Непознатата история: Първият български учител във Варна

На негово име във Варна са кръстени основно училище и една малка улица в „Аспарухово“. Така гражданите на града са засвидетелствали признателността си към делото на Костадин Тодоров Арабаджиев, първият български учител във Варна.

Той е роден през 1837 година в село Арбанаси, където родителите му били избягали от чумната епидемия, която покосила Търново.[1] След като епидемията отшумяла, родителите на Арабаджиев се завърнали в Търново, откъдето баща му Тодор, майстор кожухар, бил родом. Малкият Костадин започнал началното си образование в гръцкото училище в старата българска столица, а после продължил да учи в българското взаимно училище. Известно време учил и в Горна Оряховица, където, както споменава Иван Церов, „учениците били подлагани на крайно сурови, па дори и безчовечни телесни наказания, различни по вид, продължителност и слука“. Образованието си Арабаджиев продължава в Търновското главно българско училище, в което правилата били също толкова строги. Тук негови учители са Петко Рачов Славейков и Никола Попвасилев Златарски (Златарчето). В Главното училище Арабаджиев изучавал българско и черковнославянско четене, свещена история, аритметика, чистописание (краснопис), катехизис (основополагащо богословско наставление, което събирателно описва всички догми и фундаментални въпроси на вярата), българска граматика, черковнославянска граматика, география и всеобща история.

Костадин Арабаджиев завършил Търновското главно българско училище с „похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение“, след което през 1855 г. станал учител в Самоводене, а след това в Лисичери. В двете големи търновски села той учителствал общо 5 години.

КОНСТАНТИН АРАБАДЖИЕВ, първият български учител във Варна.

По същото време българите във Варна, макар и твърде малобройни, са въодушевени от Великденската акция в Цариград[2] и решават да създадат Българска училищна община и да отворят „народно училище“ и в този град, „удавен тогава в гърцизъм и гагаузщина“, както го описва Ив. Церов.

И действително, само един месец по-късно,

през май 1860 година, училищната община във Варна вече е факт

Според Церов „това станало, както се твърди на 11 май – празника на славянобългарските просветители Кирила и Методия“. В състава й влизат личности като братята Никола и Сава Георгиевич (Те са и сред учредителите на първата българска местна банка. С лични средства закупуват и подаряват на общината имота, върху който е построена сградата на първото българско училище във Варна - днес храм „Св. Архангел Михаил”), хаджи Стамат Сидеров (виден общественик и търговец, чиято народополезна дейност допринася силно за укрепването на българщината във Варна. Има водеща заслуга за създаването на първата българска банка в града – „Звезда“, на която е управител. Един от най-щедрите спомоществователи на българската просвета във Варна), хаджи Рали Мавридов (главен настоятел и финансова опора на първото българско списание „Любословие“. Главен организатор е и на първата благотворителна лотария във Варна (1867-1869), целяща подпомагането на българското учебно дело в града), Никола Даскалов (по това време секретар-драгоманин на руското консулство във Варна), Христо Попович (Управител е на варненската митница и член на Варненския епархиален съвет. Заплаща се с лични средства за направата на черната дъска, която подарява на новото българско училище.) и др. Подкрепени са от Александър Рачински – първият руски щатен консул във Варна. Поръчан е и печат с надпис: “Българска училищна община – Съгласие, дързост и успех. Варна 1860”.

Веднага след създаването на Българска училищна община във Варна братята Никола и Сава Георгиевич пишат на П. Р. Славейков в Търново с молба „да намери и изпрати лице за български учител във Варна, което да познава донякъде и гръцки език – необходимо условие през онуй време за Варна, гдето българите били в постоянен и най-близък контакт с гърци“, пише още Ив. Церов.

ПЕЧАТ на училищната община.

В отговор на молбата на будните варненци

Славейков изпраща във Варна един от най-добрите си ученици,

младият и енергичен Костадин Тодоров Арабаджиев. Младият учител пристига в морския град през юни 1860 година. През това време от Българската училищна община вече са наели къща, която ремонтират, за да превърнат в училище. Това била „къщата на Балтаджи Пейка[3] в ІІ участък на града“[4]. Приготвя се и необходимата „училищна покъщнина“ – чинове, черна дъска, маси и столове. Ала благодарение на интригите на гръцката общност и гърчеещите се българи и гагаузи, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир Бей отказал да разреши отварянето на училището. Нещо повече, учителят Арабаджиев бил арестуван и разпитван за връзките си с руския консул Рачински. Благодарение обаче на Стоенчо Ив. Джумалиев, който като член на идаре-мизлиша (окръжния управителен съвет) се ползвал с доверието на Ашир Бей, успял да отблъсне атаките на „гръкогагаузите“ и да спре интригите на представителя им в идаре-мизлиша, гръцкият владика Порфирии. Ашир Бей наредил да освободят учителя и казал на Стоенчо Джумалиев, че българите могат да си отворят училището.

Така на 19 август 1860 година в присъствието на членовете на училищното настоятелство с водосвет на черковнославянски било поставено началото на българското просветително дело във Варна.

Първото българско училище във Варна било смесено

Според Ив. Церов „първоначално числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета“. Арабаджиев ги обучавал по „Ланкастеровата метода“ на четене, писане, смятане и пеене, без да прибягва до физически наказания и бой, защото бил „добил при ученичеството си най-силна отврата от пръчката, която цял ден плющяла из училището и блъскала, когото да свари, па видял и страхотиите от фалагата – той не употребявал като учител пръчка, а се стараел с благ начин да удържа дисциплината в училището“.

Това отношение на младия учител накарало скоро не само учениците, но и техните родители да го обикнат и той често бил канен на гости в един или друг български дом, а често и в дома на руския консул Рачински.

Първата учебна година в българското училище свършила на Петровден и Арабаджиев провел „публичен изпит“ на учениците си. Преди и след изпита те изпели няколко песни на български език, а учителят и представители на настоятелството произнесли речи за „нуждите на българското училищно дело във Варна“. Изпитът се превърнал в празник, а „не по-малка била радостта и на всички варненски българи, – пише Ив. Церов – плътно събрани в училището, някои от които според тогавашния обичай, поднесли на учителя известни награди, като горни ризи, плат за дрехи, кърпи и чорапи, а училищните настоятели с надзирателите ( последните били варненските граждани Константин М. Тюлев, Хр. Попович и Йосиф Стоянов) раздали на децата разни ученически потреби“.

Разходите за училището през тази първа учебна година (1860 - 1861),

както и за следващите, се покривали само от доброволни помощи. Според запазена в началото на ХХ век във Варненската митрополия „сметководна книга“ на Българска училищна община още през първия месец в откритата на 2 септември 1860 година подписка за помощи е събрана сумата от 5000 гроша (1000 лева), а до края на учебната година събраните доброволни дарения  възлизат на сумата от 13593 гроша (2718,60 лева).

Така шепата българи във Варна, кой с колкото може, успяват да издържат своето училище и надарения хрисим учител.

През следващата учебна година хаджи Стамат Сидеров[5], виден общественик и търговец, става един от най-щедрите спомоществователи на българската просвета във Варна, като дарява 13 750 гроша „с предназначение да се купи място за направа собствено българско училищно помещение във Варна“.