Силата на волята! Варненка на 48 г. пробяга бруталния 246-километров "Спартатлон" в Гърция



Възрастта е само цифра, а от човешкия дух по-силно нещо няма. Доказателство за това е варненката Радостина Колева. Съвсем скоро тя стана първата българска жена в историята, която завърши успешно бруталния ултрамаратон в Гърция "Спартатлон". Разстоянието, което участниците изминават, е 245,3 километра, а трасето от Атина до Спарта включва равнинна и планинска част. Само за сравнение – това е повече от дистанцията между Варна и Велико Търново или между София и Стара Загора.

Постижението е изключително сериозно, тъй като Радостина е на 48 години. Още повече, че варненката никога не е била професионален спортист, а бяга любителски.
За завършили ултрамаратона успешно се смятат само тези, които го преминат за максимум 36 часа. Не влезеш ли в това време, не попадаш в официалния регистър. Тя спря хронометрите на 35:23:39 часа. Това бе дебют за нея в една от най-бруталните надпревари в света.



Какво представлява "Спартатлон"?

"Спартатлон" води началото си от 1983 г. Ултрамаратонът е с дължина 245,3 километра между Атина и Спарта. Според гръцката легенда Фидипид е изпратен от Атина до Спарта, за да поиска военна помощ срещу персите. Той преминава разстоянието за около 36 часа и затова ултрамаратонът е с такава максимална времева граница. Надпреварата започва в 7 ч. сутринта в последната събота на септември. Стартира под Акропола в Атина. Маршрутът следва крайбрежието в посока към Коринт, преминавайки през Елевсина, Мегара, Кинета. След 77,5 км трасето пресича Коринтския канал, а първият от шестте главни контролни пункта е на 80-ия километър. Следват Немея, Лиркия и на 161,8 км се достига най-високата точка на трасето – планината Партенио. Оттам трасето е на юг през Нестани и Тегея и пресича главния път за Спарта малко преди километър 200. Финалът е пред паметника на цар Леонид в Спарта. Бегачите преминават през 75 пункта, като всеки от тях има контролно време.



Как започва всичко за Радостина Колева?

Варненката, която е майка на 11-годишен син, тича почти всеки ден, като се запалва преди десетина години. В този период често участва в местни състезания в родния си град и организирани бягания през уикендите - 5km run и Irun, които се провеждат в Морската градина.
Когато става на 45 години, тя се амбицира да е сред призьорите във възрастовата си група. Решава да се занимава по-сериозно с този спорт и се записва в "Академията" на Христо Цветков, който е националният ни рекордьор на 50 и 100 километра. Той държи и рекорда на най-известния български ултрамаратон "Витоша 100", където бяга за под 7 часа.

“В "Академията" тренираме около 60 човека от цяла България. Той изготвя индивидуален план за всеки с брой километри, разпределени по дни, съобразен с предстоящите състезания“, разказа пред ИА "Черно море" варненката.

Първото й по-дълго състезание е в София, където е трябвало да върти обиколки в продължение на 12 часа. "Станах първа и точно там придобих самочувствие, че мога да се справям с по-дълги състезания", спомня си тя.



Идеята за участие в "Спартатлон"


Да стигнеш до участие на това легендарно гръцко състезание не е лесно. До него се допускат само около 400 атлети. Интересът е огромен и кандидатурите са от цял свят. Има томбола, която определя участниците, а стигането до нея е възможно само след покриването на тежък норматив в определени състезания, водещи се за квалификация. Треньорът изпраща Колева в Гърция, където тя участва в ултрамаратон, в който трябва да избяга минимум 170 километра за 24 часа. Записва третото най-добро българско време за жени и влиза успешно в томболата за "Спартатлон".

"Лошото е, че бях резерва. Томболата се тегли през март, а самото състезание е през септември. Така дълго време не знаех дали ще участвам, но трябваше да се подготвям, което е доста изнервящо - съмняваш се дали ще те допуснат и не знаеш дали да "натиснеш" до край. Все пак три месеца преди състезанието влязох в списъка", разказа още Колева.



Подготовката


Колева тренира по строго определена програма от треньора й. Бяга средно по около 100 километра седмично. Добавя и много вървене. "Ако за деня програмата ми беше 18 километра тичане, добавях и около 12 км ходене, за да станат общо 30 изминати километра на ден", споделя тя и добавя: "Храната също е много важна. Докато тренирам, е по-лесно. Но на самото състезание имаш сметнати определен брой калории, които трябва да изядеш. Ако не го направиш, няма как да завършиш. Стомахът ти работи непрекъснато и ако не е свикнал, в един момент е възможно да откаже. Затова и самата подготовка на стомаха е много важна. Основните калории се набавят от бързоусвоими енергийни гелове и електролити".

Състезанието


"Стартът е в близост до един от най-известните археологически обекти в света – Акропола в Атина. Това е много емоционален момент. Трябва да останеш спокоен и да се фокусираш върху темпото си, за да не избързаш още в началото", споделя варненката.

Тя е щастлива, че е успяла да се наспи предната вечер, тъй като в следващите почти 40 часа не е затворила очи дори за миг. „Има 75 контролни пункта, които са през 3-4 километра. Там, ако някой реши може да си почине или да дремне за 10-15 минути. На мен не ми се наложи да спя, въпреки че часовете без сън бяха повече от 36, тъй като преди състезанието трябва и да се приготвиш. За мое щастие, аз се наспах добре вечерта преди старта", доволна е българката.

Друг факт обаче доста я е изненадал и объркал: "На това състезание винаги е много топло, тъй като се провежда в края на септември, когато в Гърция температурите са високи. Във Варна бягах само по обяд в жегата. Бях подготвена за адски горещини. Но когато пристигнахме в Атина се оказа, че ни чака силен дъжд. Сменях три пъти маратонки, за да запазя стъпалата си и да намаля неизбежните рани. Беше ми много студено. Теренът е почти през цялото време асфалт. В определени участъци се бяга и по магистрала. Това е причината слушалки с музика да са строго забранени, за да се движиш адекватно в близост до колите".

"Стратегията на треньора ми беше да мина трасето с възможно най-равномерно темпо. Целта беше просто да успея да вляза в 36-те часа. Мястото в крайното класиране нямаше значение. Не е имало момент, в който да съм си мислела за отказване. Физическата ми подготовка беше отлична, затова и психически се чувствах много добре. Чисто тактически най-сигурно да стигнеш до финала е с максимално равномерно бягане. Така че това време от малко над 35 часа си беше планирано. Ако някой ден реша да си подобря резултата, планът ми ще е различен.", разказва още Колева.

Финалът също е изключително емоционален. "Там ме чакаха българи, които живеят в района. Не ги познавах, посрещнаха ме с българското знаме. След като пресече финалната линия, всеки завършил по традиция целува стъпалото на статуята на цар Леонид, след което пие вода от свещената им река и получава символичен маслинов венец. Церемонията по награждаването е след три дни в Атина. Там награждават първите трима мъже и жени, като всички останали получават медалите си", добавя бегачката. 

"Изключително съм благодарна на треньора ми за перфектната подготовка, както и на моя съпруг и сестра ми, които бяха мой съпорт в най-трудните моменти", казва още Колева.

Радостина споделя, че е финансирала участието си изцяло самостоятелно: "Таксата е висока. Разходите за хотел, път, съпорт, екипировка и храната също не са малко".




Какво й предстои?

"Бих участвала отново в такова състезание, но след няколко години, не веднага. За мен възрастта е само цифра и зависи единствено от теб дали ще остарееш или напротив, ще придобиеш опит и ще подобриш формата си. Както казва треньорът ми - щом аз мога, значи всеки може. През 2027 г. бих искала да подобря резултата си на "Витоша 100". Участвала съм само два пъти. Планирам да подобря и постижението си на 24-часово бягане, което в момента е 173 километра", споделя варненката.

Тя признава, че във фитнес не влиза, но прави силови упражнения в домашни условия. Храни се в определени часове, алкохол не пие. За състезанията приема точно изчислено количество калории.
Фенка е на предавания като "Игри на волята" и "Сървайвър", но не планира да кандидатства за участие в подобни формати.



Българите в "Спартатлон"


Освен Радостина, тази година участваха още няколко българи. Най-силно от тях се представи Антон Кадиев, чийто баща Руско Кадиев е единственият нашенец печелил състезанието „Спартатлон“. Той държи и най-доброто българско време в историята - 24:08:13 часа през 1992 г. Сега синът му записа второто такова и последва баща си във вечната "българска" ранглиста. Самият Кадиев старши бе в Атина като съпорт на сина си. Общо 22-ма българи са завършвали успешно "Спартатлон", като Радостина е първата жена.