IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 11°
Живот
09:02 | 12 март 2019
Обновен: 12:42 | 19 март 2024

Непознатата история: Фабриките на разврата във Варна

Преди 130 години е приет първият правилник за кафе-шантаните в морската столица

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Фабриките на разврата във Варна

КАРТИНАТА НА БОРИС ДМИТРИЕВИЧ ГРИГОРЬЕВ „КАФЕ-ШАНТАН“ е рисувана през 1913 г. След революцията много танцьорки и певици от „пеещите кафенета“ в Русия търсят убежище и препитание у нас.

 

 

Днес много малко хора знаят какво е това кафе-шантан и защо преди 130 години се наложило да бъде урегулирана  дейността на подобен тип заведения в отделен правилник. Според определението, дадено от общинарите, изготвили документа през 1889 година, „кафе-шантани се считат всички кафета без или с ресторант, в които за увеселение на публиката свирят или пеят жени или моми“. 


До Освобождението съществуването на подобни заведения било немислимо, макар те вече да имали сериозна история не само в Европа, но и в Ориента. Кафе-шантан (Cafe chantant) - пеещото кафене, се появило в столицата на Франция - Париж, около 1820 г. Разцветът му започнал обаче по време на Belle epoque (хубавото време, прекрасната епоха), период от европейската история, датиран приблизително между края на Френско-пруската война (1871 г.) и началото на Първата световна война (1914 г.) Характеризира се с ускорен технически прогрес, икономически растеж, мир в политическите отношения, разцвет на културата и изкуството в много европейски страни, преди всичко във Франция и Великобритания. Това е златната епоха на автомобилостроенето и въздухоплаването, малките кафенета и кабарета, време на разцвета на фотографията, зараждането на киното, значителни успехи на науката, археологическите находки и модернизма в изкуството. 


След Френско-пруската война кафе-шантанът бързо „прехвърлил” границите и се появил и в Англия, Австро-Унгарската империя, Германия, Италия и Испания. В Истанбул тези заведения също бързо станали популярни. Наричали се Kafesantan и се намирали главно в известния квартал „Пера“.


След Освобождението започва активното европеизиране на Българското княжество 

и страната ни се превръща в магнит за предприемчиви италианци, руснаци, австро-унгарци и какви ли не още, които пристигат в новата държава да търсят препитание и приложение на занаятите си. 


Създават се пивоварната на „Братя Прошек“, колбасарската фабрика на Храдличка, идват печатарите Хегедюш, музиканти като Цибулка и Тоушек, артисти, певци и художници. Но, разбира се, заедно с предприемчивите, талантливи и свестни чужденци в София, Пловдив и Варна нахлуват съдържатели на кафе-шантани, казина със съмнителни хазартни игри и заведения за „публични жени“.


И докато в публичните домове отношенията момиче – клиент са съвсем ясни, то при певиците и танцьорките в кафе-шантаните границата често била доста размита. Официално това са актриси (предимно унгарки, австрийки,чехкини и др.), които според договора си участват в програмата на заведението – танцуват и/или пеят под съпровод на пиано, а да приемат почерпката на някоя маса или по-интимна среща в хотел, е въпрос на техен избор. Но малко вероятно е собствениците на тези заведения да са заплащали на персонала си, за да доставят само отдалеч естетическа наслада на чисто мъжката публика. 


Първите кафе-шантани отварят около 1880 г. в София, а съвсем скоро след  това с подобен „лукс“ се сдобива и Варна. Нравите в морската столица обаче са далеч по-ориенталски и появата на подобно заведение веднага става повод за обществено напрежение и престрелки в медиите. Истината е, че откриването на заведения, в които „жените ще танцуват кан-кан и кючек“, както обещавали плакатите, рекламиращи забавленията в тях, шокирали патриархалното варненско общество и предизвикали възмущение, по-голямо от откриването на легални публични домове в града. 


След като на 19 декември 1902 г. кметът Панайот Кърджиев издава заповед да бъдат затворени „съществующите в града 5 кафе-шантани“, неговите наследници преразглеждат това решение и до декември 1906 г., според бр. 48 на вестник „Свободен глас“, във Варна е имало два кафе-шантана – „Ламберговият“ и известният на всички варненци хотел „София“, съдържател на който е „някой си Хараламбо Корабиев и който може да се нарече направо публичен дом“. От същия брой на вестника, излязъл на 17 декември с.г., научаваме, че във Варненското окръжно управление били постъпили две нови заявления за откриване на „пеещи кафенета“.


Писалите за вестник „Известник“ обаче приемат тази информация за твърде спорна, защото по онова време варненци гледали на заведението в хотел „София“ по-скоро като на вертеп и признавали за кафе-шантан единствено намиращото се зад Народната банка „Ламбергово“ кафене. През лятото на същата година, в нощта на 10 юни, както се съобщава в бр. 16 (от 19.VІ.1906 г.) на същото издание, то е изгоряло до основи. 


„С изгарянето на Шантана, редовните му посетители претърпяха голяма загуба, 

която едва ли ще се отрази зле на здравето им, а съседите се отърваха от едно петно, което подобно на паразит, се беше прилепило по между им, без да могат да се отърват от него“, заключава авторът на съобщението за пожара в заведението.
Само две седмици по-късно в бр. 18 от 3 юли 1906 г. на „Известник“ е публикуван материал, съобщаващ, че „Ламберговият“ шантан ще отвори отново врати, а това е предизвикало огромно обществено възмущение, защото след пожара и затварянето на заведението „цялата махла си отдъхна, като се отърва от този вертеп, разсадник на всичко зло. Всички заговориха с една уста, че няма вече да гледат онези мръсни сцени на голи и разчорлени жени да скитат цяла нощ около този вертеп и да привличат вниманието на децата, в които от такава крехка възраст присажда им се разврата. Но какво разочарование!  Ето вече няколко видни граждани от тази махла идват да ни съобщават, че този шантан наново  с трескава бързина се приготвя да се отвори в една друга къща на същото място...“

 

 

ПЪРВИЯТ ПРАВИЛНИК ЗА КАФЕ-ШАНТАНИТЕ ВЪВ ВАРНА е приет преди 130 години.
 

 

По-нататък авторът на материала продължава с едно многословно лирическо отклонение, в което нарича въпросните заведения „фабрики на разврата“, обосновавайки се, че фабрика е всичко, което „се фабрикува в големи размери“. 


Именно това изказване е първото, подложено на унищожителна критика, когато двайсетина дни по-късно (на 22 юли 1906 г., бр. 27) във вестник „Свободен глас“ започва дискусия за обществения морал, шантаните и отразяването им по страниците на българската преса. Материалът със заглавие „Трябва ли да затворим шантаните“  е публикуван в няколко последователни броя на вестника.


Тази доста объркана „морално-антиморална“ тирада е ярко отражение на обществените нагласи по въпроса за „скандалните пеещи кафета“. Авторът споделя, че вече повече от година „общественото мнение в града е повело борба с шантаните“, водено от „справедливото желание да турят край на разврата в града, да го ограничат“. Той подчертава, че в основата на тази борба застават журналистите от вестник „Известник“, които категорично искат закриването на въпросните заведения, а колегите им от „Вечерна поща“ застават на позиция в защита на „живот пълен с удоволствия и… шантани“. Подобна позиция предизвиква откритото възмущение на пишещия и той я нарича „жалка журналистика“, призовавайки да се направи задълбочен анализ на развитието на цивилизацията, базирайки се на стария афоризъм, че 


„развратът върви ръка за ръка с цивилизацията и той именно е последствие от нея“

Според него мизерията, а не цивилизацията са виновни за моралния упадък на обществото. „Разврата няма нищо общо с един напредък. Интелигентния, образования човек, но не само наглед интелигентния човек, който е успял да разбере, да разбере тук долу своята роля на земята…“, т.е., човекът, който може да овладее желанията си благодарение на силата на разума си, не се поддава на изкушенията. В същото време авторът на този обстоен анализ се противопоставя и на колегите си от „Известник“, защото е убеден, че шантаните се явяват като един вид естествен отдушник за натрупаното напрежение в обществото и „да затворим шантаните, значи да жертваме мирния, спокоен семеен живот, да оставим да проникне разврата в домовете ни. 


Шантаните ще съществуват, защото съществуват в душата на нашата младеж. Да, ние не би трябвало да ги търпиме, би трябвало да ги закрием, да ги изгоним, не, не от града, а от душите на младото поколение. Но до тогава, до когато то по наша вина влиза в обществото съвсем неподготвено, неустановено, без никакво понятие за живота… До тогава ний сами ще слагаме основите и сами ще строим шантаните, против които сега се опълчваме…“


Въпреки всичко вестник „Свободен глас“ не остава безучастен към критиките по отношение на посетителите и съдържателите на „пеещите кафета“. Съдържателите са критикувани заради високите цени и изключително ниското качество на предлагания алкохол, а посетителите за това, че „имат тази лоша привичка, че след излизането от заведението, не обичат да минават тихо из улиците, а минават с викове и песни и нарушават нощната тишина. Спрямо тези нощни скитници добре е нощната стража да изпълни дълга си“ (бр. 35 от 17 септември 1906 г. на вестник „Свободен глас“).


Общественото мнение и активната позиция на варненските журналисти предизвиква през 1909 г., 20 години след създаването на първия документ, регулиращ дейността на „пеещите кафета“, приемането на нов „Правилник за кафе-шантаните“. Но дали чрез него управляващите града успели да въведат ред и как се прилагал на практика той, ще научим в следващата „Непозната история“.
 

Следва продължение…

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още рубриката "Непознатата история"

Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години

Панайот Кърджиев – кметът, който затвори кафе-шантаните и си отряза заплатата

Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

Коментари

Новини Варна