Психолог: Да забраниш телефона на детето е като да вървиш срещу времето

Опитите телефоните да бъдат извадени от живота на децата чрез забрани са битка срещу технологичната еволюция. Вместо ограничения са необходими разговор, доверие и развитие на критично мислене.

Това каза училищният психолог Мартин Стоянов в ефира на Радио Варна.

Според него дебатът за екранното време често се фокусира върху устройствата, а не върху начина, по който те се използват.

Проблемът не е в телефона, а в съдържанието и в умението на детето да преценява какво вижда. Естественият филтър е критичното мислене, което се изгражда в семейството и в училище, подчерта Стоянов.

Той посочи, че изследвания показват, че телефоните осигуряват спокойствие на децата, които са свикнали да комуникират, а дори и може и да си почиват с тях.

Според него те са жизнеутвърждаващ фактор в много случаи, тъй като не са редки случаите, в които родителите на децата живеят в чужбина, а телефоните осигуряват бърза връзка с тях.

Трябва да има повече диалог, а не забрани. За много деца телефонът е връзка с родителите, приятелите и социалната среда. Затова организационните въпроси около една подобна забрана са много сложни, посочи Стоянов.

Психологът смята, че забраната на мобилните телефони в училище трудно би постигнала желания ефект. Според него учениците бързо намират начини да заобиколят подобни мерки, а освен това телефоните вече са неразделна част от ежедневието им.

Той е на мнение, че вместо да се води битка с технологиите, училището трябва да ги използва по-активно в обучението. Според него преподавателите могат да включват телефоните и дигиталните инструменти в учебния процес, за да направят часовете по-интересни и близки до начина, по който младите хора общуват и търсят информация.

Психологът обърна внимание и на ролята на критичното мислене, което според него не получава достатъчно място в образователната система. Той отбеляза, че предмети като философия и психология дават възможност на учениците да анализират информацията и да формират самостоятелна позиция.

По отношение на времето, прекарано пред екраните, Стоянов посочи, че няма универсална граница, валидна за всички. По-важно е как се използва устройството и доколко това натоварва човека психически.

Не броят часове е решаващ, а интензитетът. Ако дадена дейност ни уморява психически, имаме нужда от почивка. Важното е да можем да намираме баланс в ежедневието си, каза още училищният психолог.

Според него обществото трябва да се адаптира към развитието на технологиите, а не да се опитва да ги изключи от живота на децата, защото те вече са естествена част от начина, по който подрастващите учат, общуват и се развиват.