Ама палачори сме и това си е

Хич ни няма като народонаселение. Ама хич! Из онзи ден отидох до Крапец. Прекрасен безкраен плаж, горички за прохлада и прочие красоти. Морето нереално синьо. Подухва приятен ветрец. А в горичките има приятна сенчица и полянки за опъване на палатки. Въобще чудесно августовско време посред съботно-неделната почивка. Разгъваме с приятели маса, столове, опъваме палатки. Правим салати, разливаме ракийка, храна в изобилие, сладки приказки и тъй нататък.
Обаче! В момента, в който влезеш леко навътре в горичката, лъсва печалната истина.

Гората е започнала да прилича на бунище. Разни знайни и незнайни герои си хвърляли боклуците. И това при положение, че община Шабла се е погрижила да постави контейнер за боклук недалеч. Абе, "любителю ва природата", иди си хвърли боклука там, а не в гората. Не на плажа, където догодина ще искаш пак да полежиш, без да газиш фасове или да си нарежеш краката на строшени бутилки. Мисли бе, тиквеник. И за цялата тая работа не ти е виновна ни общината, ни държавата, ни ГЕРБ, БСП или ДПС. Сам си си виновен, че не си се научил да си събираш боклуците така, че след теб и на друг да му е приятно, като отиде на това прекрасно, останало почти девствено място. Пък и на теб догодина ще ти е хубаво.
Ама не. Всъщност, като се замисля, палачори сме си и това си е.

Коментар на Пламен Янков