Логика по детски

Зима. Детска градина. Следобед.

Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Дани нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:

– Ама те са на обратно…!

Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Дани съобщава:

– А това не са моите обувки…!

Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:

– А къде са твоите?

– В къщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.

Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му, и със смес от надежда и отчаяние пита:

– А къде ти са ръкавичките?

– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…

Четете още Детски съвети за брака

Забавни детски отговори на важни житейски въпроси

Дядо Коледа е червеният човек, който лети с шейната