Най-великият филм, който Стенли Кубрик така и не снима
Биографичната драма за Наполеон трябвало да е безпрецедентна, MGM обаче не мислят така
Публикувана: 17 Aug 2019 | 21:18

Снимки, скици, документи. 276 книги за Наполеон Бонапарт с подчертани изречения и бележки с въпроси "Кой уби цар Пол?", "Как работи политиката?", както и дървена кутия с картончета, аналогични на Wikipedia, описващи почти всеки важен ден от живота на военачалника – това е само малка част от проучването, което Стенли Кубрик прави за "най-великият исторически филм", който така и не завършва.

 

Стенли Кубрик решава, че следващият му филм ще е за "един от онези редки мъже в историята, които определят хода на техните собствени времена, както и за идните поколения", докато все още работи по 2001: A Space Odyssey.  Режисьорът изпраща хора по цял свят, които да събират информация за него. Сред тях е и Джан Харлан.

 

"През 1968 – 1969 година бях в Цюрих, търсейки материали, книги и рисунки, всъщност, всичко, което можех да намеря от Френската революция до Конгреса във Виена през 1815 година. Други хора пътуваха из Германия, Франция и Великобритания със същата мисия", разказва Харлан пред BBC.

 

Нито един детайл не бил незначителен за Кубрик – той се интересувал от цвета на почвата, дори и от формата на пирона за подковата на военен кон. "Той обожаваше да проучва и да учи. Пред-продукцията и монтажа бяха неговата забава. Снимането беше просто необходимост", казва Харлан.

 

Ако си избереш определена дата и изтеглиш едно от картончетата в дървената кутия, можеш да научиш какво е закусвал Наполеон в този ден или какво е носела Жозефин. Всъщност, в ролята на любимата на военачалника трябвало да играе Одри Хедбърн, но в колекцията на Кубрик се намира и писмо, в което тя любезно отказва предложението.

 

През 1969 година цялото това проучване се превръща в сценарий от 148 страници. Но както Харлан казва, сценариите на Кубрик често се различавали напълно от финалния филм. Но със сигурност лентата нямала да се фокусира само на определен момент от живота на Наполеон, а на цялото му съществуване – от раждането до смъртта.

 

Това трябвало да е най-великият филм на Кубрик

 

Режисьорът звучал спокоен, когато обсъждал мащабния си проект. Пред един журналист Кубрик заявил, че продукцията щяла да трае по-малко отколкото тази на 2001: A Space Odyssey. Снимките на открито трябвало да приключат за два месеца. Тези в студио – не повече от три месеца. Щели да участват максимум 40 000 души пехота и 10 000 конници" - всички те от румънската армия. "Да създадеш битките на Наполеон не е толкова трудно, колкото изглежда", заявил Кубрик.

 

Той не се притеснявал и за бюджета – армията щяла да носи дрехи от хартия, които били значително по-евтини от тези от плат, но изглеждали страхотно на камера. Не било нужно да плаща и на сценографи, тъй като можел да снима на истинските локации във Франция.

 

Резултатът щял да бъде безпрецедентен. Още тогава Кубрик заявил, че това щял да бъде "най-добрият исторически филм" и всъщност "нямало достатъчно добра лента досега, която да представа живота на Наполеон". Всички вярвали, че проектът му щял да се увенчае с огромен успех, а поколения на ред щели да говорят за него.

 

Но студиото, с което Кубрик работил по 2001: A Space Odyssey, не било особено сигурно. Той имал само предварителна сделка с MGM, която включвала режисьорът да направи план, график и преразпределение на бюджета. Кубрик представил всичко, но студиото не поискало работата по проекта да продължи.

 

Metro-Goldwyn-Meyer тъкмо попаднало в ръцете на нови собственици, които били по-съсредоточени в това да строят казина, отколкото да финансират исторически драми. А и през това време се появил и филмът на Дино Де Лаурентис "Ватерло". И ако перифразираме ABBA, Кубрик най-накрая се изправил пред своя Ватерло по повече от един начини.

 

Две години на тотална отдаденост били напълно заличени. Кубрик се захванал с други велики проекти, като "Широко затворени очи" и "Портокал с часовников механизъм". През 1975 година дошъл и "Бари Линдън", който включвал малко от проучването на Кубрик за Наполеон. Може би това не бил биографичният филм, който режисьорът можел да направи, но все пак представил идеята на Стенли за историческа драма, която никой друг не би могъл да измисли.

 

Мислил ли си е някога Кубрик да се върне обратно към заснемането на най-великия си филм?

 

"Всъщност... не", казва Харлан. "Защото знаеше, че не може да се справи без по-голям бюджет и повече екранно време".

 

Тогава е било немислимо Кубрик да се обърне към телевизията. Но днес вече не е така. Стивън Спилбърг, който е и близък приятел на Стенли, многократно е споменавал, че планира да направи мини сериал по сценария за Наполеон. Според Харлан, е дошло правилното време.

 

"Със сигурност ще се случи!", категоричен е той.

 

Dnes.bg

Коментари ( 0 )