Непознатата история: „Какъв лед ще имаме за на лято във Варна?“
Преди повече от 130 години, когато дедите ни не разполагали с начини за производство на лед, те го добивали и съхранявали за лятото от…
Публикувана: 12 Jun 2018 | 8:51

Идеята за съхраняването на лед за първи път възниква около 400 г. преди новата ера в Иран. Според историците един персийски инженер открил техниката за складиране на лед през лятото в пустинята.

 

Ледът бил доставян през зимата от планините в големи количества и след това складиран в специални, охлаждани по естествен начин складове (хладилници), наричани yakh-chal. Това били огромни подземни помещения (около 5000 м3) с дебели стени (поне 2 м в основата), направени със специален хоросан, съставен от пясък, глина, яйчен белтък, вар, вълна от кози и пепел в точни пропорции, превръщащи сместа в топлоизолационно покритие. Тази смес се смятала и за абсолютно непромокаема. Помещенията са имали достъп до водохранилище, а някои от тях били снабдени и с „ветрокапани“ – вентилационни отвори, чрез които е било възможно през летните дни температурата да се поддържа ниска. Ледът от тези хранилища се е използвал от благородниците за разхлаждане по време на събирания през горещите летни дни.

 

След като приели уседнал начин на живот, хората започнали да търсят начини за по-дълго съхранение на храната и в Европа подобни „ледени къщи“ се изграждали по-скоро с тази цел, като  различните народи, населяващи континента, ползвали и различна технология за изграждането им. Не всички ледени хранилища се оказвали успешни.

 

Ранните „ледени къщи“ на европейците в повечето случаи представлявали прости конструкции

със сламени покриви, покрити за по-добра изолация с пръст и храсталаци. Някои от тези хранилища били зле отводнени, други били изградени под нивото на водата край близките езера и често пъти помещенията с лед се оказвали залети. В средата на ХІХ век ледените хранилища значително подобрили конструкцията си и вече се изграждали със сводест тухлен покрив.

 

 

Във вътрешността обикновено се влизало през вход със северно изложение, който водел надолу през тесен коридор, разделян от две или повече врати. Вратите и стените често пъти били облицовани с кожи за по-добра изолация. Коридорът водел до дълбоко помещение с височина 2,5 м и широчина 10 м. Повечето тухлени ледохранилища имали улей от покрива, по който спускали докарвания от близките езера лед.

 

Най-големите имения разполагали с поне едно ледохранилище, а много от тях били изящно украсени отвън. През зимата се провеждали специални кампании за събирането на лед от близките водоеми, като полагали усилия да запазят „реколтата“ възможно най-малко замърсена. В хранилищата на богатите никога не се държала храна. Те били използвани единствено за леда, който от там се пренасял с ръчни колички до кухнята. Ако ледът бил направен от чиста вода, го ползвали за напитки и десерти. В противен случай го натрошавали и смесвали с амониев хлорид, натриев хлорид (готварска сол) или калиев нитрат, за да понижат точката на замръзване, и така получената смес използвали при сервирането на сладолед в специални съдове.

 

Ледените хранилища били много популярни в големите британски имения, но в Америка ги доразвили и нанесли сериозни подобрения. В Европа съхраняването на леда и приготвянето на сладолед дълго време били ограничени единствено за елита. Тази традиция обаче била прекъсната в Съединените щати с появата на малки и евтини за изграждане ледохранилища. Тази новост пристигнала и във Великобритания, а с премахването на ограниченията върху печатането през 1840 г. чертежите за ледените къщи станали общодостъпни.

 

След Освобождението няколко предприемчиви варненци се възползвали от публикуваните чертежи и така били изградени първите ледохранилища в града.

 

Но откъде във Варна си набавяли лед?

Дори и в най-суровата зима било невъзможно ценната стока да бъде доставена от планината, защото превозът с волски каруци щял да отнеме седмици. Варненските „предприемачи“ намерили друг начин да се запасят с ценната стока. Ето какво се разказва за него в „Медицинско списание“, издание на Варненското медицинско дружество, бр. 9 от 20 януари 1887 година. Представям ви текста без редакция, защото той дава изключително образна картина не само на добива на лед в града, но и на част от живота през зимата във Варна.

 

„До скоро си казвахме, че тази година няма да имаме зима – времето през месец Декемврий, беше тъй хубаво, щото мислехме, че се намираме на пролет. Но нова година дойде и с нея заедно пристигна и зимата. Студа стегна заведнъж, хората се прибраха по къщята и наченаха да топлят усилено собите, а улиците се изпразниха, само нарядко тук там ще срещнеш някого си и той завит в дебели дрехи, върви бързешком, почти тича. Водите от чешмите и от дворовете, които течат по улиците на града и които лятно време образуват зеленясали локви, смрадливи до задушаване и на които дължим доста голяма порция болести, сега вече замръзнаха и на някой места улицата заприлича на замръзнало блато гдето купове деца се напредварват да се хързалят.

 

Нека споменем мимоходом, че имахме и случая да видим едно дете с пукнато чело от хързалката. Но студа беше доста силен и замрази не само локвите от улиците на града, а и онези около езерото, па даже и краищата на самото езеро. Образува се лед доста дебел, четири-пет пръста и хората, които имат ледници, затичаха се веднага и наченаха да чупят големи плочи лед и товареха колата (каруците – б.а.) за да ги носят да ледниците. Видяхме няколко такива кола натоварени да минуват по улиците на града.

 

Че то лед ли беше?

Едни желто-зелени почти непрозрачни плочи които още от сега трябва да вонят! Приятели разказват, че този лед бил взет от гореспоменатите локви около езерото и току до купищата гдето се изхвърлят боклуците от града заедно с мършата. Ето прочее какъв лед ще имаме за на лято. С него ще си прохлаждаме питиетата, него ще даваме и на болни, за да ги лечим.

 

Лед, който съдържа всевъзможни сокове от гниющи боклуци и мърша!

Человек, колкото и странен да бъде за хигиената, като види такъв лед, непременно ще се възмути; - то е толкова очевидно, щото не ще никакво доказателство, че подобен лед е носител на всякакви видове зарази. Но като е така, защо се допуска да се пълнят ледниците с такъв лед? Ние мислим, че санитарните надгледници (надзорници – б.а.) са длъжни да бдят за пренасянето на такъв лед и обичаме да вярваме, че са взети мерки за отстраняване на злото.“

 

„Замръзналото море“ - Февруарските студове на 1929 г. през обектива на фотографа Коста Терзистоев. Серия от фотографии, посветени на природната аномалия, са отпечатани на страниците на сп. „Морски сговор“ (Варненска дигитална библиотека).

 

 

С развитието на транспорта проблемът с доставките на лед се разрешил. В края на ХІХ век в Европа започнали да пристигат огромни количества от Америка и Норвегия. Цената, разбира се, била огромна, но въпреки това данните сочат, че само през 1894 г. от Америка за Великобритания били изнесени 400 000 тона лед.

 

Разрастването на железопътната мрежа позволявало лед да се доставя от големите градски складове и в по-отдалечените селски райони. Постепенно за съхранение на леда в домашни условия започнали да се появяват и специални шкафове, които се оказали и предшествениците на съвременните хладилници. Те били изработени от дърво с цинково или алуминиево покритие, имали резервоар за вода, а ледът се използвал за съхранението на масло, мляко и други храни. Ледът се купувал от ледоразносвача, който обикновено минавал един път седмично.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още

Непознатата история: Пътуването на „Надежда“ от Бордо до Варна

За ангарията, трудовата повинност, самооблагането, бригадите и изграждането на пътищата в България

Изграждането на улиците във Варна

Живот като легенда, изцяло отдаден на България

„Подпомаганье сиромасите“

Варна се грижи за своите бедни

Позволителен билет за просия във Варна

Моралът в Държавната девическа гимназия във Варна

Обучението във Варненската девическа гимназия

Колоритните вярвания и обичаи във Варненско –част втора

Коментари ( 0 )