Непознатата история: Българското училище във Варна

През 1860 година членовете на новосъздадената Училищна община във Варна с помощта на пристигналия от Търново в морския град, по тяхна покана, български учител Константин Арабаджиев успели в рамките на няколко месеца да организират и реализират мечтата си за създаване на българско училище в града. То се помещавало в „къщата на Балтаджи Пейка в ІІ участък на града“, както го описва Ив. Церов в доклада „Константин Тодоров Арабаджиев, първи български учител във Варна (Биографични черти)“, публикуван в “Известия на Варненското археологическо дружество, Варна – 1914”. (Къщата се намирала в района на пл. „Екзарх Йосиф”, познат повече на варненци с името „Шишковата градина”. В началото на ХХ век тя е била съборена.) Наемът за сградата през първата година бил 240 лева, а през втората скочил на 574 лева и като се има предвид, че заплатата на учителя възлизала на 440-540 лева годишно, и факта, че училището се издържало единствено от събраните доброволни дарения, които през първата учебна година били общо 13 593 гроша (2718,60 лева), според запазена в началото на ХХ век във Варненската митрополия „сметководна книга“ на Българска училищна община, то съвсем естествено настоятелите стигнали до извода, че е необходимо да се закупи земя и да се построи истинско българско училище във Варна.

Пръв на идеята се отзовава през 1861 г. хаджи Стамат Сидеров, виден общественик и търговец, който става един от най-щедрите спомоществователи на българската просвета във Варна, като дарява 13 750 гроша „с предназначение да се купи място за направа собствено българско училищно помещение във Варна“.

От една статия за „Първото училище и първият учителски персонал“ във Варна от българския учител, книжар и общественик Георги Георгиев Димитров , публикувана в “Известия на Варненското археологическо дружество, Варна – 1914”, можем да придобием изключително ясна визия как варненци отпразнували откриването на новата сграда на първото българско училище в града. С материалната подкрепа на местните търговци и занаячии и дипломатическото съдействие пред османските власти и гръцкия владика Порфирий от страна на руския консул в града Александър Рачински, голям славянофил и активен участник в българските църковни борби, 

през юни 1862 г. е завършена представителната двуетажна сграда на българското училище 

Вдигната на място, закупено от българската община, тя е специално построена за учебни цели. Пръв учител в нея е шуменецът Сава Доброплодни – основателят на първото класно девическо училище в България, известен поет, общественик, драматург и просветител. 

Сава Доброплодни

За тържественото откриване на новопостроеното училище бил избран денят 25 юли 1862 г., но не защото се падал църковен празник (според Г. Димитров тогава се празнувало „Успение на св. Ана, матерь на Богородица“), а защото за този ден нямало планирано да пристигне „никой параход и гражданите имаха време да дойдат“.

Ето как, позовавайки се на „една кореспонденция от Варна от 28 юли 1862 година“, Г. Димитров описва случващото се в този ден:

„На 24 същого стана призоваването с билети (покани – б.а.). Призоваха се Н. Пръв. Градски управител, сичките други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета, със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките търговци, лекари, учители и градоначалници. Залепиха се обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува на това освещение и който друг от гражданите желае. – В този ден зе се и всичката грижа за украшение на училището с венци и кадри на султан Абдул Аазис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св. Кирила и Методия (чието име носи училището – б.а.). В горния училищен кат донесоха повече от сто стола за призованите (официалните гости – б.а.), няколко седалища (остаряло наименование на пейка – б.а.), наредиха се красиво взаимоучителните таблици на Г. Доброплодного, прочелото на училището беше украсено с големи красни букви „БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ“. Над учителската катедра беше със златни букви написана на една черна таблица от Г. Христа Т. Попов   Кирилската азбука твърде краснописно и над нея беше окачен с венец Св. Кирил и Методий, пред когото висяше златно канило запалено и други две ламбади с други две златни икони от страни. В единия ъгъл на катедрата стоеше красива маса, над която беше наложен землен голям глобус и географически големи карти залепени по стените с друга една дълга черна таблица, въз която беше написано с главни бели букви на четири езици „Българско училище съзидано със спомоществованието и ревността на достопохвалното варненско българско общество в царуването на милостивия наш цар Султан Абдул Азис Хан. 1862“.“

Петко Рачов Славейков
 

Така украсено, новото българско училище е готово за тържеството по откриването

Сградата се оказва тясна за всички, пожелали да присъстват на тържествения водосвет и ритуала по именуването му. След встъпителните думи на Сава Доброплодни и управителят на Варна Ашир бей произнася слово за значението, което султанът отдава на образованието на поданиците си и че най-голямото желание на владетеля е те „да учат първо своя матерен език, което е най-лесното средство за напредването в науките и езиците, а после да учат и други странни езици, които им били нужни и потребни“. С тези думи на Ашир бей един път завинаги е сложен край на интригите на гръцката общност и гърчеещите се българи и гагаузи срещу българското училище във Варна. Нещо повече, много от гърчеещите се допреди това гагаузи изпращат децата си именно в новото българско училище, където верен на  практиката си на „отваряне“ на школото както към младежи, така и към девойки, Сава Доброплодни въвежда за първи път класовете, но продължава да обучава питомците си по „Ланкастеровата взаимоучителна метода“.

Учебната 1862-1863 г. започва официално на 16 август 1862 г. (четвъртък), а прага на училището прекрачват 351 деца, „от които момчетата 288 и момичета 63. По народност момчетата: 147 гагаузчета, 84 българчета, 53 гърчета, 2 арменчета, 1 италианче и 1 владиково момче (предполага се, че това е сираче с неустановен етнически произход – б.а.). Момичетата били 30 от гагаузки произход, 18 от гръцки и 15 българчета.

През следващата учебна година (1864- 1865 г.) числото на учениците значително нараства и варненските общинари канят за учител самия П. Р. Славейков. Той остава само до февруари 1865 г., като междувременно успява да вземе дейно участие в църковните борби в града. 

Последователно през годините във Варна преподават и: 

1864 – 1868 г. Георги Живков (1844-6. V. 1899) - роден през 1844 г. в Търново. Преподава във Варна през 1864-1868 г.

1865-1868 г.  Петър Попдимов (?-1908) - роден е във В. Търново. Учителства във Варна в периода 1865-1868 г.

1866-1869 г. Никола Иванов Бацаров (9.III.1818-1892) - роден в Калофер. Съпруг на Мария Бацарова – първата българска девическа учителка във Варна. Във Варна идва през средата на 60-те години на XIX в., където работи като учител  до 1870 г.

1866-1868 г. Тодор ( Тодораки ) Илиев.

1868-1871 г. Стефан Деребеев – роден в Карлово през 1846 г. Учител от 1868 до 1871 г. Участва в създаването на първото варненско читалище „Възрождение” и в основаното през 1871 г. ученическо дружество „Просвещение”. Умира на 11 май 1903 г.

1869-1870 г. Иван К. Кателиев – учител е за една учебна година. Липсват сведения.

1870-1872 г.; 1878-1893 г. - Димитър Станчев (1847-1905) - роден е в гр. Шумен. От началото на 1870 г. се установява във Варна. Един от инициаторите за създаване на ученическото дружество „Просвещение”; съучредител и на читалище  „Възрождение”.

1871-1872 г. Янко А. Коларов – учител за една година. По-късно учител в с. Гебедже.

1872-1873 г.  Спиридон Петров Грамадов.

Януари 1872 - юли 1872 г. Сава Попиванов Геренов (1852 – 1. III. 1878) - роден в Ески Джумая (дн. Търговище). Учител е в Провадия, в Шумен, във Варна (III– VII. 1872).

Април 1872-1874 г.; 1876-1877 г. Георги Замфиров.

1873-1878 г. Христо Ненчев Самсаров - роден е в Сливен. През 1873-1878 г. е учител и църковен певец във Варна.

1873 г.  - Антон х. Матеев.

1875-1878 г. Цветко Ненков Свинаров (ок. 1837-1899) - роден е в Панагюрище. Учителства във Варна (1874-1878).

Началото на самостоятелно девическо училище във Варна е положено през 1866 г. Последователно в него преподават:

1866-1869 г. Мария Бацарова (VIII. 1828 - 13. IX. 1916) - първата девическа учителка във Варна. Една от първите жени-спомоществователи във Варна.

1869-1870 г.  Иванка Стаматова -Владигерова (? -?) - родена е във Варна. Завършила гимназия в Киев със стипендия, издействана от консула Рачински. Учителства във Варна в периода 1869-1870 г.

1872-1874 г.  Виктория Атанасова Живкова (29. IX. 1858 - 21. VII. 1921) - Вела Благоева - родена  в Търново. През 1872 г. е назначена за учителка в девическото училище на гр. Варна.

1874-1878 г.   Кица поп Иванова. Родена е в Панагюрище. Завършила е Старозагорското училище

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Първият български учител във Варна