Знаете ли къде е Аспаруховата кула във Варна?

„В 98 технически участък на гр. Варна (до черквата св. Георги, в І участък), се намира един забележителен паметник, наречен римска кула. Този паметник е единствената лична старина на древния град Одесос (т.е. Варна), той е остатък от древния акропол (вътрешно укрепление).“  С това описание започва „прошението“, което през февруари 1906 г. Варненското археологическо дружество отправя към Общинския съвет в града. Дружеството моли съветниците да вземат следните решения: „1) При регулацията на 98 участък да се отчуждат съседните до кулата дворове и с това да се освободи кулата; 2) Около нея да се направи площад; 3) Самата кула да се обгради с железен пармаклък (ограда) с вратичка, през която да може само с особено позволение да се влиза в подземията, що се намират под кулата и 4) Да се разпореди общината чрез санитарните власти за очистване на подземията, които служат за нужници на съседните къщи. В кулата има три нужника. Европейски пътешественици с отвращение споменуват в своите пътни бележки, за срам на гр. Варна, за омърсяването на древния „акропол“.“
 

Тази забележителна кула, която през 30-те години на ХХ век варненци започнали да наричат Аспарухова, и до днес присъства в архитектурния облик на града ни като част от реставрираните Римски терми. И преди да ви разкажа нейната дълга история, така, както са я разказали братята Херман и Карел Шкорпил в доклада си по повод  20-ата годишнина на Археологическото дружество, публикуван в бр.1 от 1921 г. на „Известия на народния музей – Варна“, трябва да споменем няколко думи за това как тя получава името си Аспарухова и за 

тъжната история на средновековната църква  „Св. Георги“
 

Точното време на изграждане на този старинен храм, който се намирал в непосредствена близост до кулата, не е известно, но съществуват доказателства, че това е станало през Средновековието (XIV в.), когато църквата „Св. Георги“ е влизала в границите на защитения с крепостни стени средновековен град.
 

Църквата „Св. Георги“ просъществувала и в годините на османското робство, въпреки че при последвали ремонти загубва средновековното си великолепие. Типично за това мракобесно време, християнският храм е малък и полувкопан в земята, така че да не се различава от околните къщи. Въз основа на написана на гърба на храмовата икона „Св. Георги“ година – 1605-а, се предполага, че храмът е бил възстановен на посочената дата.
 

Важна подробност от историята на църквата е, че именно тук се извършва за първи път богослужение на български език, след векове на османско подтисничество и духовно гръцко робство, на 12 март 1860 г. 
 

Средновековната църква „Св. Георги“ оцелява през османското робство, макар и в доста лошо състояние. Освобождението я заварва действаща. След това още няколко десетилетия продължава да се почита като свято място до 1948 г., когато социалистическата власт решава да я събори, за да не пречи на разкопките на Римските терми. Намират се група ентусиасти – комсомолци, които само за един ден разрушават старинния храм. Престолът от разрушената църква и храмовата икона на св. Георги са пренесени в близката черква „Свети Атанасий”. 

Премахват от кулата и бюста на Аспарух 

Бюстът бил поставен там през 1934 г. по идея на полковник Петър Димков. През същата тази година полковник Димков сформира комитет за построяване на парк в местността около Аспаруховия вал. Освен поставянето на паметник на Аспаруховия воин и бюст-паметник на хана на самия вал било решено копие на бюста да има и върху Римската кула. Бюст-паметникът и копието били възложени на варненския скулптор Кирил Георгиев, а изработката на Аспаруховия воин на колегата му Кирил Шиваров. Днес оригиналът на бюста е поставен в градинката пред читалище „Просвета“ в кв. “Аспарухово”, а копието от кулата било премахнато, когато започнали разкопките на Римските терми.
 

Но не само бюстът на Аспарух, поставен на върха на кулата, е повод старите варненци да я нарекат „Аспаруховата“. Според братята Шкорпил нейната история е тясно свързана със създаването на българската държава. Ето какво четем в доклада им по повод  20-годишнината на Археологическото дружество във  Варна:
 

„В първия участък, до църквата св. Георги дето се е простирал древния град Одесос – сега Варна, се намират остатъци от древния акропол, известни под название джиневиз (генуезка) или римска кула. Акрополът бил съграден върху основите на елинския некропол от византийския император Юстиниян, когато той укрепил против славянските нападения дунавската и после крайбрежната линия, както и вътрешността на страната с нови крепости или възобновени стари…
 

При регулацията на първи участък, дето е кулата, не е било обърнато внимание на изгледа към морето. Намирате се в неговата непосредствена близост и не го виждате. Регулацията на града е била поверена въобще на неопитни хора.
Кулата показва византийски строеж с редове тухли и камъни.
На северната й страна се вижда задната стена на една голяма зала с остатъци от свод, състоящ се от големи четвъртити блокове от шуплест камък (бигор)…

Кулата е била свидетел на радостни и скръбни събития! 

Няма съмнение, че Аспарух, като стигнал във Варна от северна Добруджа се установил в дворците на Акропола. Не е изключена възможност, че в залата, от която се е запазила задната стена е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и между Аспарух (в 679 г.) актът с който е било провъзгласено основаването на българската държава на балканския полуостров. Според акта императорът се задължил да плаща ежегодно данък на България. Не е изключена възможност, че в същата зала Аспарух е приел представители на осемтях славянски племена, които живели между Дунава и Балкана и че е сключил с тях договор за взаимна защита от съседите. Славяните са влезли с българите в съюзни отношения, за да запазят независимостта и за да могат да устоят против византийското и аварско оръжие.
 

От варненския акропол Аспарух е давал заповед да се построят набързо крайбрежни насипи против десантите на византийците (откъм морето). Когато е дошел Аспарух във Варна, той е могъл да очаква нови нападения от страна на византийците само откъм морето. Един такъв отбранителен насип се намира край Варна на ниския бряг върху преградата, която разделя морето от езерото. Десантовите постройки се простират чак до Балкана.“

Аспаруховата кула като част от поредица картички за стара Варна
 

Според братята Шкорпил кулата е била тясно свързана с живота на гражданите и в по-новата история на града:
„В кулата има една дупка като кладенец; през нея се слиза в подземие. Във времето на руската бомбардировка на Варна през 1828, в подземието се криели жени, деца и старци (около 200 души); те се спущали надолу по една мачта от кораб, снабдена с макара и стълбичка от въже”.
 

Братя Шкорпил и в този доклад правят предложение да се облагороди пространството около кулата, за да се превърне тя в „една забележителност за Варна“:
„Кулата е единствена лична старина на гр. Варна. Тя би трябвало да бъде освободена от съседните къщи и да се намира сред един голям площад с градина. От него би трябвало да бъдат прокарани четири главни улици, а именно: една улица на изток чак до морето, друга на юг (към пристанището), трета към запад (към близката Преславска улица) и четвърта към север (към площад Св. Климент). 
 

По този начин старината би могла да се гледа от морето, пристанището и главната улица. (Братята Шкорпил едва ли са подозирали, че само няколко десетилетия по-късно в околностите на кулата ще израснат десетки многоетажни сгради - б.а.) Тази регулация обаче така и не се случи.
 

Преди 60 години съградена била до кулата една по-висока къща, която напълно я закрива. Сега кулата се вижда, когато човек дойде съвсем близо до нея. Много пътешественици даже не са я виждали…“

Аспаруховата кула днес е част от възстановените Римски терми

Братя Шкорпил не успяват да осъществят мечтата си и да превърнат Аспаруховата кула в забележителност на града, но разказват една прекрасна история за нейното значение в историческата памет на нашия град.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: На бал в стара Варна