Непознатата история: Преди 125 години е поставено началото на българското търговско корабоплаване
Опитите за създаване на българско параходно дружество започват още през 50-те години на ХІХ в.
Публикувана: 3 Jan 2017 | 9:35
ПАРАХОДЪТ “ФЕРДИНАНД” Е СРЕД ПЪРВИТЕ КОРАБИ, купени за българското търговско параходно дружество, учредено на 14.XII.1892 г.

Преди 125 години, през 1892 г., е свикано Първото учредително събрание на акционерите на новосъздаденото Българско търговско параходно дружество (БТПД) "Постоянство" и с този акт официално е поставено началото на българското търговско корабоплаване. През същата тази година и Министерският съвет утвърждава устава на дружеството и VI Народно събрание приема Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество.


Мисълта за създаване на такова дружество съвсем не е нова. Тя се е зародила около 30 години по-рано, в края на 50-те – началото на 60-те години на XIX в. През 1862 г. във вестник “България” е публикувана покана за участие с капитали в основаното от група ентусиасти Параплувно търговско дружество “Провидение” със седалище Цариград, а в края на 1863 г. дружеството купува 560-тонния параход “Азис”. През следващата година и в началото на 1865 г. корабът плава между различни пристанища на Османската империя в Черно море, докато през 1865 г. “Азис” е отнет с измама.  Това е и причината през същата година  параплувното търговско дружество „Провидение” да обяви несъстоятелност. То обаче остава в българската история като пръв опит за създаване на родно морско параходство на Черно море.


Опит за създаване на параходно дружество правят и в Бургас

 

През септември 1892 г. Стефан Попов и Стоян Шивачев в съдружие с гръцкия гражданин Г. Поликандриди създават Българско параходно дружество “България“ в Бургас. На 3 септември 1892 г. те купуват от Гърция малкия параход “Бургас”, който предприема редовни рейсове в Черно море между Бургас, Анхиало, Варна, Балчик и Каварна. В сведението за парахода, подготвено от митническото управление по искане на министъра на финансите, се посочва: “... машината му е 90 к.с., дълъг 35,20 м, широк (английски) 18 и дълбок 9 ноги”. Товарната вместимост на парахода е 56 тона, а номиналната – около 160 тона. Параходът се управлява от капитан Яни Давикос от с. Мармара, Гърция. С цената на много усилия бургаското параходно дружество успява да поддържа съобщителните връзки между черноморските пристанища и Цариград около две години, до 1894 г.


Подготовката за учредяване на Параходното дружество във Варна е много по-мащабна и продължителна. Инициативата за създаването му е подета през 1887 г. от политика Георги Живков (три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886-1887) и министър на народното просвещение) и е продължена малко по-късно от влиятелния варненски търговец и общественик Велико Христов. 


На 31 декември 1889 г. група български предприемачи - Велико Христов, Янко Славчев, Петър Енчев, Иван Mънзов, Стат Паница и Петър Попов - свикват във Варна общо събрание, за да поставят началото на българска параходна компания на Черно море. Избрана е 10-членна учредителна комисия за съставяне на проектоустава. Той е утвърден от общото събрание на търговците на 14 януари 1890 г. През лятото на същата година Министерският съвет одобрява предложението на учредителната комисия за създаването на Българското търговско параходно дружество.


Ето какво пише по този повод в бр.19 от 10 октомври 1891 г. на вестник „Черно море“: „Известно е, че в началото на миналата година във Варна няколко първи търговци взеха инициативата за съставянето на едно дружество, за да се поддържа съобщението по Черното море с български параходи“. В материала се изказват адмирации по отношение на инициативата и са публикувани „главните точки на устава“ на дружеството:


„Чл. 3 Целта на дружеството е купуването и употребяването за морска навигация един или повече параходи, които да работят за улесняване съобщенията и въобще за спомагане българската търговия между Варна – Бургас – Цариград и другаде, където би се искало от дружествените интереси.“


„Чл. 6 Основният капитал на дружеството е един милион златни лева, разделени на пет хиляди акции, по двеста лева златни едната.“


„Чл. 9 Акционер може да бъде всеки българин без разлика на поданство или всеки български поданик, но никой не може да купи повече от петстотин акции.“

 

ПЕЧАТ на дружеството от 1899 г. (Библиотека Варна)

 


През 1892 г. се свиква Учредително събрание на акционерите на новото Българско търговско параходно дружество "Постоянство".

 

През същата година и Министерският съвет утвърждава устава на дружеството. VI Народно събрание приема Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество. Така 1892 г. се счита за рождена за българското търговско корабоплаване.


Дружеството е създадено като предприятие с държавно и частно участие с цел да се намалят транспортните разходи при износа на българско зърно към Източното Средиземноморие. Държавата участва с 25% от капитала и предоставя годишна субсидия от 9% от капитала, като същевременно получава привилегии при превоза на пощенски пратки, държавни служители и военен персонал. Акциите, предвидени за частни инвеститори, не са продадени напълно, като основни купувачи са търговци на зърно от Варна и Добруджа, но също и значителен брой дребни акционери – чиновници, учители, офицери.


На 15 август 1893 г. във варненската зала „Съединение” се провежда първото общо събрание на акционерите в Българското търговско параходно дружество "Постоянство". То приключва с избирането на управителен съвет на дружеството. Първи директор на Параходното дружество става Ради Иванов. Взето е решение за купуване на първите два парахода на дружеството.


Те са поръчани в „Нюкасъл ъпон Тайн“. Параходите „Борис” (товароподемност 869 тона) и „България” (с товароподемност 1108 тона) пристигат във Варна през 1894 г. и започват работа, главно по западното Черноморие, с екипаж, съставен основно от далматинци и гърци. Само за няколко месеца дейността на предприятието довежда до драстичен спад в цените на водния транспорт при износа на български стоки – четири до десет пъти. 


В периода 1903 – 1906 г. дружеството се сдобива и с  параходите „Варна” - 1820 тона товароподемност, „София” - товароподемност 255 тона, и „Кирил” с 509 тона товароподемност. 


През 1907 г. чужденците в командния състав на корабите на Българското търговско параходно дружество "Постоянство" почти изцяло са подменени с българи. Първите капитани са Сава Манолов, Върбан Червенков, Петър Абаджиев, а първият главен механик – Михаил Матеев. 


Българското търговско параходно дружество "Постоянство" има относително ниска рентабилност и разчита за съществуването си на държавната субсидия. 


В началото на XX в. се разглежда възможността дружеството да бъде закрито или изцяло национализирано.

 

През Балканските войни петте кораба на дружеството са мобилизирани. В края на Междусъюзническата война те са изпратени на неутрална територия в Севастопол. 


На 17 ноември 1913 г. във Варна е осветен купеният новопостроен в Италия параход „Цар Фердинанд” с товароподемност 1994 тона. Първи капитан на кораба е Антон Георгиев.


През Първата световна война корабите на Българското търговско параходно дружество отново са мобилизирани. Освен за превоз на военни материали, корабите са използвани за минни заградители и за плаващи бази на подводниците и на водосамолетната авиация. След Солунското примирие през 1918 г. са реквизирани и в продължение на две години плават под френски флаг.


През междувоенния период Българското търговско параходно дружество започва да се развива по-динамично и значително подобрява рентабилността си, което дава възможност за нови инвестиции. На 8 април 1928 г. е доставен и построеният през 1900 г. в Триест (тогава в състава на Австро-Унгария) параход „Бургас” (товароподемност 2941 тона) първият наш търговски кораб с радиостанция. Параходът под командването на капитан Васил Филев е официално осветен в пристанище Бургас. На 21 декември 1933 г.  е доставен е построеният през 1911 г. във Франция параход „Балкан” (товароподемност 3838 тона). Той е първият български търговски кораб, който използва течно гориво (мазут) за котлите. Българският флаг е издигнат във френското пристанище Марсилия. А на 9 декември 1933 г. дружеството се сдобива и с построения през 1919 г. във Франция параход „Княгиня Мария Луиза” (3821 бруто-регистров тонаж  - БРТ). Българският флаг е вдигнат в Марсилия, Франция. Заедно с „Балкан” двата кораба поставят началото на континенталната линия на дружеството Варна – Ротердам. Първи капитан на „Княгиня Мария Луиза” е Димитър Фурнаджиев, а първи главен механик – Руси Тодоров.

 

ПЪТНИЧЕСКИЯТ КОРАБ "ЕВДОКИЯ" НА КЕЯ НА ЗАМРЪЗНАЛОТО ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 1929 Г. ВАРНЕНСКО ПРИСТАНИЩЕ. Корабът е построен по поръчка на Българското търговско параходно дружество през 1928 г. в град Рендсбург, Германия.

 


На 2 ноември 1935 г. е вдигнат българският флаг над парахода „Родина” с товароподемност 4159 тона, построен през 1922 г. в Германия. На 20 юни 1937 г. във Варна e осветен новият кораб „Варна”, който пристига от Германия във Варна под командването на капитан Антон Георгиев. През 1937 г. „Варна” е единственият в Черно море плавателен съд, съоръжен с хладилни помещения. 


През 1938 г. е доставен още един  хладилен параход „Шипка” (товароподемност 2304 тона), построен в Германия. Параходът пристига във Варна на 15 януари 1939 г. 


В навечерието на Втората световна война дружеството разполага с девет кораба с обща товароподемност от 30 000 тона. Частните дялове в него се концентрират, включително значителен дял под контрола на варненския индустриалец Асен Николов. В края на 30-те години в парламента се обсъжда национализацията на Българското търговско параходно дружество, но тя отново не е реализирана.


В началото на Втората световна война дружеството има значителни търговски успехи поради насочването на трафика между Централна Европа и Близкия изток по Дунав и през Черно море, но през 1941 г. част от корабите му са мобилизирани и поставени на разположение на Германия, като един от тях потъва след пожар при Пирея. До края на войната и деветте кораба на дружеството са потопени, като Германия го компенсира с 5 германски кораба. Тази компенсация не е призната от Съветския съюз, който реквизира тези кораби. След като на 11 ноември 1948 г. е публикуван Законът за национализацията на частните и кооперативни товарни плавателни съдове над 40 БРТ, утвърден с Указ № 1572 на Министерския съвет, остатъците от предприятието са национализирани и включени в създаденото през 1948 г. Държавно параходство „Български морски флот“.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още Непознатата история: На бал в стара Варна

Коментари ( 0 )