Прашните реки – бъдещето на водата в Близкия изток

Един шумерски надпис казва, че „Енахатум, владетел на Лагаш“ изклал „60 войници“ от Умма. Битката между двата древни града-държави се случила преди 4500 години близо до мястото където реките Тигър и Ефрат се вливат една в друга преди водите им да стигнат до Персийския залив, на територията на днешен Ирак, пишат от Foreign Policy In Focus, цитирани от Bloomberg TV Bulgaria.
 

Причината за клането? Вода.
 

Днес, повече от четири хилядолетия след тази битка, ситуацията не се е променила много. Докато оръжията и тактиките за водене на война са се променили значително, целта винаги остава същата – контрол над водата, а чрез нея и на земята.

Двете реки пресъхват поради комбинация от причини – прекалена употреба за напояване и замърсяване, и защото климатичните промени наказаха региона с многогодишна суша. Сирия и Ирак са в оспорвана борба с Турция за водите на Тигър и Ефрат. Отношенията на Египет със Судан и Етиопия за водите на Нил са силно обтегнати от години. Палестинската автономия и Йордания също от години обвиняват Израел, че ограбва водите на река Йордан за да напоява земеделските си земи. Според сателитни изображения, басейнът на Тигър и Ефрат, обхващащ части от Турция, Сирия, Ирак и Западен Иран, губи водните си ресурси по-бързо от всяка друга област по света с изключение на района на Северна Индия.

Водните проблеми на Близкия изток не са уникални. Подобна е ситуацията и на индийския суб-континент, Австралия, Южна Африка, които също изпитват тежки засушавания. Дори Европа се бори с ниското ниво на реките, което застрашава корабоплаването. В Близкия изток обаче се намират близо половината от всички страни по света, страдащи най-силно от липса на вода. Катар, Кувейт, Бахрейн и Саудитска арабия са начело в този списък.

За Сирия и Ирак, проблемът се нарича Турция и манията на Анкара да улови всяка капка вода. От 1975 г. насам, построените от Турция язовири са намалили водния оток към Сирия с 40% и към Ирак с 80%. Това означава, че над 50% от обработваемата земя на Ирак страда от недостатъчно напояване.

Построените от Израел, Сирия и Йордания язовири и съоръжения на река Йордан са намалили водния и обем с близо 90%. Според Световната банка, Израел взима лъвския пай от водата на Западния бряг и оставя на палестинците само 13 процента от нея.

Към тези съшествуващи проблеми на регионално ниво се добавя и един глобален  - климатичните промени, които допринасят за засушаването и липсата на вода. Увеличаващото се население, особено в Азия и Африка, означава нужда от повече селскостопанска продукция, която иска обработваема земя и вода за напояване. Липсата и поражда конфликти, които през 21 век ще бъдат вероятно по-жестоки от този преди 4500 години.

Четете още: Пекин в атака: Посланията към Хонконг все по-заплашителни