Непознатата история: Добавената стойност на рекламата за курортна Варна

Преди няколко дни в разгорещен спор на тема „Необходимо ли е Варна да се рекламира в чуждестранни медии, рекламни материали и сайтове, свързани с туризма“ един от опонентите ми зададе въпрос: „Каква добавена стойност очаквате от тази реклама?“. Едва ли някой би могъл да даде точен отговор на този въпрос. Определено по-лесно е да кажем каква добавена стойност може да очакваме, ако няма реклама – нулева! Още повече, че ако се върнем назад във времето, то ще видим, че още през далечната 1927 г. варненската община активно е рекламирала града като морски курорт, заделяйки за тази цел нечуваните до момента 300 000 лева годишно. 

Благодарение на анализ от това време на турския журналист О. К. Хатиф, публикуван през 1929 г. в цариградския вестник „Сон-Саат“, бихме могли да си отговорим на въпроса каква добавена стойност е донесла тогава рекламата на курортна Варна: „От две години насам Варненската община развива на запад усилена пропаганда относно плажа. Според сведението, дадено ми от официално място, миналата година градът е посетен от около 10 хиляди чужденци и 32 хиляди души от вътрешността на страната. (Тази цифра е впечатляваща предвид това, че според преброяването от 1928 г. населението на Варна наброява около 65 000 души – б.а.) За чужденците се правят особени улеснения. На хотелите, гостилниците и файтонджиите са наложени умерени цени от страна на общината и полицейската администрация. Най-луксозният хотел и храна костват дневно 7 лири. Ако хотел, гостилничар или файтонджия се провини и общината узнае, провинилият се се наказва най-строго.

СНИМКАТА Е ПУБЛИКУВАНА във вестник “Световен фар”, август 1927 г.

Варненската община развива усилено пропаганда на плажа в Австрия, Унгария и Чехия, като така привлича усилено летовници от тези държави. Това описание нали ясно показва тайната на успеха?“(Материалът е публикуван на български език и в бр. 211 от 20 август 1929 г. на „Варненски общински вестник“.)

Г-н Хатиф не е единственият чуждестранен журналист, който не крие възхищението си от

„Ривиерата на Черно море“, както започнали все по-често да наричат по това време Варна. 

В „Шлевише Цайтунг“, част от медийния концерн и рекламната империя на Алфред Хугенберг, излиза кратка дописка, представяща курорта Варна. Хугенберг е известен немски бизнесмен, юрист и политик. Той е най-влиятелният в Германия в периода между двете войни, медиен магнат. По- късно като един от лидерите на националистите в Германия той помага на Хитлер да вземе властта. Дописката за Варна, която е публикувана в „Шлевише Цайтунг“, и благодарение на създадената от Хугенберг „матрица“ за разпространение на новини в провинциалните издания (нещо като съвременна информационна агенция), е препечатана в над 20 вестника на територията на Германия. Това е огромна и престижна реклама за новия морски курорт на Балканите предвид факта, че Алфред Хугенберг има в този период почти пълен монопол върху немските медии и е притежател на най-голямата рекламна агенция в Германия. Ето как описва морската столица на България авторът на този кратък, но изключително красноречив материал:

„Варна за малкото време, през което се издигна като курорт, завладя сърцата. Не е само божественото тъмносиньо море, не е само полукръглия и заобиколен с вълнообразни могили залив, не е само плажа с луксозните си бани, прочутата морска градина и препоръчания от лекарите здравословен климат, които правят Варна тъй привлекателна, а целият живот там, хубавото местоположение на града, съчетанието от действието на слънцето, природните хубости и тайната на морето придават на Варна ония флуиди, които една добре посетена морска станция трябва да притежава и която с изкуствени средства не може да се постигне.“

СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ПРИХОДА от морските бани през 1928 -1929 г. (“Варненски общински вестник”, 12 август 1929 г., бр. 210).

Още по-красноречив е репортерът на „Дойче Алгемайне Цайтунг“, който публикува статия за новия
 
„световен морски курорт“ и приятното си пътуване до него:

„Във Виена започна пътуването по Дунава с удобни параходи на Дунавското параходно дружество, което пътуване е тъй приятно, че за промяна не остава нищо да се желае. След половин седмично пътуване сред една разкошна панорама, при която величественото се отделя от очарователното от местности, в които се говори немски, през Унгария и Югославия, най-после на българска земя в Русе. От тук започва една няколко часова железопътна линия, която води посетителите от западна Европа към цъфтящия световен курорт Варна – Ривиерата на Черно море. Банните постройки във Варна отговарят на изискванията на най-големите морски курорти, които се посещават от международната публика. Понастоящем малко труден е още въпросът с настаняването на летовниците, числото на които из година на година расте, въпреки че всичко е строено в кръга на възможностите. Едно още неизпълнено желание, което вярваме в скоро време ще се реализира е, постройката на един голям хотел непосредствено на самия плаж, за което във Варна природните дадености са благосклонни. Чудно наистина, че до сега никой предприемчив специалист (тук авторът има предвид немския бизнес) от хотелиерската професия не се е сетил да си осигури това място на слънцето, преди да бъде направено от негерманската конкуренция. Ако наистина има някое слънчево място, това е Варна, гдето върху благословения бряг на стария „Евксинос пойнт“ от май до октомври се простира едно безоблачно синьо лятно небе.“

Две години по-късно известната полска писателка и поетеса д-р Мария Кузминска пристига със съпруга си, не по-малко известният художник и портретист Болескав Кузмински, на курорт във Варна. Двамата видни представители на полската интелигенция остават в града през цялото лято, а от статията, която д-р Кузминска посвещава на Варна (превод на материала е публикуван и в списание „Морски сговор“, бр. ІХ), научаваме, че все повече техни сънародници предпочитат да прекарат ваканцията си тук.
И отново се връщаме на въпроса 

„Каква добавена стойност можем да очакваме от рекламата на Варна като курорт?“

Ако през 1927 г. варненската община е похарчила 300 000 лева за реклама на курорта, който е бил посетен от общо 42 000 курортисти, оставили, според турския журналист О. К. Хатиф, по  7 лири на ден, то под една или друга форма в икономиката на града са постъпили приблизително 6 милиона лева приходи. Близо 2 милиона са само приходите, които общината реализира от такса - вход за баните, през 1928 и 1929 г.!

Водейки се от едно просто, но действащо правило, към което се придържал и Хенри Форд: „Никога не зная какъв ефект ще имам от рекламата, но дори и долар да спечеля – ще го вложа в реклама!”,  кметът Никола Петков и общинските съветници успели да се справят с положението, в което се оказала Варна след Първата световна война, определено като втора национална катастрофа за България. И  макар градът да загубил своя естествен хинтерланд ("земята отзад") - Южна Добруджа, където се произвеждало основното количество зърно, преминаващо през пристанището, и това да се отразило изключително негативно върху икономиката му, благодарение на прогресивното мислене на местната власт след 1925 г. Варна започва своя нов стопански подем. Този подем се дължи на два факта: Първият е, че общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. А вторият, че успява да го промотира и рекламира на международния пазар и да привлече по този начин огромно количество платежоспособни курортисти, посещаващи града от май до октомври. И всъщност така може да си обясним  добавената стойност на онези 300 000 лева, които общината влага за реклама!

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още 

Част I-Чужденците за Варна:Тя е светлият бисер на Черно море

Част II- „Джумхуриет“:Варна като пример

Част III- През 1930 г. е организиран първият спедиентски тур за чуждестранни журналисти във Варна