от 2 500 участия, които включват оперни и балетни заглавия, хорови и симфонични концерти, кантатно-ораториални творби.

 

Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен и на всички високи отличия в областта на културата в България.

 

 

 

Голямата актриса Ванча Дойчева

 

През 2017г. ни напусна голямата актриса Ванча Дойчева. Ванча Дойчева има над 250 роли в театъра, киното, телевизионния театър, радиотеатъра. Дългогодишен председател е на Съюза на артистите в България.

 

Стотици са участията й в концерти, рецитали, срещи със зрители от цялата страна. Награждавана е многократно. Носителка е на Голямата награда на община Карлово на името на Васил Левски за нейната обществена дейност.

 

По-известните й роли в театъра са: Рада Госпожина в "Под игото", и Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в "Братя Карамазови" по Достоевски, Дездемона в "Отело" и Регана в "Крал Лир" на Шекспир, Лизистрата в едноименната комедия на Аристофан, Елена в "Деца на слънцето" на Горки, Адела в "Домът на Бернарда Алба" на Лорка, Инес в "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, Мег в "Бившата мис на малкия град" от Мартин Макдона, Савина в "Елегия" на Павловски, Еленка в "Почивен ден" на Камен Донев и др.

 

 

АВГУСТ

 

Българският музикант и композитор Асен Гаргов

 

На 68-годишна възраст почина големият български музикант и композитор Асен Гаргов. 

 

Гаргов е дългогодишен дуетен партньор на Лили Иванова.

 

Асен Гаргов е роден е на 24 юли 1949 г. Като малък дълго свири на цигулка. После родителите му заминават за Чили, където учи китара в една от най-известните музикални школи.

 

Кариерата му започва във вокален квинтет „Студио В“, където е поканен за солист от Вили Казасян в началото на 70-те години.

 

Като самостоятелен певец е известен с песента „Развод ми дай“, добила популярност през 1990 г.

 

 

Световният шампион в щангите Величко Чолаков

 

През 2017 ни напусна големият щангист на България Величко Чолаков, известен с прозвището си Железният.

 

Чолаков е имал проблеми със сърцето, за което се е лекувал. Величко Чолаков е роден на 12 януари 1982 г. в Смолян.

 

Участва на олимпийските игри в Атина през 2004 г. и печели бронзов медал в категория над 105 кг. Той е единственият български щангист с медал от олимпийски игри в най-тежката категория.

 

В същата категория става световен шампион във Ванкувър и европейски шампион в Украйна. През януари 2006 г. е поканен от Арнолд Шварценегер да участва в турнира „Арнолд Класик" в САЩ. Почетен гражданин на Смолян и община Неделино, женен с две деца.

 

 

Актьорът Христо Христов

 

Внезапно почина известният актьор Христо Христов, свързал житейския си и творчески път с Варненския драматичен театър, съобщават от пресцентъра на културната институция.


Завършил Актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1970 година, Христо Христов се превръща в един от ярките актьори на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.


Изграл е над 120 роли, сред които: Цар Петър в „Боян Магьосникът“ от Камен Зидаров, Сусо в „Януари“ от Йордан Радичков, Следователят в „Прокурорът“ от Георги Джагаров, Кулигин в „Три сестри“ от А. П. Чехов, Динко във „Вампир“ от А. Страшимиров, Аврам Опитомителят в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Отец Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Хелмер в „Нора“ от Хенрик Ибсен, Джордж в „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ на Едуард Олби, Шишман в „Човекоядката“ от Иван Радоев, Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, Ган-дза Лин или Газолин в „Зойкина квартира“ от Михаил Булгаков и др.


През 2000 г., заедно актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други колеги и приятели, Христо Христов създава Фондация „Варненско театрално общество”. Поставят се три заглавия: „Чудо” от Иван Радоев се играе 36 пъти в Кукления театър, „Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер и „Ключ за седмото небе” достигат 20 представления.


През последните години Христо Христов се беше посветил с голяма любов на своите възпитаници от Театрално студио „Шанс“, много от тях подготви и изпрати да учат в НАТФИЗ, НБУ и дори в Кеймбридж. „Обичам децата. Моето верую е да се занимавам професионално с тях, не търпя любителство“, повтаряше той.


Неговата постановка „Щуротии“ влезе в репертоара на театъра, „Суматоха” привлече публика в Концертното студио на Радио Варна. С Театрално студио „Шанс“ Христо Христов постави и пиесата на своята възпитаничка Биляна Тодорова „Писма на пясъка”, последва „Гущерчето или шпионажът през каменния век” от Александър Володин, а преди това в „Албена прокълнатата“ по Йордан Йовков Христо Христов вложи сърцето си на добруджанец: „ За мен „Албена” е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба. Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката „Албена Прокълнатата”. Еманация както на красотата, така и на греха, Албена не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него.“

 

 

СЕПТЕМВРИ

 

Видинският митрополит Дометиан

 

След продължително боледуване почина Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан, съобщават от пресцентъра на Българска Православна Църква.

 

Светското име на митрополит Дометиан е Димитър Попвасилев Топузлиев. Роден е на 11.11.1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г. От края на същата година е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 г. На 14.01.1959 г. в мъглижкия манастир „Св. Николай" е постриган в монашество с името Дометиан от Старозагорския митрополит Климент под духовото старчество на архимандрит Панкратий (по-късно Старозагорски митрополит). На 10.03. с. г. в старозагорския катедрален храм „Св. Димитър" е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храм „Св. Богородица" в гр. Стара Загора.

 

От началото на м. септември 1959 г. до 1962 г. йеродякон Дометиан е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 18.07.1962 г., в академичния храм, с благословението на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий (по време на съслужението му с Българския патриарх Кирил). Завърнал се в Родината, от 01.01.1963 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на м. февруари 1967 г. Като такъв на 04.12.1963 г. във великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично" е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан. От 10.03.1967 г. архимандрит Дометиан е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от м. октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. От м. февруари до м. август 1968 г. слуша лекции в Богословския факултет в Лозана, а от м. август 1968 г. до м. август 1969 г. е на стаж и езикова специализация в Лондон и Оксфорд, а заедно с това слуша лекции и в колежа „Кадестън". От 01.09.1969 г. до 01.11.1970 г. той е протосингел на Софийската митрополия, а от 01.11.1970 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод, какъвто остава до 01.03.1979 г. Като такъв на 15.12.1974 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски". От 01.03.1979 г. епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, който пост заема до м. март 1983 г. След завръщането си в България, от 01.04.1983 г. до м. юли 1987 г. е викарий на Софийския митрополит. На 26.07.1987 г. е избран, а на 02.08. с. г. е и канонически утвърден за Видински митрополит.

 

В следващите дни Св. Синод на БПЦ-БП ще се събере на извънредно заседание и ще определи деня и часа на опелото и погребението на новопредставления митрополит.

 

 

ОКТОМВРИ

 

Певицата Андрония Попова

 

Певицата Андрония Попова-Рони почина след дълго боледуване, съобщават нейни близки и колеги във Фейсбук. Тя бе част от триото Sentimental Swingers и вокалистка на групата Nassekomix.  Песните й са саундтрак към нови български филми като "Източни пиеси" на Камен Калев и "Каръци" на Ивайло Христов.

 

Андрония Попова е завършила пиано и класическо пеене в столичното музикално училище "Любомир Пипков", а след това — арт мениджмънт в НБУ и вокална педагогика в Софийския университет. Следвала е и в музикалния колеж "Менис" в Ню Йорк.
 

През 2015 г. излезе и документалният филм с нейно участие "Животът е един безкраен танц", посветен на суинг културата в България и петия рожден ден на Sentimental Swingers.

 

 

 

Актьорът Стефан Щерев - Чечо

 

През 2017 г. почина актьорът Стефан Щерев-Чечо, съобщиха от Съюза на артистите. 

 

Стефан Щерев-Чечо е роден на 17 юни 1973 г.
Играл е в Народния театър "Иван Вазов", НДТ "Сълза и смях", Малък градски театър зад канала, театър "София", а в последните години - в Сатиричния театър. Участвал е в десетки игрални и късометражни филми. Бе част и от екипа на Иван и Андрей в "Станция Нова".

  

Чрез забележителните и незабравими роли на сцената, чрез участията си на малкия екран Стефан Щерев изпълняваше мисията си да работи за развитието на театъра, за победата на доброто, на творчеството и на състраданието в живота ни. Силата на волята му помагаше да преодолява изпитание след изпитание.

 

Характерът му се открояваше, както на житейската сцена, така и на театралната, което остави дълбоки следи у неговите почитатели, колеги и приятели и прави загубата му още по-тежка. Но той ще остане да напомня за себе си, защото приживе вдъхна живот на всичко, с което се захвана и никога не изневери на убежденията и принципите си.
 

 

 

Шефът на Историческия музей във Варна Валентин Плетньов

 

След близо месец в кома издъхна директорът на Варненския исторически музей проф. Валентин Плетньов. Историкът постъпи в търновската болница на 23 септември след претърпян битов инцидент в къщата си в село Леденик.

 

Бележитият археолог получи тежка черепно-мозъчна травма след падане по стълби. Лекарите го приведоха в медикаментозна кома и на апаратна вентилация, но се въздържаха от прогноза за живота и възстановяването му. Професор Плетньов си отиде от този свят на 55 г. Оставя след себе си над 100 научни публикации, дали огромен принос в развитието на науката в областта на средновековната металопластика, битова керамика и археологията на Българското Черноморие.

 

 

Варненският журналист Троян Георгиев

 

Троян Георгиев загуби битката с рака на Архангеловден. С пословично чувство за хумор, Тони водеше предаването „Малката сестра” по МСат, но бе популярен сред безбройните си радиослушатели и тв зрители в различни интерпретации. Варна се будеше с неговия глас по радиото и само колегите му знаехме, че Тони никога не пишеше сценарии. Той заставаше пред микрофона и наелектризираше с магнетизма си хиляди хора.

 

Четете още Знаменитости, които светът изгуби през 2017-a - част първа

Знаменитости, които светът изгуби през 2017-a - част втора

Коментари ( 0 )