На бал с... галоши
В края на ХІХ век за най-заможните жители на Варна идва модата на баловете
Публикувана: 4 Aug 2015 | 9:46

На 20 октомври 1897 г. варненското дамско списание “Женски свят” излиза с материал, в който разказва на  своите читателки за най-голямото светско събитие през сезона - “Височайшата вечеринка в Евксиноград”. Това събитие явно е било дълго чакано от градския хайлайф и резонно намира мястото си на страниците на най-четеното женско издание по онова време. “На 5-ти т.м. Н. Ц. Височество благоволи да даде една вечеринка в летния си палат в Евксиноград” – пише г-жа Теодора Ноева, главен редактор на изданието, и описателно пренася читателките на мястото на събитието: “На вечеринката бяха поканени господа офицерите от местния гарнизон, господа чуждестранните консули и най-видните варненски граждани с целите си семейства. Н. Ц. Височество (княз Фердинанд), придружен от Н. Ц. Височество Княгинята и Августейшата си майка, се яви на чакащата пристигането му публика към 10 часа. Тяхното пристигане бе съпроводено от сладкозвучната музика на Флотилията”.  Г-жа Ноева е особено впечатлена от княгинята, която води непринудени разговори с дамите за възпитанието на младите госпожици, за мода, бродерия и женски списания. След полунощ гостите са поканени в “големия салон, където бяха изкусно подредени много вкусни закуски, подсладявани от евксиноградският нектар, който се конкурираше с шампанското”, споделя авторката. След вечерята господата и дамите влизат в общ разговор до около 2 часа, когато князът и княгинята се оттеглят. 

“Височайшата вечеринка в Евксиноград” е впечатляващо събитие, защото това не е първият бал, който князът дава в морския град. Още през 1879 година в чест на стъпването на княз Батенберг на българска земя във Варна е организиран грандиозен бал, на който дамите и градските първенци пристигат облечени във възможно най-представителното си европейски тип облекло (в местните вестници подробно се коментират тоалетите на най-видните жени на бала), играят усърдно модните европейски танци, но истинското веселие започва едва когато князът се оттегля и оркестърът засвирва хоро.

След това събитие сред най-заможните жители на Варна баловете се превръщат в мода. На тях присъстват със съпругите и дъщерите си най-видните представители на градската общественост. Първите балове се устройват във Военния клуб, помещаващ се в старите турски казарми. 

Военният клуб във Варна по онова време е средище на полковото офицерство. Традицията на военните клубове в България следва принципа на популярните през XIX век в Англия джентълменски клубове. Военният клуб е едновременно културно и социално средище, хотел, библиотека, ресторант. В него отсядат пътуващи офицери, минаващи през града, както и новоназначени офицери, докато намерят квартира. Тук офицерите могат да прочетат и обсъдят пресата, да ползват библиотеката или да получат пощата си, да се срещнат с колеги и да поканят роднини и приятели в изискана атмосфера. В офицерския клуб се организират тържества, сбирки, концерти и балове. 

Офицерските балове се провеждат регулярно, по различни празнични поводи. Най-големите балове са: Гергьовският – след парада на празника на кавалерите на ордена „За храброст”, Новогодишният, рождението на царя, именият ден на царя, годишнината от възшествието на царя, празниците на престолонаследника, празниците на шефа на полка, годишнини от победите на полка и др. Организацията на бала започва седмици преди самото събитие. Определя се кръга на поканените, вида униформа според церемониала и ранга на почетния гост, менюто, музиката, определят се коменданта и помощниците му. Изпращат се специални, богато украсени покани до градския елит, като поканените цивилни могат да закупят билети за участие в бала. Най-често събраните средства се използват за благотворителни цели – подпомагане на семействата на загинали офицери, построяване и поддържане на военни паметници и др. 

За самия бал залата се украсява с кокарди и знамена, застилат се бели покривки, кристални чаши и сребърни сервизи с вензела на шефа на полка, портрети на монарха и семейството му. На баловете звучат популярните танци на епохата, изпълнявани от военната музика или от цивилен оркестър. За провеждането на бала се грижи комендант – висш офицер, някой от заместниците на полковия командир. Няколко млади офицери в бели кители служат за стюарди – посрещат гостите на прага, въвеждат ги в залата и настаняват дамите. На баловете, за разлика от гала-вечерите, не се предвиждат маси с постоянни места за сядане, а само столове покрай стените, на които седят дамите, когато не танцуват. Балът се открива от най-старшия офицер, след него говори почетният гост, ако има такъв. Свири се химна, марша на полка и химна на Н.В. Царя. Следват тостове: за отечеството, за господаря и доблестното офицерство, което ще му остане вярно докрай, за честта на пагона, за честта на оръжието, за историята, която няма да забрави своите най-добри синове… След това комендантът на бала открива танците. 

ГЛАВНАТА РЕДАКТОРКА НА СПИСАНИЕ “ЖЕНСКИ СВЯТ” е съпруга на изявения варненски предприемач Георги Ноев и е известна в обществото като госпожа Теодора Георги Ноева.Неомъжените дами винаги присъстват с родителите си. Офицерите предварително са запазили правото си да танцуват с присъстващите дами, като са поискали разрешение за това от родителите им. Най-висока чест се падало на първия валс, затова дамите показвали специално благоразположение към офицера, на когото го обещаят. Не е прието една дама да танцува само с един офицер, освен ако не е сгодена. Сгодените или омъжени дами могат да танцуват с друг офицер, след като последният получи разрешението на годеника/съпруга. Стюардите се грижат всички дами да танцуват и никоя да не се чувства пренебрегната. Сервират се само слабоалкохолни напитки – шампанско, вино и бира, разбира се, злоупотребата се смята за неуместна. За младите офицери не е прието да пият повече от една чаша. Към 22,30 ч. старшият офицер или почетният гост се сбогуват и напускат бала. Тогава идва ред на неофициалната част – оркестърът свири по-модерни танци, веселието достига пълния си вихър. Комендантът на бала остава докрай, за да следи за реда и добрите нрави. Родителите на дамите могат да си тръгнат и най-щастливите офицери получават разрешение да изпратят дамата до дома й. Балът е продължавал до късно през нощта. На следващата сутрин обаче точно в 6 ч. целият личен състав на гарнизона е бил длъжен да бъде в строя за издигане на знамето.

За поведението на хората, за взаимоотношенията между двата пола, за танците красноречиво свидетелстват и спомените на В. И. Немирович-Данченко (руски режисьор, писател, педагог и театрален деец, създател и ръководител на Московския художествен академичен театър), който пише за посещението си във Варна: „Научили се да танцуват кадрил, полка – но, боже, с какво сериозно изражение на лицето. Кавалерът постоянно се извинява на дамата, че е докоснал талията й, а дамата е съсредоточена, като че ли се извършва необичайно важно богослужение. Не се гледат в очите, а през рамо. Разговорът се счита за крайно неприлично нещо”. 

За баловете се изпращали писмени покани. Целта е забавлението да бъде осъществено в точно определен кръг. Същото се постига със строгите изисквания за облеклото, които се обявяват в местните вестници  наред с програмите на бала. В края на XIX век варненци отиват на бал пешком.

 Жените върху официалната дълга рокля, направена все още саморъчно и в по-редки случаи изписана от чужбина, от модерните тогава тафта или ламе, с волани от тюл, носят голям дебел шал или палто от кожа, на главата дантелен шал или шапка, в ръката – торбичка с балните обувки, с които заменят изкаляните по тъмните улици на града галоши. С течение на времето жените от „висшето” общество правят всичко възможно, за да се появяват с различни тоалети според модата. Това е демонстриране не само на материално благосъстояние, но и на изискан вкус. За това, доколко баловете занимават умовете на дамите от буржоазните кръгове, свидетелстват съветите, които им дава списанието „Женски свят”, издавано във Варна.

Мъжете обличат фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели и нагръдник, обуват лачени обувки, на главата слагат цилиндър или бомбе тип „Борсалино”,  на ръцете – бели ръкавици, и държат бастун с инкрустирана дръжка. 

В началото на XX век след построяването на представителната сграда на Военния клуб през 1900 г. на бал се отивало с ландо или файтон.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари ( 0 )