Непознатата история: Училищата във Варна и околностите й преди Освобождението

Според видния български учен, географ и етнограф академик Атанас Иширков Освобождението заварва Варна с не повече от 3500 българи. Те представляват твърде незначителна част от 21-хилядното население на града, което говори освен на български още на турски, гръцки, арменски, татарски, испански, цигански и немски. Испанският и немският са езиците на евреите в града. А арменският, турският и гръцкият език нямат покритие с въпросните етнически групи. От много свидетелства е безспорно, че турският език е посочван като матерен от мнозинството гагаузи и от значителна част от арменците. Гръцкият пък е матерен не само за гърците, но и за значителна част от гагаузите при случаите на смесени бракове.

Подобна е и пъстрата етническа картина на населението в околностите на града. Когато през 1861 г. султан Абдул Азис Хан наследява на престола брат си Абдул Меджит, той започва в областта на образованието политика, описана много точно от управителя на Варна Ашир бей в словото му по повод откриването на новопостроената сграда на българското училище в града, на 25 юли 1862 г., в която говори за значението, което султанът отдава на образованието на поданиците си, и че най-голямото желание на владетеля е те „да учат първо своя матерен език, което е най-лесното средство за напредването в науките и езиците, а после да учат и други странни езици, които им били нужни и потребни“. Ако се базираме на фактите, публикувани в „Известия на Варненското археологическо дружество, Варна – 1914“, десет години, след като реформаторът Абдул Азис е поел кормилото на империята, във Варна и околностите й със свои училища разполагат представителите на почти всички народности, които са част от състава й. Според изследователите на процеса на възраждането на образованието в региона на Варна, автори на материала, наченките на този процес са започнали още през 1790 г., но за официално „възраждане на просветата“ започва да се говори едва 50 години по-късно. Така за официална начална година на този процес те дават 1840 г., а през 1871 г., когато вече всички етнически групи разполагат със свои училища, положението с образователното дело било следното:

Гръцката просвета

Във Варна през 1871 г. действат 9 гръцки училища, в които работят 18 учители и учителки. Общият брой на децата, които те обучават, е 951, от които над 360 са момичета. Така че, като се има предвид, че „варненското гръцко население възлиза на 11 хиляди, учащите се годишно са 8 3/5 процента“. За поддържане на училищата се разходвали годишно около 90 хиляди гроша, от които 2/3 идвали от приходите от общинските имоти, а останалото от дарители, от приходите от черковните имоти, различни лотарии, билети за любителски театрални постановки и др. Четири от училищата били общински:

Горното основно училище било построено със средствата на „покойния Параскева Николау (основател и подкрепител още на болницата и на църквата св. Никола)“. Училището се намирало в двора на църквата, а по това време в него се учели 170 деца, от които 30 в „горното отделение“. Те изучавали граматика и новогръцки език, аритметика, политическа география, закон божи и краснопис. Останалите ученици, които посещавали „долното отделение“, били обучавани по Бел-Ланкастърския метод. Назначените учители били само двама, от които единият изпълнявал длъжността на директор на училището.

Долното основно училище било построено от общината още през 1845 г. То представлявало каменно здание на 2 етажа. Учениците и тук били разпределени в две отделения – горно и долно. В същата сграда се обучавали и учениците от двата долни класа на прогимназията. Така трима учители давали знания на общо 195 ученици, като в горните класове изучавали и черковно пеене, а гимнастиката била задължителна за всички ученици.

Прогимназията се помещавала в каменно здание, построено от общината през 1857 г. и обновено с „доброволни помощи от Влашко по съдействието на живущия в Галац варненец г-н П. Х. Варнали“. Учениците от 4-те горни гимназиални класа, общо 71, имали общо 5-има учители, а в програмата им за учебната 1871/1872 учебна година били включени „гръцки и математика постоянно-продължително, френски и турски 3 години, латински 1 година, география физикоматематическа, антропология, история, политическа география, закон божи, търговска диплография 6 месеца и пр.“. Училището разполагало и с доста богата за своето време библиотека от цели 1002 тома.

В каменното здание на Девическото училище, построено през 1863 г. с доброволните помощи на гражданите и дарители гърци, се обучавали общо 317 момичета. Между тях имало освен гръцки и български арменски и еврейски девойчета. Три учителки и двама прогимназиални учители отговаряли за тяхното запознаване с тайните на гръцкия език, математиката, физическата география, историята, закон божи и т.н. Момичетата от всички класове задължително учели и ръкоделие. В училището имало и театрална сцена, където ежегодно били давани представления по гръцки драми. В същата сграда се помещавал и музей „с разни стари надписи, отломки от статуи, скулптури, глинени съсъди и множество стари монети вън от подаръци, покупки и случайни местни разкопки“.

Останалите 5 гръцки училища били частни. В училището на Митрополията се обучавали 26 ученици, в Богородичното – 40 ученици, в „Св. Георги“ – 82-ма, а в двете девически - около 50 момичета. Там обучението било по-непретенциозно. Учениците били учени само на четмо и писмо.

В областта големите училища били четири.

Балчишкото основно училище е основано през 1854 г. с един учител, който обучавал 50 ученици, от които 10 момичета. Обучението се извършвало на основата на алилодидактическото учение, взаимоучителен метод, прилаган у нас през Възраждането.

Каварненското основно училище отворило врати две години след това в Балчик. Имало 150 ученици с един учител. Издържало се от приходите от църковни имоти.

В Суючушкото основно училище също се преподавало по алилодидактическия метод. Обучавали се 60 деца, а заплатата на учителя се осигурявала от селската църква.

Учителят в Карахюсинското основно училище обучавал 80 деца, а извън това преподавал на български на някои българчета.

Елементарните училища в селата не били рядкост, но там се преподавало предимно четене и писане и рядко математика. Учители там били свещениците или псалтите (черковните певци).

Турската просвета

В турските училища се изучавали предимно четене, писане, религия и „някой езикови предмети“. В Балчик, Варна и Добрич имало по едно Руждие и по едно Медресе.

Във варненското Руждие се обучавали 110 ученици от двама учители. Те изучавали граматика на арабски и персийски, религия, политическа география, аритметика, въведение към логиката от Аристотел, краснопис и др. Класовете били четири.

В медресетата се изучавало основно богословие. Преподавал основно мюфтията на около 25 ученици.

Към всичките 11 джамии били разкрити енорийски елементарни училища, в които се преподавало основно четене и писане. Учениците били около 400, като в едното от тези училища се обучавали момичета от специално назначена учителка.

МЕДРЕСЕТАТА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ ПРЕЗ ІХ-ХІІІ ВЕК В СТРАНИ И РЕГИОНИ, КЪДЕТО ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО ИЗПОВЯДВА ИСЛЯМА. Обикновено се откриват към големите джамии. В учебната им програма влизат арабски език, теологически, юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.

Българската просвета

В „Известия на Варненското археологическо дружество, Варна – 1914“ се споменава един много интересен факт, цитиран от „Преглед на източните народи“ на Харил Димопуло, книга ІІ – „За българите“: „Италианецът Сестини в своето пътешествие из България през 1780 г. казва, че Варна се обитавала и тогава от отоманци, гърци и арменци. Българската във Варна колония се състои от около 100 къщи. По видните от тях, от появяването на българския въпрос, деятелно работят за разпространяване по епархията на учението и езика си. За тая цел българите основавали училища и клубове и параклиси във Варна, Каварна, Пазарджик (Добрич), Хадарджа и Хюсели, а в Провадия, Шабла, Балчик и други още места насилствено окупираха по-предишните такива гръцки“.

През 1860 г. членовете на новосъздадената Училищна община във Варна с помощта на пристигналия от Търново в морския град по тяхна покана български учител Константин Арабаджиев успели в рамките на няколко месеца да организират и реализират мечтата си за създаване на българско училище в града, а през 1862 г. е построена новата сграда на училището. Училището приемало и момчета и момичета, а през 1871 г. те получавали доста по-светско образование от връстниците си. Отличниците били изпращани да продължат обучението си в Москва и други руски градове.

Каварненското българско училище е създадено от около 25 български семейства и в него се обучавали 25 деца.

Балчишкото българско училище било създадено на мястото на гръцкото, функциониращо от 1845 г., и в него се учели 80 деца, между които и гърчета.

По същия начин било създадено и българското училище в Шабла, където през 1871 г. учениците били 60 на брой.

Сто деца се обучавали в българското училище в Добрич преди Освобождението, а назначените учители били двама. Още през 1859 г. в Горната българска махала на Хаджиоглу Пазарджик била построена първата сграда – с две учебни стаи и една стая за канцелария и жилище на учителя. Към 1870 г. такава сграда била построена и в Долната махала, до църквата “Св. Георги”. Отначало на училище ходели само момчета. През 1870 г. се оформила първата девическа паралелка в училището в Долната махала.

ЕДНОВРЕМЕШНА КЪЩА В ДОБРИЧ. ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ НИ ЗАПОЗНАВА ПОДРОБНО И ОПИСАТЕЛНО С ТОГАВАШНИЯ ХАДЖИОГЛУ ПАЗАРДЖИК (ДОБРИЧ), като в запазения документ от 1620 г. той казва, че няма “учени хора”, нямало медресета (средни духовни училища), а само първоначални детски училища, които давали елементарни познания и наблягали на ученията в корана.

Един учител преподавал на 50 българчета в училището в Провадия, което до 1865 г. също било гръцко.

В селата също се създавали училища

В устава за селските училища от онова време е записано: „Всяко село във Варненско-Преславската епархия трябва да има училище. Всеки селянин е задължен да изпраща децата си редовно на училище през цялата учебна година. Възрастта на децата при постъпването им в училище трябва да е не по-малка от 6 години. През годините преди Освобождението целта, която си поставят началните училища, е: „Да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише що-годе правилно, да смята, да има общи познания по география, по Закона Божий и история на България“. Спрямо тези цели се определят и следните предмети: четене, писане, свещена история, четирите действия по математика – събиране, изваждане, умножение и деление; понятия от географията, славянски прочит, общи познания по българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пеене. Тези предмети са разпределени в четири години, от І до ІV отделение.

ПО ВРЕМЕ НА ЖЪТВАТА ДЕЦАТА НЕ ПОСЕЩАВАЛИ УЧИЛИЩЕ, а помагали на родителите си за прибирането на зърното. А в Добруджа за тази дейност в някои стопанства ползвали и камили.

Арменската просвета

Две били арменските училища в региона. В Добрич двама учители обучавали децата на арменски, френски, математика и други предмети.

Варненското арменско училище е построено преди изграждането на арменската църква, през 1841 г. Арменците полагали голяма грижа за образованието на децата си и през 1865 г. училището е съборено и на негово място е построена нова триетажна сграда с по-добри условия за водене на учебния процес.

Еврейската просвета

„Евреите във Варна – пише в „Известия на Варненското археологическо дружество, Варна – 1914“, които едвам преди 20 години се преселили тука (има се предвид, считано към 1871 г. – б.а.), устроили по инициатива и със съдействието на тукашните им едноплеменници г-да Тедески, синагога и училище, в което около 25 деца учат от равина четмо и писменост“.

След Освобождението на България Варна утвърждава статута си на един най-важните градове по Българското Черноморие. Най-характерното нещо в демографски план за следосвобожденска Варна е динамиката на миграционните процеси. По време на войната и още повече след Берлинския конгрес започва раздвижване на населението в града и околните села. Миграционните процеси засягат преди всичко българите и мюсюлманското турско и татарско население. Първите като заселници, а вторите като изселници. Голяма част от турското население разпродава имотите си и се преселва в Османската империя, а на тяхно място идват български заселници. Не само бежанци се установяват да живеят във Варна, но и много хора от вътрешността на страната, привлечени от перспективите, които предлага един голям административен и търговски град. Заселниците значително превишават броя на изселниците, поради което се променя съотношението между българското, гръцкото и турското население на Варна, което се отразява и на необходимостта от образование и изграждане на нови училища за децата на българската общност в града.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: