Непознатата история: „Варна – международна баня“

„В България всичко що има пари и име пътува към лятото към Варна“ – с тази констатация започва статия, публикувана през 1927 година в немския вестник „Дойче Алгемайне Цайтунг“ и препечатана на български език в бр. 150 на „Варненски общински вестник“ от 10 декември същата година. Ето какво още пише и как представя града ни пред своите сънародници кореспондентът на немския вестник, поканен специално да посети града на разноски на варненската община:

„…Министрите, професорите, цялото българско общество от столицата и провинцията се намира там. И не само това – в последно време започнаха да идват и посетители из Ромъния, Германия, Австрия, Чехословени и др.

Действително, Варна има привлекателности, които я правят място за многобройни удоволствия. Не напразно Черно море носи своето име – из дълбочината му винаги откроява тъмен тон, който прави неговата боя стоманена – сива. Варна съвсем не може да се сравнява с нашите северноморски бани (тук авторът на платения материал не успява да преодолее собствения си патриотизъм, но много бързо „замазва“ положението в следващата част от материала – б.а.). Тя обаче си има своя собствена красота. Стръмен, горист и назъбено врезан в морето се издига брегът, от тясното крайбрежие по планинските възвишения по които вирее лозата. Местността е почти южна в противоположност на жълтия бряг и зеленикавия оттенък на водата в немските морски бани.

Морският бряг в някои места се спуща стръмно до самото море. Но едно тихо управление полага грижи и скоро ще се свърже с крайбрежен път градът с отдалеченият пост Евсиноград, лятната резиденция на Царя и от там с монастиря Св. Константин близо до ромънската граница (тук авторът на материала явно е загубил представа за разстоянията – б.а.), гдето е разположен 3 км. Дълъг и 100 м. широк със златожълт пясък, морски плаж.

За удобствата и изрядната чистота се полагат много грижи

Една модерна и пълна с вкус сграда представлява главната банска постройка (във Варна – б.а.), с разхладителна тераса, въздушни бани, една кула за скачане във водата навътре, за погледа на богатството и лукса на един разглезен свят. Но началото почна при голямата дееспособност на България и грижите на сегашния кмет на града г. Никола Попов и пом. кмета г. П. Нейков, бивш български генерален консул в Буда пеща. Ще бъдат построени в близко бъдеще на определени места примамливи продавачни хали. Тоже и ресторантите, които са разположени до морето са примитивно направени, само от дървени трапети, които обаче нощя при крепарираните лампи, величествено и величествено и великолепно блестят и навяват на един южно-темпераментен живот.

ЦЕНТРАЛНИЯТ  МОСТ С НОВИТЕ МОРСКИ БАНИ, построени през 1926 г. (Варненска дигитална библиотека - колекция Ярослав Гочев).

Най-хубавото, което Варна има, своята най-хубава забележителност е морската градина, която се простира по протежение на зеленогористия бряг. Цветя от упоителен мирис, кичести дървета от всички видове, палми и пр. между които се движи една огромна човешка маса с интернационална елегантност, а които иска намира и достатъчно уединени места. От навсякъде погледа е към морето.

Тази градина със своите вековни дървета заслужено се слави не само в цяла България, но и в странство.

Подобен курорт не може да се намери в никой от немските или холандски курорти. (!!! – б.а.)

Градът е чист и приятен, ако и не завършено застроен

Естествено липсват още елегантните пазари и съблазнителните магазини на големите европейски морски бани. Самата Варна е едно старо пристанище и търговски град. Морската търговия е силно западнала след отнемането на Добруджа от Ромъния през 1918 година.

ОБЩ ИЗГЛЕД НА ЦЕНТРАЛНИЯ ВХОД на градината. (Варненска дигитална библиотека - колекция Ярослав Гочев, период 1911 - 1920 г.).

Пристанището е почти празно и мъртво. Тук има къщи още от стари времена. За предпазване от вятъра стените са обковани с дъски, тъй че стърчат като високи блокови къщи.

Въпреки своите само 70 000 души жители вътрешността на града дава вид на голям и елегантен град, почти колкото София.

Това обаче, което подсказва бъдещето на Варна и което тя с положителност в няколко години ще постави в реда на международните курорти е нейния господствуващ умерен, хубав и слънчев климат.

Тук не се знае никога дъждовно лято. Сезона трае от Юни до 15 Септемврий, а даже сезона продължава и късно през октомври.“

Не случайно авторът на материала отдава значение на усилията на кмета Никола Попов за развитието на града. Никола Попов е бил един от хората, които не само мечтаели, но имали реална програма за превръщането на Варна в курорт, достоен да съперничи на европейските морски „летовища“. 

Той твърдо вярвал, че „Варна има всички необходими природни условия да стане първостепенен морски курорт в Европа… Ако курортна Варна за варненци е от такова значение, трябва да се има предвид, че само когато курорта се модернизира и се въведат всички необходими подобрения, само тогава той ще носи сигурен и, бих казал, изобилен поминък. Много неща трябва да се подобрят по вкуса на европееца, който иначе не би дошел. Някога бе отхвърлена концесията за казиното само защото общинският съвет не прие да допусне в него да играят на хазартни игри чужденци, които биха представили при входа паспорт! Компанията тогава отиде в Кюстенджа (днешна Констанца в Румъния), там получи концесията и днес града има без пари великолепно казино. Подир изгубеното няма защо да жалим, но от него урок трябва да вземем. 

Варна като курорт ще означава поминък за гражданите,

само ако стане европейски курорт.“ (бр.1 от 1927 г. на списание „Курортна Варна“). И една от първите стъпки, които предприел в тази посока, успоредно с построяването на казино в Морската градина, облагородяването и благоустрояването на града, била обширна пропагандна (рекламна) кампания в чуждите вестници, която да представя Варна като „царица на българското крайбрежие, истинска Ривиера на Балканите, достойна за царица на курортите в Европа“. 

Подобни статии като тази в немския вестник „Дойче Алгемайне Цайтунг“ излезли в много вестници в цяла Европа, както и в официалните турски медии. За целта варненската община заделила нечуваната до момента сума от 300 000 лева на година.

Ефектът от масираната рекламна кампания 

се усетил още през следващата 1928 година. Общината отчела огромно увеличение на посещенията на чуждестранни летовници. Самият кмет предприел заедно с нарочно назначена комисия обиколка на европейските морски курорти, за да почерпи опит и да приложи чуждия опит за издигането на Варна като модерен курортен град. Позовавайки се на видяното в европейските „морски летовни станции“, Никола Попов инициирал строежа на казино в Морската градина, на нов фонтан със скулптурна композиция, тенис игрище, благоустрояване на Гръцката махала и Морската градина, покриване на улиците с асфалт и павета, организирал ремонт на Летния театър и много други.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: „Варна, срамежливия град“

Варна има най-хубавото осветление в България