Атанасовден е!

Макар че страната ни е в снежната прегръдка на най-студения сезон, предците ни са вярвали, че от Атанасовден зимата тръгва да си отива. Днес православната църква почита паметта на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима. Ето защо в някои селища на Западна България в ранното утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).

В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник "свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип).

За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. На Атанасовден се заколва пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка.

Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

Според народното вярване св. Атанас има власт и над зимното слънце. И тези негови “владения” определят зимното време. То е “като малко дете”, според народната поговорка: ту плаче, ту се смее, сега вали, сега слънце грее. А в една сватбена народна песен дори се разказва: “Два снега валят, /две слънца греят/ два снега топят/ две реки текат” – това е поетичен образ за двамата младоженци. Сравняването им със сняг и зима е истинска рядкост в българския фолклор. В народните песни трудно ще откриете зимни сюжети и образи. 

На Атанасовден всеки селянин отивал да провери колко запаси от храна за добитъка са останали. Ако те няма да стигнат до края на зимата, селянинът отивал да се запаси отново. Но стопаните вече мислят и за предстоящия земеделски сезон. Затова на Атанасовден гадаят дали ще е плодородна годината. Вярва се, че ако на този ден има дебел сняг, следващата реколта ще е изобилна. Както се казва, “дебел сняг – дебел комат”. Така че макар да поглеждат вече към лятото, селяните все още знаят, че зимата едва се е преполовила.

Повод да почерпят имат Атанас (от гръцкото атанатос - безсмъртен), Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна. Честит имен ден!

Пожелания за Атанасовден