България и образованието в Европа: регионалните неравенства, които определят бъдещето

Образованието е сред най-важните фактори за икономическата конкурентоспособност, социалната мобилност и дългосрочното развитие на европейските общества. Регионалната статистика на „Евростат“ за 2026 г. показва обаче, че европейското образователно пространство остава неравномерно: докато част от регионите вече изпълняват целите на Европейския съюз за 2030 г., други продължават да срещат сериозни затруднения при задържането на учениците в образователната система и осигуряването на квалифицирани кадри. За България тези различия имат особено значение, защото образователните резултати са пряко свързани с демографските предизвикателства, регионалното развитие и способността на икономиката да използва пълноценно човешкия си потенциал, предаде репортер на БГНЕС.

Ранното образование – първият тест за равен достъп

През 2024 г. 94,4% от децата в Европейския съюз на възраст от три години до започване на задължителното начално образование са участвали в ранно образование. Общата европейска цел за 2030 г. е този дял да достигне най-малко 96%. Данните показват, че половината от 198-те региона по NUTS 2 с налична информация – 99 региона – вече са изпълнили или надхвърлили целевото равнище.

Същевременно в 17 региона участието остава под 85%. Сред тях преобладават региони от Източна Европа, включително всичките осем региона на Румъния, два региона в Чехия и два в Словакия. В другия край на разпределението 20 региона отчитат практически пълно участие от 100%. Пет от тях са столични: Брюксел, Ил дьо Франс, Загреб, Будапеща и Варшава. Тази картина показва, че териториалните различия започват още преди училищната възраст.

Преждевременното напускане на училище остава сериозен риск

През 2025 г. делът на младите хора на възраст от 18 до 24 години в ЕС, които са напуснали образованието и обучението преждевременно, е 9,1%. Показателят обхваща хората с най-много основно образование, които не са участвали в допълнително образование или обучение през четирите седмици преди изследването. Европейската цел е този дял да спадне под 9% до 2030 г.

Дългосрочната тенденция е положителна: през 2002 г. делът е бил 16,9%, през 2017 г. достига 10,5%, а през 2025 г. вече е 9,1%. Напредъкът на равнище ЕС обаче прикрива значителни регионални различия. От 196 региона с налични данни 100 са под целевия праг от 9%. Обратно, в 20 региона делът на преждевременно напусналите образование достига най-малко 15,5%. Сред тях има по един регион в България, Унгария и Португалия.

Този резултат поставя България сред държавите, в които поне един регион остава в рисковата група. Той не доказва, че всички български региони имат еднакъв проблем, нито позволява автоматично да се изведе национален процент. Показва обаче защо средните стойности не са достатъчни за оценка на образователната политика. Недостигът на качествени училищни услуги, социално-икономическите затруднения и ограничените перспективи за трудова реализация могат да засилят натиска върху младите хора да прекъснат образованието си.

Квалификацията трябва да води към реална професионална реализация

Друг ключов показател е придобитото образование сред хората на възраст от 25 до 34 години. През 2025 г. 44,8% от тази възрастова група в ЕС имат висше образование. Европейската цел за 2030 г. е най-малко 45%. От 243 региона с налични данни 93 вече са надхвърлили този праг. В три региона делът достига поне 70%: литовския Состинес регион – 77,4%, Ил дьо Франс във Франция – 72,7%, и Източна и Средна Ирландия – 70,4%.

Тези резултати подчертават концентрацията на високообразовано население в големи градски и столични центрове, където университетите, научните институции и квалифицираната заетост привличат млади специалисти. За България подобна концентрация е важна отправна точка при анализа на разликите между столицата и останалите региони. Самата статистика обаче не позволява да се твърди, че всички български региони изостават по един и същи начин.

Паралелно с висшето образование стои качеството на професионалната подготовка. През 2025 г. 66% от наскоро завършилите професионално образование в ЕС са имали поне един месец обучение на работно място – с 6 процентни пункта над европейската цел от 60%. В испанските региони Нороесте и Норесте делът достига съответно 98,9% и 98,0%. Практическото обучение улеснява прехода към заетост, защото свързва придобитите знания с реалните изисквания на работодателите.

Европейската цел изисква регионална политика

Европейските показатели очертават обща посока: по-широк достъп до ранно образование, по-малко преждевременно напускане на училище, по-висока квалификация и по-силна връзка между професионалното обучение и труда. За България изпълнението на тези приоритети изисква внимание към регионите с най-висок риск, а не единствено към националните средни стойности.