Непознатата история: Кметуването на Дамян Перелингов

Варненските кметове, управлявали града в периода 1881-1935 г. Фотографията е направена през 20-те години на ХХ век. От дясно наляво, първи ред: Дамян Перелингов, Коста Ранков, д-р Ангел Пюскюлиев, Иван Церов, Добри Филов. Втори ред: Златан Бръчков, Александър Василев, Жеко Жеков, Станчо Савов, Петър Стоянов, Кръстю Мирски. Трети ред: Димитър Кондов, Асен Брусев, Теодоси Атанасов.

През 1903 година след сформирането на стамболовисткото правителство във Варна стамболовистите привличат за съюзници радославистите - Общинският съвет не е разпуснат и са направени само няколко промени, като кмет на града през юли става адвокатът Дамян Перелингов. Той заема кметската длъжност от м. юли 1903 г. до м. януари 1904 г.

Дамян Перелингов не успява да осъществи амбициозната си програма поради краткотрайния  си мандат. По-късно, през 1913-1914 г., той става областен управител, а през 1915 г. е преместен в Пловдив.

Перелингов е роден през 1860 или 1861 г. и по произход е от костурското село Долно Куманичево, тогава в Османската империя. След Руско-турската война от 1877-1878 г. учи във Варненската мъжка гимназия. От 1885 г. работи като секретар на Варненския окръжен съд. Няколко месеца по-късно става съдия-следовател, а през 1888 г. е преместен към Русенския съд на същата позиция. Година по-късно отново е преместен като мирови съдия в Провадия. Заедно с Петко Киряков (Кап. Петко войвода) създава Македоно-одринското дружество „Родопи“, а отделно участва в основаването на Македонското благотворително дружество. Привърженик е на Либералната партия и пише във вестник „Търновска конституция“.

През 1928 година Христо Кръстьо Мирски, общински съветник и син на известния в миналото виден варненски общественик, народен представител и кмет Кръстьо Мирски, пише за вечерното издание вестник „Варненска поща“ поредица от материали, чийто преработен вариант четири години по-късно става основата на рубриката на „Варненски общински вестник“ - „Миналото на Варна и управниците й“.

Интересното в тези разкази за бившите кметове на града е, че авторът използва „историческия“ контекст, за да прави чисто политически внушения. Христо Мирски е активен член на Демократическата партия и на нейните ръководни органи. Той избира и представя пред публиките само тази част от решенията на общинарите, взети през управлението на един или друг кмет, представящи го в светлината, която авторът иска да внуши според собствените си партийни пристрастия. В случая с Дамян Перелингов обаче Мирски излиза извън партийното говорене и дава един доста обективен анализ на краткото кметуване на Перелингов. „Дамян Перелингов е избран на 25. VII. 1903 г. за кмет.

Макар и кметувал кратко време, той се е старал да проучи положението на общината

и се замислил за ред мероприятия“ – така започва материалът на Мирски, публикуван в бр. 290-291 от 30 октомври 1932 г. на „Варненски общински вестник“.

Според съвременниците си, макар и да кметува твърде кратко, Перелингов се справя на този си пост много по-добре отколкото 10 години по-късно като окръжен управител, когато е обвинен от пресата, че покровителства „разиграването на комара“ и други забранени от закона развлечения: „Откакто е назначен за управител (областен управител – б.а.) варненският адвокат Д. Н. Перелингов, картоиграенето заема особено грамаден размер. Днес може да се каже, то се разиграва в почти всички хотели, кръчми и кафенета.“ (Статия в бр. 406 от 30 август 1914 година на вестник  „Варненски новини“)

При встъпването си в длъжност като кмет обаче Дамян Перелингов прави задълбочен анализ и както разказва Х. Мирски, „на 4. XII. кметът е описал лошото положение на общинските финансии, констатирал е, че от няколко година всякакво благоустройство било спряно, и Варна, като приморски и търговски град е потънал в кал, че по липса на средства почти нищо не могло да се направи за повдигането на града в хигиенично и естетично отношение. На 12. 1. 1904 год. е бил прочетен писменият доклад на кмета. Решено било доклада да се напечата и в общинския вестник“.

„Доклад от Кмета на гр. Варна до Варненский Градско-общинский съвет по благоустройството на града“

е публикуван в бр.1 от 13 януари 1904 г., с продължение в бр. 2 от 23 януари с.г. на „Варненски общински вестник“. Ето най-важните опорни точки в документа:

„От памтивека, човека, безразлично дали е живеел в град, село или колиба, се е грижил така да се устройва, щото, по възможност, необходимото да не му липсва, а по некога си е набавял и онова, което, макар и не толкова необходимо, но му е служило за удоволствие, за по-весело прекарване живота, с една дума, от памтивека нии виждаме човека да се грижи за благоустройството, както на жилището си, така и на заселището, в което се е заселил, а така и на околностите на това заселище“ – така започва обръщението на Перелингов към общинските съветници, преди да премине към първия и според него най-съществен за развитието на града проблем – проблемът с водоснабдяването на Варна:

„И така, щом водата в нашия град е до толкова малко, щото не достига за нуждите ни, длъжни сме да се погрижим за докарванието на повече и по възможност, доброкачествена вода. Като такава аз намирам, че ще задоволи града ни, било количествено, било качествено, ако се хване от извора си реката „Харами-дере“, на шосето Варна - Шумен, водата от която е доста изобилна в сравнение с водата, която сега слиза в града („Харами-дере" дава 1121 куб. метра в 24 часа, а сега слиза във Варна 800 куб. м. вода) и според анализа направен още през 1894 год. е доброкачествена за пиение и друго употребление за домашни нужди. Докарана тази вода в града, по водопроводи добре направени, щото никакви нечистотии да не могат да се всмукват в тех, нашия град ще бъде запазен от всекакви заразителни болести, които се предават чрез водата, като тифус и т. н.“

Вторият сериозен проблем, който кметът анонсира, е свързан с канализацията на града:

„След водата от първа необходимост за града е неговото канализиране. Всекиму от нас е известно, че гр. Варна, при хубавото положение, което заема над морето, при достатъчен наклон, който има към морето, е един нечист град, и то благодарение на това, че при отсъствието на канали, нема как да изтича от известни места дъждовната, или изхвърлената от жилищата вода, та се образувате локви и блата, в които гният разни органически вещества, които разпространяват изпарения и миризми, развалят въздуха и тровят здравето на гражданите“.

Изграждането на нова скотобойна е също сред приоритетите на новия кмет:

„Друга една необходимост за града е построяванието на нова скотобойна. Съществующата сега такава, преди всичко, се намира на неудобно место, защото е в самия град, от една страна, а от друга — нечистотиите от нея достатъчно не се измиват от водата, която минава под нея, и летно време населението около тази скотобойна страда от ужасната воня, която излиза от там. Положението още повече ще се влоши, щом се свърши лимана и се стесни канала, през който ще изтича нечистата вода, която слиза от скотобойната. Па и самата сегашна скотобойна не е нищо друго, освен една барака, малка и тесна, в която, колкото и да желаете, не можете запази чистота“.

За разрешаване на тези важни въпроси, както и за отчуждаване на имоти с цел изграждане и разширяване на уличната мрежа, Перелингов предлага на съветниците общината да изтегли заем в размер на два и половина милиона лева, като една част от тези средства трябвало да покрият неотложните общински дългове.

В доклада си Дамян Перелингов се спира и на дейности, чиято реализация в бъдеще ще послужи за „икономическото и културното повдигане на града. Това е на първо место, един голем хотел край морето с всичките удобства и морски бани до него, с всичките приспособления за удобно къпане, било за удоволствие, било за лекувание. Направени хотела и баните; снабден града с изобилна и доброкачествена вода; канализиран; улиците постлани и чисти; залесени околностите и височините на града от Евксиноград до Паша-кьой — всичко това ще привлича много посетители, с течение на времето числото им може да достигне до 20 000 души на сезон, идещи из вътрешността на България, из Ромъния и Сърбия, а това, не ще и дума, ще докара големи приходи на варненските жители. Едновременно с това може и требва да се направи отдавна проектирания театър срещу Общинското Управление на ъгъла на градската градина“.

Някои от предложенията на Дамян Перелингов започват да се реализират още по време на управлението му

Ето какво пише Христо Мирски:

„Съвета на тая дата (12.І. 1904 г.) решил:

I) да се отдаде докарването вода на концесия, като техническото отделение изработи поемните условия;

2) да се възложи на техническото отделение да приготви поемни условия за отдаване канализацията на концесионер;

3) да се построи скотобойна чрез концесия;

4) удобрил се по принцип заем от 2 1/2 мил. за изплащане стари дългове, за изплащане на всички отчуждени частни имоти за улична регулация;

5) да се построят хотел, морски бани и общински театър чрез концесия. Проектирало се хотела да бъде край морето с всички удобства, баните да бъдат с всички научни и технически приспособления, а театърът да бъде построен срещу общ. управление на ъгъла на градската градина.

Решено било да се изискат от Пловдивската община поемните условия и договора, сключен с Белгийското д-во, което е снабдило Пловдив с вода, а от Софийската община - за канализация“.

Като кмет на Варна, освен с предприетите благоустройствени мероприятия, Дамян Перелингов остава в историята и с огромната си благотворителна дейност. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание вълни от бежанци прииждат към Варна и Перелингов се заема с тяхното настаняване и изхранване.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още:  

Непознатата история: Тракийците и договорът с Турция

Непознатата история: Отново за „Фабриките на разврата във Варна“ – част 2

Непознатата история: Фабриките на разврата във Варна