Присъединяването на България към еврозоната отново излезе на преден план, след като финансовият министър в първия кабинет „Борисов” се отказа от тази стъпка през 2012 г. Несъмнено това е свързано както с възможности, така и с рискове за икономиката и често позициите са в двете крайности – или въвеждането на единната валута е добро, или е лошо. Тъй като липсва цялостен поглед, анализ, оценка и т.н. на всички възможности и рискове, е трудно да се прецени кои аргументи надделяват, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Един от аргументите против присъединяването към еврозоната е очакваното понижаване на лихвите, на които се финансира държавния дълг, което може да доведе до разхлабване на фискалната политика – било то от популизъм или от желание да се подкрепят близки до властта фирми (или и двете). Именно това е една от причините Гърция да се озове в ситуацията, в която се намира през последните около 10 години, тъй като присъединяването към еврозоната почти заличи рисковите премии между страните в нея. Т.е. до кризата от 2008-2009 г. финансовите пазари считат, че финансирането на всички страни в еврозоната е със сходен риск, а Гърция се възползва от това, трупа бюджетни дефицити и дълг, докато в един момент финансирането пресъхва и тя изпада в криза.
След настъпването на кризата от 2008-2009 г. обаче разликите между тези лихвени проценти се завърнаха, като проблемни страни като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия са със значително по-високи рискови премии от останалите. През последните години на повишена икономическа активност тези разлики отново намаляха, но са далеч от това, което се наблюдаваше в периода преди кризата. С други думи за разлика от периода до 2008 г., когато финансовите пазари считаха, че рисковете за страните от еврозоната са сходни, то в годините след 2009 г. се вижда, че това вече не е така.Ситуацията при новите страни членки на ЕС, които вече са се присъединили към еврозоната, е много по-различна. При тях се наблюдава известно сближаване на лихвените проценти, но то е далеч по-малко от това, което се наблюдава при старите страни членки. Нещо повече – сближаването през 2004-2005 г. се наблюдава както между новите страни членки, така и в сравнение с лихвите в Германия. Това обаче е периодът, в който тези страни се присъединяват към Механизма на обменните курсове (ERM II), а не към самата еврозона, поради което пазарите запазват известна рискова премия. След кризата и опита със страни като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия, както и затрудненията в Литва и Латвия, лихвите по дълга отново се разделят. Т.е. пазарите отново започват да правят индивидуални оценки за рисковете на всяка страна по отделно, а не да слагат всички в общия „ниско-рисков” кюп.
Лихвите в България, независимо че е извън ERM II, следват общата тенденция и не са много по-различни от тези на новите страни членки на еврозоната. Т.е. ако правителството иска да харчи безразборно заради евтиното финансиране, спокойно може да го направи и в момента. Нещо повече – влошаването на публичните финанси веднага би се отразило на лихвите, независимо в или извън еврозоната, както се вижда от графиките както на новите, така и на старите страни членки. Към това се прибавят и механизми като Европейския семестър, които бяха въведени в действие след икономическата и финансова криза в ЕС, и които имат дисциплиниращ характер.С други думи нито пазарите, нито бюрократите в ЕС ще позволят на малка страна като България да прави каквото си поиска, независимо дали е в или извън еврозоната, което прави материализирането на опасенията от разпускане на фискалната политика малко вероятно.
investor.bg
Четете още: Цените на храните по борсите - леко нагоре

Хороскоп: Вселената подрежда всичко в полза на 4 зодии на 15 ноември
Случаите на лупус са свързани с вирус, който почти всички носим
Храните, които намаляват мазнините в черния дроб
Да „паднеш“ върху Слънцето: впечатляващият кадър на Андрю Маккарти
Уникална мозаечна игрална дъска на маите е открита в Гватемала
Кометата C/2025 K1 (ATLAS) се разпадна на три части след преминаване край Слънцето
Вселената става по-студена и „безжизнена“
Спортът по телевизията днес, 15 ноември
Мачовете по телевизията днес,15 ноември
Везенков и Олимпиакос се изложиха в Милано
Готви се голям трансфер: Наш национал призна, може да заиграе в ЦСКА
Таро карта за 15 ноември, събота
Дневен хороскоп за 15 ноември, събота
Любовен хороскоп за 17 – 23 ноември
Как да балансирате хормоните в 20-те, 30-те, 40-те
Повече от половината хора с диабет в света остават недиагностицирани
Изкуствен интелект ускорява създаването на синтетични антитела
Нарушеният слух в бъдеще може да се лекува с…виагра?!
Повишена функция на щитовидната жлеза при деца - на какво може да се дължи?
Американските военни планират разделяне на Ивицата Газа и обезопасяване на само една зона
Хороскоп: Вселената подрежда всичко в полза на 4 зодии на 15 ноември
Наваро: Ако Пауъл беше честен човек и бяхме в Япония, щеше да си тръгне
Защо педалът за газта на Nissan Skyline GT-R R32 е асиметричен
Крал Чарлз III на 77 – Живот, изпълнен с противоречия, страшна диагноза и трудни семейни отношения
4 зодии, които са непредсказуеми
Коментари