Варна има най-хубавото осветление в България

Светлините на града са това, което създава неговата неповторима атмосфера, и често се превръщат в притегателна сила за гостите му. И днес, когато електрическото осветление не само не е новост, а отдавна се е превърнало в неразделна част от всекидневието ни, декоративната светлинна украса ни кара да се чувстваме като на празник. Представяте ли си обаче какво изживяват в началото на ХХ век варненци, когато по улиците на града, на мястото на мъждукащите газени фенери са блеснали стотици електрически крушки, а Морската градина се е превърнала в светлинна приказка? Едва ли някой би могъл да пресъздаде емоциите и еуфорията на гражданите и гостите на града от видяното „чудо“, но вестниците от това време пазят спомена как се е стигнало до него и какво е донесло то за развитието на Варна.

„На първи януари 1914 год. електрическото осветление на гр. Варна стана факт свършен, желана мечта от десетина години на всички граждани и постоянни посетители на нашия курортен край“. - така започват „Бележките за гр. Варна“ в бр. 406 от 30 август 1914 г. на вестник „Варненски новини“, посветени на електрическото осветление в града. (Тържествено е открита общинската дизелова електроцентрала във Варна – б.а.)

Всъщност началото на електрифицирането на варненските улици е положено точно в 3 ч. (следобед) на 5 май 1911 г. Именно в този час започва обявеният от общината търг “за отдаване на предприемач на електрическото осветление на гр. Варна”. На търга се явяват, както научаваме от бр. 15 от 8.V.1911 г. на вестник “Свободен глас”, “четирима конкуренти, от които един, по нередовност на документите му, не бе допуснат”. Редовните оферти са на фирма “Беркман” – електрическо акционерно дружество от Берлин, “Ганц & С-ие” - от Будапеща, и заводите “Сименс”. Тръжната комисия под председателството на кмета Иван Церов избира офертата на фирмата  “Сименс”.

Решението на  общинските съветници и кмета Церов да електрифицират града разделя общественото мнение на два полюса.  Макар и поостарели, газовите фенери, които през 1879 г. общината внася от Турция, разпръскват мъждива светлинка по улиците. Те били високи по 2 метра и това налагало да бъдат палени ръчно вечер и гасени сутрин от специално назначени хора със стълби, разбира се, за сметка на бюджета на общината, а общинските стражари следели тази работа да бъде свършена съвестно.

Противниците на “електриката” в града

смятали, че тези фенери са напълно достатъчни и общината ще хвърли пари “на вятъра” за нещо, което не само че не е крайно необходимо, но е и опасно. Защитниците на проекта пък изтъквали факта, че в града не само ще стане по-светло, но и ще бъдат икономисани средства от паленето на газовите фенери. 

ЕЛЕКТРИФИЦИРАНЕТО НА ГРАДА станало предпоставка за развитие на туризма.

Този обществен дебат показва, че във всяко общество има хора, които не обичат напредъка и са готови да си живуркат на тъмно и в мизерия. А през 1911 г. за варненци електричеството съвсем не е било невиждано нововъведение. Гражданите на морския град виждат електрическо осветление най-напред вероятно благодарение на някои чужди кораби, пристигащи в пристанището. Например още през октомври 1886 г. по време на дипломатическата криза между Русия и България във Варна пристига руският клипер „Забияка”, който има бойно електрическо осветление от два прожектора и корабно електрическо осветление система „Яблочков”, както споменава Николай Бешков в своя труд “Материали за историята на електрификацията на Варна и областта”. 

Точната година на влизане в действие на парната електроцентрала при двореца „Евксиноград” и неговото електрифициране и до днес не е установена документално, но според различни източници това се е случило в периода 1893 - 1894 г. Градските първенци, а и много граждани, отдавна са били убедени в предимствата на електрификацията, особено след като през 1898 г. към новоизградената памукопредачна фабрика „Княз Борис” е построена фирмена парна електроцентрала, а през следващата учебна година - 1899 - 1900 г., в Машинното училище при флота (днес ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”) е въведено изучаването на предмета „Електротехника” с преподавател мичман I ранг Димитър Альов - един от пионерите на корабната електротехника в България. 

Въпреки ожесточените дебати носителите на прогреса надделяват и 

през 1914 година електрифицирането на Варна вече е факт

Ето какво още разказва за електрификацията на града авторът на материала във вестник „Варненски новини“: „В улиците на Варна има инсталирани около 1800 нажежени ламби и 64 аркови лампи или слънца, всички малки нажежени ламби са от по 50 свещи, някои от тях светят цяла нощ, а други до полунощ, или определено казано 600 ламби светят цяла нощ, а другите 1200 от запалване до полунощ. Траенето на горенето на сички ламби може да се изпълнява по желанието на публиката и според уголемяването или намаляването на нощта. И туй нещо става и за двата вида ламби посредством два часовника, автоматично поставени в трансформаторите. Слънцата имат по 2000 свещи получени като горят ефектни въглени били бели или тъмни, тия слънца се запалват чрез един запълвач, който заобикаля сичките ламби и ги запалва и около 11-12 ч. вечерта ги изгасва по същия ред. За секи три или четири ламби има по един ключ с който се палят и изгасват. Някои от тия ключове са тъй конструирани, че когато се изгасят слънцата, запалват се едновременно по две странични ламби. Ала не всички слънца имат от тия странични ламби.“

ТЪРГОВИЯТА С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДИ И КОНСУМАТИВИ за електроинсталации бързо набрала скорост.

По-нататък в материала авторът хвали качеството и икономичността на варненската електрическа инсталация, сравнявайки я със софийската: „По-рано г. Варна имала около 1300 газеничета средно от по 2 до 5 свещи и не сякога са горели сичките, т.е. от 2600 до 6500 свещи, или средно на глава на човек по 0,14 свещи.

Г. София при население от 116 000 души има нагорещени ламби 2300 по 32 свещи или сичко 73 000 и аркови ламби-слънца 110 по 500 свещи, сичко 55 000, а всичко свещи за осветляване улиците в София 108 000, или средно на глава на човек се пада около една свещ. За по-голяма илюстрация на този въпрос трябва да релевира, че София за туй си осветление плаща на концесионерното дружество 200 000 лева злато годишно. Ако тукашната инсталация беше концесионерна и плащахме само по 13,2 ст. за конска сила енергия на час, за цялата година, Варненската община трябваше да плати 400 000 лева златни за това осветление, което го има сега.“

Експлоатацията и управлението на новоизграденото „електрическо предприятие“ също били предмет на много спорове 

и разделили общественото мнение. Още през първото полугодие на 1914 година към нея се присъединили над 450 абонати и били инсталирани над 10 000 крушки, които се предполагало, че ще донесат приходи от над 100 хиляди златни лева. Според част от гражданите „електрическото предприятие“ трябвало да остане общинско, но мнозина смятали, че то ще се управлява по-добре, ще носи повече приходи и цената на електричеството ще стане по-ниска и достъпна за гражданите, ако бъде отдадено да се „рентира“. Един от основните аргументи на последните бил, че „частните индустриални предприятия купуват газьола с 3-4 стотинки на килограм по-евтино от Общината“ (бр. 409 на вестник „Варненски новини“), което според тях би гарантирало около 20 хиляди лева годишна икономия, ако дружеството мине в частни ръце. А докато този спор се разгорещявал, Градският общински съвет взел решение „да продава електрическата енергия, за осветление и двигателна сила, при много по-изгодни условия, отколкото софийската инсталация”. Идеята на общинарите да продават електричеството на по-ниски цени от тези в столицата била свързана с намерението им чрез по-ниските цени да привлекат индустриалците и фабрикантите да развиват бизнес в морския град.

В края на юли 1914 година приключва и електрифицирането на алеите в Морската градина

В бр. 402 на вестник „Варненски новини“ от 4 август с.г. се съобщава, че „това осветление се състои от 100 ламби, поставени, наредени според алеите. Тия ламби, наедно с попреди инсталираните  в бюфета на приморската градина ламби дават светлина от 15 000 свещи (което приравнено към газените фенери, с които се осветявала преди електрификацията Варна, се равнявало на около 5000 осветителни тела и било изключително постижение на техническата мисъл за времето си – б.а.) с чудесен ефект. Миналата неделя за първи път бидоха запалени всички ламби. Осветлението даваше фееричен вид на приморската градина особено откъм морето. Гражданите и гостите са възхитени от чудесното осветление на приморската градина и до късно през нощта последната бе пълна с гражданки и граждани да му се любуват. Варненци се гордеят, че имат най-хубавото осветление в цяла България, дори и от Столицата, а наклонни сме да вярваме, че тъй ще помогне твърде много да привлича много посетители през летния сезон."

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Канализацията на Варна

Знаете ли къде е Аспаруховата кула във Варна?

Непознатата история: Облагородяването на Узун кум

Построяването на пристанището във Варна