Манастирът летовище „Св. Константин“ – ІV част

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Стопанисването на „окръжния имот „Св. Константин“, след като през 1901 г. постоянната комисия за Окръжното стопанство при Варненския окръжен съвет става собственик на имота и започва да го управлява, се превръща в обект на сериозни спорове и разногласия сред управляващите и опозицията в града. Или както научаваме от изложението на председателя на Варненската окръжна постоянна комисия Л. Черпански относно дейността на същия за периода 1923-1930 г., направено пред гражданите на града на 19 октомври 1930 г. в Юнашкия салон и публикувано на 4 ноември с.г. във „Варненски окръжен вестник“, мненията за стопанисването на имота са били изключително разнополюсни: „Относно стопанисването на този имот е имало във Варненския Окр. Съвет две гледища: според едното имотът би трябвало да се използува като образцово земеделско стопанство – според другото имотът, чиито почвени и климатически условия не са толкова пригодни за едно земеделско стопанство би трябвало да се обърне в един първостепенен морски курорт за какъвто той има всички необходими условия“.

Първоначално надделяват привържениците на идеята за земеделско стопанство

 
и още през същата година, в която съветниците поемат управлението, е проектирано Практическо винарско училище. В манастирския имот се построяват сгради за училището и изба. А през 1903 г. се създава и окръжно опитно стопанство на територия от 100 декара. 

Избрано е едно пространство от 100 декара за опитно поле. Извършва се регулиране на водите в района, прекарва се електричество, отпускат се средства за водоснабдяване. Лозята и градините снабдяват летовниците с пресни плодове и зеленчуци.

Въпреки усилията на тези „демагози и късогледи политици“, както ги нарича народният представител Р. Василев в обширен материал за развитието на курорта Св. Константин, публикуван в бр. 3 от 24.VІІ.1925 г. на “Варненски Окръжен Вестник”, хората са привлечени от красотата на това място, лековитите минерални извори и здравословния климат и все повече туристи го посещават: “Назрява необходимостта от изграждане на хотели и инфраструктура в района. Това отново предизвиква спорове сред управляващите, а  “поради демагогията и противодействието на голяма част от бившите съвети, развитието на курорта се е спъвало и посетителите са се връщали много разочаровани от лошата му уредба и от това малко, що се е правило за тоя курорт. И днес има за жалост, съветници и общественици, които мислят, че тук се хвърлят излишни средства само за създаване удоволствие на охолните. Когато това се прави всъщност за здравето на нуждаещите се, което не е безразлично за управата на Окръга, и за интереса на добрия стопанин, който би се провинил в безгрижно нехайство, ако не използваше тия щедри природни дарове” (Р. Василев в същия материал).

През 1905 г. „по почина на Управителя-лекар на Варненската държавна болница Д-р Параскев Стоянов и със съдействието на тогавашния Директор на Народното Здраве г. Д-р Марин Русев, на 12-25 юли с.г. се постави началото на едно високоблагородно и хуманно дело – откриването на първия детски морски санаториум във Варна“. Това пише д-р Ал. Недялков, управител-лекар на Държавния детски морски санаториум „Царица Елеонора“, в публикация от август 1936 г., разказваща за историята на санаториума. Тази статия, в която се възхвалява и покровителството, което царица Елеонора оказва на санаториума, както и нейният финансов принос за неговото съществуване (За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката и още следващата година тя ги влага в изграждането на новата сграда на санаториума.), дава повод на някои колеги да пишат, че именно тя е построила санаториума.

Четете още: Непознатата история: Манастирът летовище „Св. Константин“ – ІІІ част

Манастирът летовище „Св. Константин“ – ІІ част

Непознатата история: Манастирът летовище „Св. Константин“ – І част