Трите секунди, с които започна легендата на Майкъл Джордан

3 секунди до сирената: Топката е в Брад Селърс и всеки от Кливланд знае, че ще последва подаване към Джордан. Естествено, Въздушния е пазен от двама, но въпреки това се измъква от опеката им и се открива на своя съотборник.

Никой не предполага, че Чикаго ще докара плейофната серия до решителен пети мач, отбелязват от Webcafe.bg.

Кавс е млад, но изключително класен отбор, който през 1989-а е едно от явленията в НБА. "Това е тимът на бъдещето", възкликва Меджик Джонсън. В отбора са играчи като Марк Прайс, Рон Харпър, центъра Брад Дохърти и суператлетничните Лари Нанс и Джон Уилямс. Освен това Кливланд има домакинско предимство срещу отбор, който през редовния сезон побеждават шест пъти - в последния мач с резервите срещу основния състав на Биковете.

Даже и най-запалените почитатели на Джордан и компания смятат, че всичко за любимците им ще приключи в три двубоя и загуба с 0:3.

Въздушния обаче не смята така. "Ще се борим за титлата", казва той, а думите му са приети с насмешка.

Неговата самоувереност е най-обсъжданото нещо по време на серията, а той е амбициран да докаже на всички, че не говори празни приказки.

В отсъствието на Марк Прайс от състава на съперника, Майкъл е звездата на Биковете с 31 точки, 11 асистенции и 5 борби в първия мач - победа за Чикаго.

Малко по-късно извежда своите до аванс от 2:1 успеха с 44 точки, 10 асистенции и 7 борби.

Специалистите се объркани… Кливланд продължава да изглежда като по-силният и по-разнообразният отбор, но не може да се справи със стихията Джордан.

2 секунди до сирената: Майкъл се движи, а около него са Лари Нанс и Крейг Ило. Основният му пазач е Нанс - по-висок и по-атлетичен, но греши с пласирането си, Джордан поема топката и прави две крачки към линията за изпълнението на фаулове.

Веднага след третия мач Майкъл е гост в шоуто на Дейвид Летърман, който го представя като "може би най-великия съвременен баскетболист".

А Джордан радва публиката не само със стила си: синьо сако, къси панталони и мокасини на гол крак. Той разказва история как едва не отрязал палеца си с брадвата на баща си, когато бил 5-годишен и още няколко забавни неща. Накрая даже обсъжда бъдещия съперник на Биковете - Ню Йорк Никс, за да подчертае колко е сигурен в успеха срещу Кавс.

Серията продължава, а играчите на Кливланд не могат да повярват, че все още не са прескочили съперника, който унищожават безпроблемно в редовния сезон.

Думите на Джордан се приемат като арогантност в лагера на Кавс, но вече за никого не е тайна, че Въздушния е от друга планета.

Но въпреки това през 1989-а в тима на Кливланд все още вярват, че ще успеят да се справят с 26-годишния Майкъл.

1 секунда до сирената. Джордан достига до линията за изпълнението на наказателни удари и отскача така, че да е недостижим за съперниците.

Четвъртият мач е катастрофа. Джордан нанизва 50 точки, но след сирената се разплаква неутешимо. В последните секунди пропуска от зоната на трите точки и Чикаго губи със 105:108. Резултатът става 2:2, а серията се мести за решителен двубой в Кливланд.

"Пропуснахме златен шанс. Това никога няма ни да се случи отново, никога", тъжат феновете в залата, а вестниците не пропускат да припомнят високомерните изказвания на Майкъл за изхода на сблъсъка.

Драмата в петия двубой е голяма. В последните три минути резултатът се обръща цели 9 пъти, а три секунди преди сирената Биковете изостават с 99:100.

Последен таймаут и отборите отиват към пейките.

В Кливланд са убедени какво ще се случи в оставащото време и стратегията е ясна - двамата най-безмилостни защитници да приклещят Джордан.

В другия лагер тактическите варианти са много повече. Треньорът Дъг Колинс взима дъската и рисува комбинация, която да започне от центъра Дейв Корзин, но Майкъл е нетърпелив и казва на съотборниците си: "Просто ми подайте шибаната топка!"

Колинс го поглежда и чертае нов план, който започва с Брад Селърс.

Режисьорите на телевизионното предаване също предчувстват какво ще последва и държат план с Въздушния и двамата му пазачи.

0.0 Сирена! Джордан скача пред Ило, но се приземява след него. Феноменалният му отскок отказва всеки опит за противодействие от страна на съперниците и с перфектен удар отбелязва две точки за крайното 101:100 за Чикаго.

"Ако трябва да съм честен, не видях дали съм вкарал, но всичко ми стана ясно от тишината от трибуните. Вероятно това е най-важният изстрел, който съм правил в кариерата си в НБА, защото цялата ми репутация беше заложена на него", спомня си Майкъл.

Веднага след приземяването си той изпада в едно от най-емоционалните си състояния през всичките си години в баскетбола. Размахва ръце във въздуха и подскача, а секунди по-късно е в прегръдките на съотборниците си.

Не забравя и журналистите. "Кажете нещо, бе... Нали не вярвахте", не пропуска да се провикне Джордан.

"Винаги съм казвал, че ако не броим Майкъл, моят отбор категорично бе по-добър - от втория до 12-ия играч", заявява мениджърът на Кливланд Уейн Ембри.

"Когато Ило вкара за 100:99 и всички започнаха да празнуват, казах: "Чакайте малко, недейте. Остава му време за още един отговор. И той го направи. Сега вече си спомням това със смях, но... Майкъл наистина искаше да сътвори съвършения удар. Знаеше защо е на игрището и каква е мисията му. Виждал съм подобни неща само в университетски мачове.

Сякаш бе създаден за такива моменти и затова Биковете винаги знаеха, че могат да разчитат на него да ги измъкне.

Фил Джексън бе наясно, че в трудна ситуация топката трябва да достигне до Майкъл и той ще направи всичко останало, защото живееше за тези моменти. Именно това определяше неговото величие. Неговата уникалност се криеше и в отскока му - можеше да се извиси над всички и да стреля от която точка на игрището си избере.

Джордан беше толкова уникален, че се чувстваше комфортно и уверен дори три секунди преди сирената.

Винаги можеше да скочи и да лети до ринга. Изумително! Победният му кош беше много трудна стрелба - той много бързо се придвижи пред коша, а след това спря рязко, скочи и успя да се координира, за да хвърли точно."

С тези три секунди започна легендата на Джордан, който спечели шест титли с Чикаго Булс и от "може би най-великия съвременен баскетболист" през 1989-а се превърна в безспорно най-великия за всички времена.