Одит показа: Въздухът в България е мръсен, защото сме... бедни

Изискванията на международните стандарти за качество на атмосферния въздух не успяват да постигнат 14 от проверени 15 държави.

Това са изводите от осъществения съвместен одит на 15 институции, включително българската Сметна палата и Европейската сметна палата. Качеството на атмосферния въздух е в съответствие с всички изисквания на европейските стандарти единствено в Естония.

В другата крайност са страните, срещу които Европейската комисия неотдавна е завела дела в Европейския съд заради продължителното надвишаване на допустимите прагове на замърсяване.

Докладът от съвместния одит е съставен въз основа на резултатите от извършените национални одити на страните-участнички и разширен с одит, който обхваща целия ЕС.

Освен страната ни, са проверени Естония, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Албания, Македония, Грузия, Косово, Молдова, Швейцария, Израел.

Одитният доклад на българската Сметна палата е публикуван на нейната интернет страница (www.bulnao.government.bg).

Според българската Сметна палата причините за влошеното качество на въздуха у нас имат социално-икономически характер и са вследствие на енергийната бедност на населението, тъй като основен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон.

Предвидени са социални мерки като помощи за отопление на хора с ниски доходи, но не се предвижда осигуряването на екологични горива и подобряване на качеството на атмосферния въздух в големите градове.

Мерките на национално и местно ниво не са насочени към основния източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелия автомобилен парк и инфраструктурата.

За периода 2009-2017 година в България няма приета национална стратегия за опазване на околната среда,  която да включва основните цели и принципи от Закона за опазване на околната среда.

Замърсяването на въздуха предизвиква най-висок риск за човешкото здраве в света измежду всички видове замърсявания на околната среда. В доклад на Европейската сметна палата, публикуван през септември 2018 г., е констатирано, че то е причинило преждевременната смърт на 400 000 души годишно и мерките, предприети от ЕС за борба с проблема, не са постигнали очаквания ефект.

По време на първата международна конференция за замърсяване на въздуха и човешкото здраве, проведена през есента на 2018 г., Световната здравна организация обявява, че един от всеки девет смъртни случаи в света се дължи на замърсяване на въздуха.

В доклада от съвместния одит са посочени и най-добрите практики за подобряване на качеството на въздуха за всяка от страните. За България част от тях са:

- Модернизиране на обществения транспорт. Обновява се автопаркът на градския транспорт чрез заменяне с нов (със сертификат ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширяване мрежата на метрото (за София). Реновирани са 496 автобуса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 автобуса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен.

- Преминаване на потребление на природен газ за обществени сгради и домакинства – 225 сгради са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 сгради са свързани към газовата мрежа в Стара Загора.

- Монтиране на устройства на комините за филтриране на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново).

- Изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив  и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.

 Dnes.bg

Четете още: