Непознатата история: Първият български учител във Варна
През 1860 година Арабаджиев започнал да обучава по „Ланкастеровата метода“ 25 момчета и 15 момичета
Публикувана: 5 Dec 2017 | 8:41
СГРАДАТА на първото българско училище във Варна.

На негово име във Варна са кръстени основно училище и една малка улица в „Аспарухово“. Така гражданите на града са засвидетелствали признателността си към делото на Костадин Тодоров Арабаджиев, първият български учител във Варна.

 

Той е роден през 1837 година в село Арбанаси, където родителите му били избягали от чумната епидемия, която покосила Търново.[1] След като епидемията отшумяла, родителите на Арабаджиев се завърнали в Търново, откъдето баща му Тодор, майстор кожухар, бил родом. Малкият Костадин започнал началното си образование в гръцкото училище в старата българска столица, а после продължил да учи в българското взаимно училище. Известно време учил и в Горна Оряховица, където, както споменава Иван Церов, „учениците били подлагани на крайно сурови, па дори и безчовечни телесни наказания, различни по вид, продължителност и слука“. Образованието си Арабаджиев продължава в Търновското главно българско училище, в което правилата били също толкова строги. Тук негови учители са Петко Рачов Славейков и Никола Попвасилев Златарски (Златарчето). В Главното училище Арабаджиев изучавал българско и черковнославянско четене, свещена история, аритметика, чистописание (краснопис), катехизис (основополагащо богословско наставление, което събирателно описва всички догми и фундаментални въпроси на вярата), българска граматика, черковнославянска граматика, география и всеобща история.

 

Костадин Арабаджиев завършил Търновското главно българско училище с „похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение“, след което през 1855 г. станал учител в Самоводене, а след това в Лисичери. В двете големи търновски села той учителствал общо 5 години.

КОНСТАНТИН АРАБАДЖИЕВ, първият български учител във Варна.

 

По същото време българите във Варна, макар и твърде малобройни, са въодушевени от Великденската акция в Цариград[2] и решават да създадат Българска училищна община и да отворят „народно училище“ и в този град, „удавен тогава в гърцизъм и гагаузщина“, както го описва Ив. Церов.

И действително, само един месец по-късно,

 

през май 1860 година, училищната община във Варна вече е факт

Според Церов „това станало, както се твърди на 11 май – празника на славянобългарските просветители Кирила и Методия“. В състава й влизат личности като братята Никола и Сава Георгиевич (Те са и сред учредителите на първата българска местна банка. С лични средства закупуват и подаряват на общината имота, върху който е построена сградата на първото българско училище във Варна - днес храм „Св. Архангел Михаил”), хаджи Стамат Сидеров (виден общественик и търговец, чиято народополезна дейност допринася силно за укрепването на българщината във Варна. Има водеща заслуга за създаването на първата българска банка в града – „Звезда“, на която е управител. Един от най-щедрите спомоществователи на българската просвета във Варна), хаджи Рали Мавридов (главен настоятел и финансова опора на първото българско списание „Любословие“. Главен организатор е и на първата благотворителна лотария във Варна (1867-1869), целяща подпомагането на българското учебно дело в града), Никола Даскалов (по това време секретар-драгоманин на руското консулство във Варна), Христо Попович (Управител е на варненската митница и член на Варненския епархиален съвет. Заплаща се с лични средства за направата на черната дъска, която подарява на новото българско училище.) и др. Подкрепени са от Александър Рачински – първият руски щатен консул във Варна. Поръчан е и печат с надпис: “Българска училищна община – Съгласие, дързост и успех. Варна 1860”.

 

Веднага след създаването на Българска училищна община във Варна братята Никола и Сава Георгиевич пишат на П. Р. Славейков в Търново с молба „да намери и изпрати лице за български учител във Варна, което да познава донякъде и гръцки език – необходимо условие през онуй време за Варна, гдето българите били в постоянен и най-близък контакт с гърци“, пише още Ив. Церов.

ПЕЧАТ на училищната община.

 

В отговор на молбата на будните варненци

Славейков изпраща във Варна един от най-добрите си ученици,

младият и енергичен Костадин Тодоров Арабаджиев. Младият учител пристига в морския град през юни 1860 година. През това време от Българската училищна община вече са наели къща, която ремонтират, за да превърнат в училище. Това била „къщата на Балтаджи Пейка[3] в ІІ участък на града“[4]. Приготвя се и необходимата „училищна покъщнина“ – чинове, черна дъска, маси и столове. Ала благодарение на интригите на гръцката общност и гърчеещите се българи и гагаузи, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир Бей отказал да разреши отварянето на училището. Нещо повече, учителят Арабаджиев бил арестуван и разпитван за връзките си с руския консул Рачински. Благодарение обаче на Стоенчо Ив. Джумалиев, който като член на идаре-мизлиша (окръжния управителен съвет) се ползвал с доверието на Ашир Бей, успял да отблъсне атаките на „гръкогагаузите“ и да спре интригите на представителя им в идаре-мизлиша, гръцкият владика Порфирии. Ашир Бей наредил да освободят учителя и казал на Стоенчо Джумалиев, че българите могат да си отворят училището.

 

Така на 19 август 1860 година в присъствието на членовете на училищното настоятелство с водосвет на черковнославянски било поставено началото на българското просветително дело във Варна.

 

Първото българско училище във Варна било смесено

 

Според Ив. Церов „първоначално числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета“. Арабаджиев ги обучавал по „Ланкастеровата метода“ на четене, писане, смятане и пеене, без да прибягва до физически наказания и бой, защото бил „добил при ученичеството си най-силна отврата от пръчката, която цял ден плющяла из училището и блъскала, когото да свари, па видял и страхотиите от фалагата – той не употребявал като учител пръчка, а се стараел с благ начин да удържа дисциплината в училището“.

 

Това отношение на младия учител накарало скоро не само учениците, но и техните родители да го обикнат и той често бил канен на гости в един или друг български дом, а често и в дома на руския консул Рачински.

 

Първата учебна година в българското училище свършила на Петровден и Арабаджиев провел „публичен изпит“ на учениците си. Преди и след изпита те изпели няколко песни на български език, а учителят и представители на настоятелството произнесли речи за „нуждите на българското училищно дело във Варна“. Изпитът се превърнал в празник, а „не по-малка била радостта и на всички варненски българи, – пише Ив. Церов – плътно събрани в училището, някои от които според тогавашния обичай, поднесли на учителя известни награди, като горни ризи, плат за дрехи, кърпи и чорапи, а училищните настоятели с надзирателите ( последните били варненските граждани Константин М. Тюлев, Хр. Попович и Йосиф Стоянов) раздали на децата разни ученически потреби“.

 

Разходите за училището през тази първа учебна година (1860 - 1861),

 

както и за следващите, се покривали само от доброволни помощи. Според запазена в началото на ХХ век във Варненската митрополия „сметководна книга“ на Българска училищна община още през първия месец в откритата на 2 септември 1860 година подписка за помощи е събрана сумата от 5000 гроша (1000 лева), а до края на учебната година събраните доброволни дарения  възлизат на сумата от 13593 гроша (2718,60 лева).

 

Така шепата българи във Варна, кой с колкото може, успяват да издържат своето училище и надарения хрисим учител.

 

През следващата учебна година хаджи Стамат Сидеров[5], виден общественик и търговец, става един от най-щедрите спомоществователи на българската просвета във Варна, като дарява 13 750 гроша „с предназначение да се купи място за направа собствено българско училищно помещение във Варна“.

 

 

 

 


 

1. Ив. Церов, „Константин Тодоров Арабаджиев, първи български учител във Варна (Биографични черти)“, Известия на Варненското археологическо дружество, Варна – 1914.На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм “Свети Стефан” в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султана Абдул Меджид I.

2. По това време суверен на българските земи е османският султан. По този начин канонът формално е спазен и българските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

3. Балтаджи (тур.) – дървар, така наричали още и стражата в харемите.

4. Това е районът на пл. „Екзарх Йосиф”, познат повече на варненци с името „Шишковата градина”. В началото на ХХ век къщата е била съборена.

5. Варненци са изразили признателността си към този родолюбив и щедър българин, като са кръстили на негово име улица в централната част на града. Хаджи Стамат е арестуван през 1877 г. по подозрение, че издава тайни на руските войски, които по това време вече превземат Добруджа, откаран е в Добрич и е обесен за назидание на българското население.

 

 

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

 

Четете още Непознатата история: Варна по времето на Кримската война– част първа

Непознатата история: Варна по време на Кримската война –част втора

Коментари ( 0 )