Внасяме зеленчуци, които произвеждаме в излишък

Продължава вносът на пипер поради липса на достатъчно количества в страната. В същото време страната ни субсидира производството на тикви, които имаме в излишък и се налага да изхвърляме. Това каза за „Агрозона“ Георги Василев от Асоциация български пипер. У нас се внасят между 150 хил. и 190 хил. тона пипер. Домати, пипер и патладжан са трите основни култури, които трябва да бъдат субсидирани, защото са топ зеленчуци, търсени от потребителите, според браншовика.

Преработвателните предприятия в страната работят с между 10%-30% от капацитета си, след като са вкарали до 30% от суровините си отвън, каза още той. Ако бизнесът работеше само с български суровини, биха работили на 5% от капацитета си, допълни той. В момента всички преработвателни предприятия в България работят на загуба заради липсата на суровина. Това показва непознаване на нуждите на преработвателната индустрия от страна на държавата, според агробизнесмена.През последните 3 години у нас са фалирали 17 хладилника на стойност около 300 млн. евро, каза още Георги Василев и допълни, че не очаква тенденцията да се промени и през настоящата година. Липса на приоритети на държавата е основният проблем, който води до липса на суровина.Износът на стерилизиран пипер от сраната ни за Русия никога не е спирал, обясни той. При руското ембарго върху вноса на земеделски стоки от ЕС България може да доставя само него, защото има голямо потребление.

На частните преработвателни предприятия са необходими 150 000 тона пипер годишно, за да могат да преработват и изнасят обработват за износ, според Георги Василев. „Произвеждаме 90 хил. т., а имаме пазар за 350 000 тона. България е единствената страна в света, която изнася 3 пъти повече, отколкото произвежда и консумира. С този продукт все още се ползваме с добър авторитет навън.“, каза още той.

Изяли сме 10 хил. тона вносни домати

Националната агростатистика показва, че през 2016 г. износът на пресни зеленчуци възлиза на 32,8 хил. тона, което е с 4% повече спрямо предходната година. Основен принос за увеличение на общия износ на пресни зеленчуци на годишна база имат краставиците, гъбите и бобовите зеленчуци, чийто експорт нараства съответно с 4,2 хил. тона (61,7%), 1,9 хил. тона (над шест пъти) и 3,3 хил. тона (близо четиридесет пъти). С шест пъти се е увеличил износът на патладжани, а при зелето той бележи ръст с 43,1% на годишна база. Увеличение се отчита и при износа на зеле, пиперки, моркови, марули, тикви, лук, а намаление – при този на домати, праз и картофи, в рамките на 1,8% – 91,5%.

Вносът на пресни зеленчуци се задържа около миналогодишния (с едва 0,1% повече или 249 тона) и възлиза на 232,8 хил. тона. Най-значително увеличение при пресните зеленчуци през годината се наблюдава при доставките на домати – със 17,8% или 10,6 хил. тона, следван от този на краставици, моркови, тикви, марули, чесън и гъби – с между 3,5% (краставици) и 72,9% (гъби). Сред основните зеленчуци намаление спрямо 2015 г. се отчита при на вноса на лук, пиперки, картофи, патладжани, праз и зеле, като измененията варират от 2,3% при лука до 28,9% при зелето.http://agrozona.bg

Четете още: Плащат на международните шофьори по българските закони