Чудният начин на живот на жителите на Сингапур

Сингапур - най-мощната икономическа държава и най-важният пристанищен транспортен център на Азия, обхваща площ от само 724 квадратни километра. За сравнение: Сингапур е с три пъти по-малка от Москва територия.

Лий Куан Ю е името на човека, който само за 35 години превърна Сингапур от блатист остров и бедняшки квартал в чудо на цивилизацията, макар че целият свят се смееше първоначално на неговото начинание. След обявяването на независимостта през 1965 г. и отделянето от Малайзия, страната започна да укрепва икономиката си.

Днес Сингапур е мощен азиатски Атлас, на чиито плещи се настаняват три етнически групи: имигранти от Китай, Индия и Малайзия, както и експати от Европа и Америка. Мирно съжителстват помежду си и се допълват хармонично. Поколение след поколение, те придобиват собствена идентичност, манталитет и дори стереотипи, превръщайки се в единна нация – сингапурци, коментира в свой анализ руският бизнес сайт РБК.

Коренното население

Саманта Чи е родена в Сингапур, а майка ѝ е родена в Китай. Семейството живее в малък апартамент в типичен жилищен район. Всеки ден към 9:00 часа Чи отива да работи в рекламна агенция, където генерира идеи за рекламни кампании. През почивните дни тя почива с приятели в барове или курортни зони на града (температурата тук не пада под 30° Целзий през цялата година).

Саманта се смята за трето поколение сингапурец. Първите имигранти в страната са хора, които сега са на около 50 години, или техните родители. Всяко лице, родено в Сингапур, има доста широки езикови възможности - в страната са приети четири държавни езика. Изборът най-вероятно ще зависи от произхода на семейството: ако родителите идват от Китай, то обикновено те говорят между себе си мандарин, ако са малайзийци - говорят малайзийски, а индийците говорят тамилски, а не и хинди. Английският език обобщава всички и служи като основен език за комуникация. Саманта Чи говори добре английски, с малко акцент, влитайки и местния жаргон, който се нарича Singlish, смес от английски и друг официален език.

Hard work – hard play

Трудът е национална ценност за Сингапур. На първо място защото високо интелигентните професионалисти са ценени в страната - за да станат такива, трябва да работят много. Тук всеки разбира, че стандартът му на живот зависи от това как работи. Работният ден официално продължава от 8:00 до 18:00, но честото доработване е нещо обичайно.

Преди 30 години сингапурци мечтаеха да бъдат лекари и адвокати, което като цяло е много популярна професия в развитите страни на Азия. Днес всеки иска да работи в областта на финансите и да участва в икономическия сектор. Друга така наречена национална мечта за работното място са държавните институции. Чиновниците имат впечатляващи официални заплати (най-високи в света), докато корупцията е нулева.

Въпреки "трудовата зависимост" сингапурците не обичат да си почиват. В страната има три основни национални празника. Първият е китайската Нова година, защото повечето хора са китайци. Вторият голям празник е Денят на независимостта. Държавата е домакин на впечатляващо шоу на 9 август на плаващата платформа на Marina Bay Sands. Вече стана традиция всяко семейство да види празника със собствените си очи или да гледа шоуто по телевизията. Третият празник е католическата Коледа. В навечерието ѝ е прието да се ходи на разходка под коледните светлини, които украсяват града.

По това време отрудените сигнапурци се наслаждават на най-дългите почивни дни. И макар че в града държава се изповядват няколко религии едновременно - хиндуизъм, будизъм, ислям и християнство, и всяка от тях има своите традиции, и трите празника се празнуват от всички.

Почивните дни сингапурците предпочитат да прекарват на плажа и да не пренебрегват туристическите места, най-популярни от които са Музеят на изкуството и науката, Спиралният мост, залива Марина Бей с едноименния комплекс и Clark Quay. Жителите на града ходят в същите ресторанти и барове като туристите.

"Сингапур е твърде малък, за да се скрие", признава Саманта, която търси нови барове през Google Maps.

Гражданите на Сингапур могат да пътуват по света в безвизов режим. За кратка ваканция, може би дори за един уикенд, те често избират съседната Малайзия, Тайланд или Бали. Има и по-евтини дестинации - Тайван и Китай. В търсене на нещо необичайно сингапурците летят до Европа - включително Русия, която им се струва изключително екзотична.

Саманта Че е била в Улан-Уде (Източен Сибир) и Байкал. "Русия ме изненада. Бях изненадана от това колко топли хора живеят в такава студена страна, че изобщо не са това, което Андрей Звягинцев ни представя във филма "Неприязън". Видях, че страната е пълна с оригинална култура, телевизионни проекти и предавания, и това напълно ме отблъсна от идеята за нея като за студена, депресирана, посткомунистическа страна, каквато е изобразена в западните медии", казва тя.

Храната

Хранителните банки, за разлика от ресторантите, са едно от най-популярните дестинации за почивка сред сингапурците. Тук можете да срещнете както студенти, така и топ мениджъри, смесени чужденци, туристи и семейства, които идват на вечеря. Цените правят всички щастливи - 3-5 долара за чиния. В града има много заведения за хранене, но най-популярните са на улица "Смит"“ в Чайнатаун и на пазара Тион Бару. Вечерта няма свободни места, има опашки от 5-6 души на всеки ъгъл.

За обяд най-вероятно ще видите такива ястия: китайски лютиви блюда, сингапурско пиле с къри, препечен хляб с кокосово сладко и меко сварено яйце, пилешки шишчета със сос от фъстъчено масло. Това гастрономическо разнообразие на Сингапур е повлияно от традиционните ястия от Китай, Индия, Малайзия и Индонезия. През деня местните хора пият студен чай, чиито имена, вариации и вкусове не се вземат под внимание и се продават на всяка крачка.

Вечерта гражданите ходят по барове и си позволяват коктейли на стойност 15-20 долара. "Мога да кажа, че всъщност сме пиячи. Но всеки разбира, че пиенето е много скъпо. Ние често се напиваме, но нашето разбиране за думата може би не съвсем същото като на германците, британците или руснаците", признава Саманта.

Dnes.bg