Непознатата история: Наставления за морско къпане
От „машините“ за морски бани на кралица Виктория до „камарките“ на варненския плаж…
Публикувана: 19 Jun 2018 | 8:50

 

Карикатура на кралица Виктория, която слиза от яхтата си в Трепорт със своята „Машина за къпане“, за да се срещне с френския крал Луи Филип, 8 септември 1845 г.

Приливът не позволил на кралицата да слезе от яхтата и Луи Филип предложил да се срещнат с „машините си  за къпане“, което развълнувало общественото мнение и предизвикало вълна от подигравателни коментари в Лондон. Снимката е публикувана в „Punch“ на 27 септември 1845 г.

 

 

Навсякъде в „цивилизования свят“ през ХVІІІ и ХІХ век етикетът не позволявал жените, и особено на благородните дами, да се събличат на плажа, за да влязат в морето. Но дамите също искали да се развличат, особено тези от двора на кралица Виктория, която настояла инженерите й да измислят нещо, което да дава и на дамите достъп до плажа, без да уронва тяхното достойнство, скромност и благоприличие.

 

Така около 1750 г. във Великобритания дебютират „машините за къпане“. Тяхното изобретяване често се приписва на Бенджамин Бийл, квакер от крайбрежния курорт Маргейт. А в края на ХІХ век те вече се ползват масово в САЩ, Франция, Германия и дори в Австралия и Нова Зеландия.

 

„Машините за къпане“ приличали на големи дървени съблекални на колела, които се изблъскват във водата. Жената влизала в малката стая на машината, докато е на брега на морето, облечена в ежедневното си облекло.

 

Скрита от погледите на околните, дамата се обличала в специална рокля за къпане, която по нищо не приличала на днешните бански костюми. След това машината се избутвала във водата с помощта на хора или коне.

 

 Баните и плажовете на плажа „Sumner“, 1900 г., с прословутите  „машини за къпане“. Снимка Архиви Нова Зеландия.

 

Така, далеч от любопитни погледи, всяка уважаваща себе си жена можела да поплува, без да навреди на имиджа си. Обикновено в процедурата по влизане във водата дамата имала помощничка – някоя достатъчно силна прислужничка, която да може да я бутне във водата и след това  да я изтегли обратно, което по онова време не се е считало за грубо или необичайно действие. Ако пък жената не можела да плува, я превързвали през кръста със здрава корда, което гарантирало безопасността й.

 

След  „банското приключение“ дамата се прибирала в машината, преобличала се и чак след това сигнализирала, че трябва да я издърпат на брега, като развявала малко знаменце.

 

В България през ХІХ век почивката край морския бряг и къпането в морето за удоволствие били чиста екзотика

 

Появата на първите „баняджии“ към средата на века предизвикала истинско обществено недоволство и морален шок. Скоро обаче предприемчивите жители на крайморските градове усетили ползата от курортистите и започнали да мислят как да развият тази дейност. За летовниците нямало никакви удобства и съоръжения.

 

Едва в първите години след Освобождението във Варна се появили т.нар. камарки – преносими дървени кабинки, които се изкарвали на брега в началото на лятото и се прибирали след края на сезона. Първите солидни морски бани на варненския плаж са построени през 1890 г. В началото били две – мъжка и женска, на прилично разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били монтирани на железни релси, забити в морето. До тях се стигало по дълги тесни мостчета. Всяка от баните била разделена на малки кабини. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали извън заграденото място.

 

Плажът на Варна в периода 1901-1910 г. На заден план е сградата на Аквариума.

 

 

 

Къпещи се в морето, вдясно - дъсчените бани. Варна през 1911 г.

 

 

Постепенно популярността на баните нараснала, а Варненското медицинско дружество издало специални наставления за къпане в морето,

 

публикувани в бр.18 от 20 юни 1891 г. на „Варненски общински вестник“:

 

1. Не трябва да се захваща къпанието, докато въздуха не се стопли до 20°R (25 градуса по Целзий – б.а.), а водата до 17°R.

2. Най-хубаво време за къпане – сутринта на гладно сърце и преди обяд.

3. Не трябва да се къпе човек в морето до изгряването и подир захождането на слънцето.

4. Не трябва да се къпе човек скоро подир ядене, а само след 3 или 4 часа.

5. Слабите хора, сутринта преди къпането, могат да изпият по една чаша мляко, кафе, чай или една чаша вино.

6. От едно къпане до друго трябва да се минат най-малко 5 часа.

7. Всяко къпане може да се продължава от 5 до 20 минути. Дългото къпане – по ½ час и повече – е вредно.

8. Слабите и хора, които са оздравели от тежки болести, не трябва да се къпят повече от 5 минути – това се отнася и за децата и старите хора.

9. Децата по-малки от 5 години не трябва да се къпят в морето.

10.   Преди къпането тялото на човека трябва да бъде топло; в горещо време тялото само по себе си е топло. В прохладно време за стопляне на тялото трябва преди къпането да се направи малка разходка.

11.   Ако онзи, който иска да се къпе, усеща в себе си заморяване, то, преди къпането, трябва да си почине: уморен човек не трябва да влиза във водата.

12.   Ако човек, който е дошъл да се къпе, усеща сърцебиене и често диша, то, преди да се съблече, трябва да си почине.

13.   Привичката на хората да се събличат и разхождат загънати в чаршафи, докато изстине тялото им, е вредно и често влече подир себе си настинка.

14.   Преди да се влезе във водата, трябва да се намокри главата и след това влизането трябва да се прави отведнъж и бързо.

15.   По време на къпането полезно е умереното и не твърде бързо разтриване на тялото с ръце. Плуването е също тъй полезно, но не твърде много – до уморяване; не трябва да плува човек твърде много надалеч от брега, тъй като във водата често се случват главокружение, треперки, припадки, които изискват помощ.

16.   При къпането човек трябва да си мокри главата; за жените това не е дотам удобно и затова те могат да слагат на главата си мокри кърпи.

17.   Ако водата има по-малко от 10°R, то трябва да не остава във водата човек повече от 1 или 2 минути и в това време той трябва да плува или разтрива бързо тялото си с ръце.

18.   Слабите деца и старите хора не трябва да се къпят, когато водата има по-малко от 12°R.

19.   Ако по време на къпането човек усеща главоболие, главокружение или треперене, то тутакси да излезе от водата.

20.   Във време на месечните кръвотечения къпането трябва да се прекрати.

21.   Тежките жени (бременните – б.а.) и дойките не могат да се къпят в морето.

22.   След излизане от водата, тялото трябва да се изтрива до сухо; бавното изсъхване на тялото е вредително. Косите си жените трябва да обливат със сладка вода и след това пак да ги изтриват.

23.   Вредно е щом един път се излезе от водата, да се влиза в нея отново.

24.   Във време на силно вълнение на морето по-добре е да не се къпе човек. При умерени вълни допуща се къпането, но тъй, че вълните да удрят не в гърдите, а в гърба.

25.   Във време на душевни вълнения и скръб къпането е вредно.

26.   Хора, които не са навикнали на морско къпане, могат да направят няколко топли морски бани, които малко по малко да се доближават по топлината си към температурата на морската вода и после да се къпят в морето.

27.   При появяването на каквито и да било болестни признаци къпането трябва да се прекрати.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още:  

Коментари ( 0 )