Спор за Бюджет 2027: Кой ще плати сметката?

Плановете за бюджета за 2027 г. предизвикаха спор между финансовия журналист и икономически анализатор Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев в ефира на NOVA. Антонов защити подхода за постепенно ограничаване на дефицита чрез икономически растеж, докато Кънев предупреди, че основната тежест ще бъде прехвърлена върху частния сектор.

Повод за дискусията бяха намеренията на правителството да увеличи приходите с около 2 млрд. евро и критиките, че не се предвиждат съществени съкращения на разходите. Според представените в разговора разчети публичните разходи достигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт.

Антонов заяви, че ограничаването на дефицита не изисква непременно рязко орязване на разходите. Според него е важно икономиката да продължи да расте, така че бюджетният недостиг да намалява като дял от БВП.

„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви той.

Финансовият журналист припомни политиката на съкращения след 2009 г. и предупреди, че прекалено агресивното ограничаване на разходите може да навреди на икономическата активност. По думите му бюджетните планове включват пренасочване на средства между различни пера в размер на около 0,6% от БВП.

Антонов посочи, че въпреки номиналното увеличение на разходите правителството предвижда делът им спрямо икономиката постепенно да намалява. Като пример даде намерението разходите за заплати да спаднат от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години.

Стефан Белчев: Бюджет 2027 няма да е като фирма за бързи кредити

Кънев възрази, че бюджетът натоварва частния сектор в момент на влошаваща се икономическа среда.

„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто - това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.

Той открои негативните тенденции в износа, натиска на инфлацията върху покупателната способност и отслабения инвеститорски интерес. Според него присъединяването към еврозоната е подобрило възприятията за България само временно, а международната несигурност и напрежението в Черноморския регион допълнително възпират инвестициите.

Кънев предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще засегне най-силно работещите и предприятията в светлата икономика, докато контролът върху сивия сектор остава недостатъчен. По думите му държавата увеличава разходите си, без да предлага убедителни структурни реформи. Той постави под въпрос и ефекта от планираното общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5%.

Антонов отговори, че се предвиждат и мерки срещу избягването на данъци. Сред тях са промени в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро.

Двамата се разминаха и в оценките си доколко бюджетът отчита рисковете от евентуално ограничаване на корабоплаването в Черно море.

Според Кънев това е една от основните слабости на финансовата рамка. Той предупреди, че затрудненията при морския транспорт могат да засегнат износа на българска продукция и вноса на суровини, а оттам – производството и бюджетните приходи.

Икономистът предложи временен държавен фонд, който да покрива част от повишения застрахователен риск за корабите. По думите му високите застрахователни премии вече затрудняват бизнеса и могат да намалят конкурентоспособността на българската продукция.

„Единственият начин в момента да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“, смята Кънев.

Антонов посочи, че бюджетите трябва да разполагат с резерви за непредвидени кризи, а фискалният резерв е инструментът за реакция при подобни сътресения. Той предупреди също, че прекалено тревожните послания от институциите могат да разклатят доверието и да задълбочат икономическите проблеми.

В разговора беше обсъдена и възможността за допълнително облагане на банковите печалби. Антонов разграничи авансовото внасяне на данък върху печалбата от същинския данък върху свръхпечалбите. Според него еднократно по-голямо облагане на сектор с висока рентабилност може да бъде оправдано, ако ограничава дефицита и позволява да се избегне общо увеличение на данъците.

Той обаче призна, че банките могат да прехвърлят част от допълнителните си разходи към клиентите чрез такси и лихви. По негово мнение едновременното и сходно поскъпване на банковите услуги би могло да породи съмнения за съгласувано поведение.

Кънев заяви, че извънредното облагане е оправдано, когато компания реализира необичайно високи печалби вследствие на криза или специфична пазарна ситуация. Той попита защо подобни мерки се обсъждат за различни сектори, но не и за „Лукойл“, който според него печели от настоящата енергийна конюнктура.

Икономистът оспори твърденията, че рафинерията работи при неблагоприятни финансови условия. По думите му трябва да се анализират както резултатите на предприятието, така и финансовите отношения между дружествата в групата, включително цените за доставка на суровината.

Антонов посочи, че ако информацията на особения управител за ниските маржове на рафинерията е вярна, допълнителното облагане трудно би могло да бъде обосновано. Той предупреди и за риск от международни арбитражни дела при мерки, насочени конкретно срещу една компания. По думите му има предупреждение за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ на стойност около 3% от БВП на България.

Кънев отхвърли обвързването на въпроса за облагането с отношението към руските собственици на компанията. Според него същественото е дали държавата прилага еднакви принципи към всички предприятия с извънредни печалби.

Двамата коментираха и намерението за засилен контрол върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията, от което правителството очаква икономии от 228 млн. евро.

Антонов подчерта, че борбата със злоупотребите не трябва да засяга хората, които действително се нуждаят от подкрепа. Кънев определи засиления контрол като положителна мярка и заяви, че ограничаването на злоупотребите може да намали публичните разходи.

Икономистът свърза проблема и с липсата на достатъчно ефективно електронно управление. По негови оценки дигитализацията на административните процеси би донесла значителни икономии.

Кънев отправи критики и към управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката. Според него голямата роля на държавата при разпределянето на финансовите ресурси в тези сектори създава сериозни предпоставки за злоупотреби.