Откакто се срещнахме за последен път в тази голяма зала на 25 октомври 2024 г., несигурността се повиши значително, но положителното настроение в света се запазва. С други думи, налице е съчетание от тревога и оптимизъм. Днес бих желала да се спра и на двете.
Това заяви президентът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
Първо – тревогата.
От технологиите до геополитиката, климата и търговията — промените будят силно безпокойство. Системата на световната търговия, донесла огромни ползи на милиони хора по света, днес е разклатена из основи поради редица причини — сред тях са неравнопоставените условия, както и фактът, че онези, които изостанаха в този процес, не получиха достатъчно подкрепа, за да се преквалифицират и да намерят нови, по-добри работни места.
Ставаме свидетели на настъпателни нетарифни мерки — от лицензи за внос до контрол върху износа и пристанищни такси, като субсидиите представляват само част от цялостната картина. Наблюдаваме индустриални политики, които не почиват на пазарни принципи, както и изкривявания на валутните курсове.
Виждаме, разбира се, и ставките на митата в САЩ, които тази година нарастват значително. Но тук е мястото да споделя един ключов факт: 188 от нашите 191 държави членки до момента успяват да избегнат предприемането на ответни тарифни мерки.
След като вече отбелязах, че търговските бариери вредят както на растежа, така и на производителността, и след като отправих настойчив призив към политиците да запазят търговията като двигател на растежа, приветствам проявената сдържаност от страна на повечето държави, макар да съм наясно, че предстоят още промени.
На този етап, въпреки всички сътресения, според текущите оценки около 72 процента от световната търговия все още се осъществява при условията на най-облагодетелствана нация: държавите прилагат най-ниската си двустранна митническа ставка и я предлагат на всички свои търговски партньори. Просто. Ясно.
Търговията не е надпревара, в която някой непременно трябва да загуби. Ако предприятията поддържат диверсифицирани и устойчиви вериги за доставки, ако правителствата съумяват да запазят стратегическата си автономност и да подпомагат губещите от търговията, и ако външните баланси не са неустойчиво големи — тогава вносът и износът повишават благосъстоянието. Не е учудващо, че настоящата несигурност около търговските политики и рискът от загуба на търговията като двигател на растеж будят тревога.
Нека сега обърнем поглед към устойчивостта.
Въпреки драматичните промени в политиките, на които бяхме свидетели тази година, и въпреки множеството експертни прогнози, които предричаха буря — световната икономика засега се задържа в относително добро състояние. Очаква се световният растеж да се забави от 3,3 процента през миналата година до 3,2 процента през 2025 г. и 3,1 процента през 2026 г. Този темп е по-бавен от необходимия и е под нивата, които прогнозирахме преди година, но не представлява драматично забавяне.
Една от причините за тази устойчивост е адаптивността на частния сектор, видима в авансовия внос на суровини, натрупването на запаси и укрепването на веригите за доставки. Години на стабилни печалби позволиха на износителите и вносителите да свият маржовете си, като по този начин смекчиха ценовия ефект от по-високите мита върху потребителите — поне засега.
Другата причина е нож с две остриета: инвестициите на частния сектор в изкуствен интелект, особено в САЩ, са в подем. Това подкрепя американския и световния растеж и осигурява благоприятни финансови условия за всички.
Именно тук оптимизмът, в случая относно реалния потенциал на изкуствения интелект, крие риск да се превърне в самодоволство.
От железниците до интернет, историята на реакциите на финансовите пазари спрямо революционни нови технологии е история на надценяване и последваща корекция — ето тук виждаме моментна снимка от епизода с дотком компаниите и неговото въздействие върху растежа. Светът би постъпил разумно, ако предприеме мерки за управлението на този риск.
Как? Необходим е строг надзор върху финансовия сектор, с повишено внимание към прекомерното поемане на рискове и нарастващите връзки между банки, небанкови институции и криптовалути, както и благоразумна парична политика.
Именно такива препоръки с наднационално значение са в основата на нашия многостранен надзор, който чрез публикуваните по-рано тази седмица доклади „Световни икономически перспективи“, „Доклад за световната финансова стабилност“ и „Фискален монитор“ хвърля светлина, понижава напрежението и предлага път напред.
Нашият двустранен надзор, който се осъществява чрез редовни консултации с всички страни членки — развити, нововъзникващи и с ниски доходи — както и чрез Програмата за оценка на финансовия сектор, синтезира нашите многостранни анализи и ги свежда до конкретни препоръки за всяка отделна държава.
На всички срещи тази седмица съветът ми към министрите на финансите и управителите на централните банки беше не само да смекчават краткосрочните рискове, но и да гледат отвъд тях — като запазят независимите, отчетни и ефективни институции и открият, овладеят и реализират възможностите, които носи всяка промяна.
Виждаме три средносрочни цели:
Първо, възстановяване на публичните финанси. То е необходимо, за да могат правителствата да реагират на нови сътресения и да посрещат неотложни нужди, без това да води до повишаване на разходите за финансиране в частния сектор. Нито един финансов министър не бива просто да чака на помощ да дойде по-бързият растеж. Напротив, фискалната консолидация може да освободи ресурси в подкрепа на растеж, воден от частния сектор.
Второ, вътрешно и външно пребалансиране. То е необходимо, за да не се допусне възникването на прекомерни макроикономически дисбаланси, които биха могли да подкопаят стабилността. В някои държави е необходима фискална консолидация, а в други — политики за насърчаване на вътрешното търсене.
И трето, повишаване на дългосрочния темп на растеж. Това е от съществено значение за способността на икономиките да създават повече работни места, да генерират по-високи публични приходи и да подобрят устойчивостта на публичния и частния дълг.
Повишаването на растежа изисква три неща: първо — регулаторно прочистване с цел освобождаване на частната инициатива; второ — по-дълбока регионална интеграция; и трето — готовност за овладяване на потенциала на изкуствения интелект.
Регулаторното прочистване и регионалната интеграция са тясно взаимосвързани, включително поради редица правила и регулации, които задушават частната инициатива на национално ниво, като същевременно ограничават движението на стоки, услуги, хора, капитал и идеи през граници — много регулации на практика функционират като нетарифни бариери, а нетарифните бариери са ключов фактор за неравнопоставеността в глобалната икономика.
В този нов свят на двустранни и многостранни споразумения наблюдаваме изключително разнообразен пейзаж на световната търговия. Малките зависими от износа икономики са в неравностойно положение, докато големите и относително по-малко отворени икономики — или онези, които контролират критични ресурси за глобалните вериги за доставки — разполагат с по-силна преговорна позиция. Разглеждайки тази съвкупност от точки, която представя страните според размера на вноса и степента на търговска отвореност, виждаме в долния десен квадрант най-големите и най-слабо отворени икономики.
Много страни се стремят да укрепят позициите си и да открият своя глас чрез сплотеност. Тук виждаме няколко световни търговски блока, всеки от които има по-голям мащаб и тежест от своите отделни членки. Нашият съвет към световните търговски блокове? Намалете вътрешните противоречия и продължете с интеграцията в името на устойчивостта и растежа.
Накрая, друг потенциален ускорител на глобалния растеж на производителността е изкуственият интелект. Ние във Фонда очакваме реални ползи, но прогнозите варират в широк диапазон – ръст на производителността глобален план от 0,1 до 0,8 процентни пункта годишно.
Изкуственият интелект също така ще отнеме милиони работни места и политиците трябва да помогнат за облекчаване на прехода. Старите професии постепенно ще изчезнат. Ще се появят нови работни места: специалисти по анализ на големи масиви от данни, инженери във финтех сектора, експерти по обучение на машини и други. Подобна динамика не е необичайна. Спомнете си как автомобилът замени конските впрягове и файтоните.
Ключът към максимизиране на продуктивността и справяне с последиците от навлизането на изкуствения интелект е подготовката. Нашите изследвания сочат, че Сингапур, САЩ и Дания водят класацията, но много други изостават. Като проводник на добри световни практики, МВФ ще подпомага всички свои членове с фокус върху овладяването на макроикономическите последици.
В рамките на организацията ние също активно въвеждаме изкуствен интелект, включително за да направим повече знания леснодостъпни за нашите членове.
Повишаваме своята производителност, като в същото време запазваме характерната за нас бюджетна дисциплина. МВФ покрива оперативните си разходи от собствени приходи, без да разчита на годишни трансфери на средства, и се придържа стриктно към принципите на икономичност и ефективност.
Въпреки нарастващата сложност на световната икономика и разширяването на услугите, които предоставяме на своите членове, днес административните ни разходи са приблизително на същото равнище, както преди 20 години (фигура 8).
Дейността ни в областта на изграждането на капацитет обхваща оперативни консултации – с близо 3 000 проекта, изпълнени за последната година; обучения – с над 500 курса за повече от 19 000 държавни служители през същия период; и форуми — като през февруари проведохме първата ни конференция за нововъзникващи пазари в Ал Ула, Саудитска Арабия, чийто съдомакин беше министър Ал-Джадаан.
Нашата кредитна дейност, основана на макроикономически корекции и условности, понастоящем обхваща програми в 43 държави членки, като от октомври миналата година насам са одобрени 37 милиарда щатски долара, от които почти 5 милиарда са предназначени за девет страни с ниски доходи.
В един несигурен свят от съществено значение е МВФ да разполага с достатъчно ресурси. В тази връзка днес бих искала да отправя две молби към нашите членове.
Първо: относно базата за определяне на квотите. Настояваме да бъде прието договореното миналата година увеличение на квотите с 50 процента. Призоваваме всички държави членки, които все още не са ратифицирали увеличението, да го направят възможно най-скоро.
Второ: относно нашия Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж (ДФНБР), който е основният ни инструмент за отпускане на кредити при облекчени условия на страни с ниски доходи. Продължаваме с прилагането на договорените през миналата година реформи, с цел поставяне на ДФНБР на траектория към финансова самостоятелност. Те предвиждат, първо, разпределяне на до 9,4 милиарда щатски долара към междинна сметка за срок от пет години и, второ, достигане на ниво, при което 90 процента от главницата в тази сметка са ангажирани за ДФНБР. До момента 20 държави, като сред последните са Индия — а от вчера и Китай — са потвърдили готовността си за участие, като ангажиментът им е в размер на общо 43 процента. Но за да достигнем 90 процента, е необходима по-широка подкрепа от нашите държави членки. Моля ви за тази подкрепа.
И накрая, днес има още един въпрос, който бих желала да поставя на вниманието ви: Доверителният фонд за овладяване на катастрофи и предоставяне на облекчения (ДФОКПО) — нашият механизъм за безвъзмездна помощ на държави с ниски доходи, които дължат плащания към нас и са изправени пред природни бедствия или здравни кризи. Не е изненадващо, че ДФОКПО беше изчерпан по време на пандемията.
Нашата амбиция трябва да бъде да запазим способността си да подпомагаме най-бедните си членки, когато се изправят пред ситуации извън техния контрол. Тук става дума за суми в милиони, не в милиарди — и те биха имали огромно значение. Затова днес, когато се завърнете в своите столици, молбата ми към вас е да обмислите възможността да открием дискусия за попълването на ДФОКПО в името на общото благо.
Нека завърша малко по-ведро.
През март миналата година изнесох реч в Кеймбриджкия университет на тема „Икономическите възможности за моите внуци” в която вдъхнахме живот на известни думи на великия Джон Мейнард Кейнс – ето как звучи синтетичният аудиозапис.
А днес, 18 месеца по-късно, вижте нашия нов AI аватар на г-н Кейнс, който се разхожда лежерно в тази зала!
Мисля, че няма по-добър начин да завършим, освен с доза добро настроение: нека запазим оптимизма си, въпреки огромната несигурност, която носи промяната! Нека почерпим вдъхновение от напредъка на човечеството — такъв, какъвто със сигурност ще ни поднесе и идната година.
Коментари