Теди Генев: Такъв ще си остана – вечният романтик с китара в ръка!

Теди Генев е актьор, композитор, текстописец и изпълнител. През 1999 г. с неговия колега Петър Песев създават дуета „Пети елемент“. През следващата година издават едноименен албум. Дуетът съществува до 2002 година. Първата самостоятелна песен на Теди е „Синя стая“. Тя печели трета награда на Пролетния радиоконкурс, където се запознава с Марги Хранова. Той й предлага съвместен проект и следват шест дуетни парчета. През 2010 г. Теди издава първия си самостоятелен албум - „Мое цвете“. В него влизат някои от най-обичаните песни на изпълнителя - „Българийо, единствена си“ и „Признание“.

- Теди, трудно ли е да се прави качествена музика в България?
- Аз много си обичам държавата. Имал съм хиляди възможности да остана в чужбина, защото съм работил зад граница, в една от най-цивилизованите части на света – Скандинавия – Норвегия, Швеция, Финландия, Дания. Но винаги нещо ме тегли насам, в България ми е най-хубаво.
- Това ли те провокира да направиш песен за България?
- Да! Песента се казва „Българийо, единствена си“. Дано да успея да й направя и клип. Написах я по времето, когато работех на Канарските острови. Една вечер се прибрах след участие, в такива моменти един музикант трудно заспива. Взех китарата и така, на един дъх, направих песента за България. Имал съм нужда явно да изразя силната емоция, която е стояла заключена в мен.
- Хората как я посрещат, когато я изпълняваш?
- След като започнах да я пея, усетих чувствата, които буди у хората, и разбрах, че е истинско попадение. Смело мога да кажа, че това е една от най-силните песни в албума ми „Мое цвете“. Искам да споделя с теб, че когато я изпълних последния път, след края на участието ми при мен дойде майка с 6-годишното си дете и каза, че то силно се е развълнувало, когато съм изпълнявал песента. Това са истинските моменти, заради които си струва да продължаваш да твориш. Всеки музикант мечтае да успее да развълнува няколко поколения с песните си.
- Ти защо избра да живееш и да твориш във Варна, твоите колеги се ориентират повече към София?
- Аз си обичам града. Макар да знам, че в София е много по-лесно, решил съм да остана тук и нямам идея и в бъдеще да се местя.
- Кога дойде във Варна?
- Преди много години. Аз съм роден в Малко Търново, където баща ми беше началник на граничната застава. След като завършва школата в Симеоново, му предлагат да си избере разпределение в София или Варна. Той избира Варна и така цялото семейство се местим тук. Бил съм на 5-6 години. Израснал съм във Варна и се чувствам варненец.
- Какво си спомняш от детството си тук, с какво бяха по-различни градът и хората тогава?
- Тогава се живееше по-спокойно. Събота и неделя хората задължително ходеха на пикник или на плаж. Сега всичко е по-динамично, повече стрес има. Няма я романтиката на онази Варна, която ние помним. Въпреки че и днешното време си има своите предимства. Сега имаш много повече възможности, ако притежаваш талант, да се докажеш. Не се налага да ходиш да записваш в единственото студио, както беше едно време, а и много трудно се влизаше в него.
- Хората тук, във Варна, как те приемат? Сигурно имаш много приятели и почитатели...
- Знаеш ли, аз имам много познати, приятели – не толкова много – истински, с които мога да седна да разговарям на много теми. Не знам дали имам много почитатели, аз се върнах едва преди 6-7 години за постоянно в България. Един приятел ми каза, че трябваше много отдавна да спра да пътувам като музикант в чужбина и да градя кариера тук, и наистина е прав, струва ми се, че съм пропуснал много, но се надявам да наваксам. Други пък казват – ти си супер, какво правиш в България, не си за тук, но аз не мисля така. Винаги съм искал да правя български песни и да се срещам с българската публика. Много хора ме питат кога ще направя самостоятелен концерт, но аз съм максималист, искам да съм сигурен във всеки един детайл, защото и най-малката грешка се заплаща жестоко.  
- Не ти ли е мъчно, че остават встрани от медийното внимание точно най-стойностните изпълнители?
- Много колеги казват точно това - не се пуска достатъчно българска музика. Според мен наистина трябва да има закон, както във Франция, който да гарантира излъчването на родна музика. Това е културата ни в крайна сметка - хубава, лоша - това е, трябва да звучи българското слово!
- Ти самият пееш изцяло на български...
- Абсолютно! Въпреки че по време на работата си зад граница съм пял основно на английски, винаги съм знаел, че това е само един период, който ще премине. Чакал съм момента, в който ще имам възможност да реализирам и моите песни. Един ден страшно щях да съжалявам, ако не бих отделил време в моя творчески път да направя български песни. Откакто съм в България, отказвам участия, на които искат да пея на английски. Дори пред руска публика аз пея на български и виждам, че българската песен - добре поднесена, се приема със страхотно внимание, обич и аплаузи.
- Защо е важно да се пее на български. Ти пишеш и текстове, какво носи нашият език като мелодика и звучене?
- Ние сме  в България и трябва да правим български продукт! Това е! Аз обичам родния си език, обичам звученето му. Благодарение на патриотизма се получават неща, които ще останат и след нас.
- Ти беше наскоро жури на конкурса "Морски звездички" на НЧ "П. Р. Славейков 1928" във “Владиславово”. Там задължителна част от регламента е едната песен да е на български език. Но на други конкурси не е така и младите хора предпочитат да пеят на английски. Защо според теб?
- Когато пееш на български, изискванията са много по-високи. Изпълнителят трябва да има добра дикция, точно произношение и да се влага отношение към текста на песента. Много млади хора не отделят такова внимание, когато подготвят изпълненията си.
- Твоите песни носят романтиката, която казваш, че липсва в наши дни... Поне така ги усещам аз...
- Точно така... Може би наистина съм малко романтик като характер и това го предавам и на песните си – те носят посланието за любов – към приятел, към морето, към родината – любов във всичките й измерения. Аз харесвам тази черта от характера си и искам такъв да си остана – вечният романтик. Така и един ден ще си отида, тихо, тихо... но ще оставя след себе си няколко песни за Варна, за България и за любовта...
- Няма как да не те попитам и за моята любима песен „Признание“. Разкажи историята около тази прекрасна балада, която знам, че разказваш и на концертите си и хората винаги се вълнуват!
- Песента „Признание“ е по моя музика, тестът е на Николай Спасов – един много добър автор, аранжиментът е на Красимир Илиев. Спомням си, че търсех в интернет стихотворения на малко популярни автори, които са подходящи за песни. Имах късмет да попадна на сайта на Николай Спасов и на „Признание“ – прочетох го, невероятен текст... Взех китарата и още с първите акорди композирах мелодията на песента. Текстът е толкова силен, трябваше само да подчертая посланието му, нямаше нужда дори от припев. След като с Краси Илиев направихме аранжимента, изпратих готовата песен на Николай Спасов. Никога няма да забравя как ми се обади и каза: „Теди, знаеш ли, цяла вечер не съм спал, пусках непрекъснато песента и се питах – този текст наистина ли е мой?!“. В стиховете си той е заложил силната емоция, която е изпитвал в определен момент, и с музиката ние го накарахме да преживее тази емоция отново и отново. Затова и песента е толкова въздействаща. Хората винаги много се вълнуват, когато я изпълнявам. Аз я включвам в репертоара си само когато имам концерт, преценил съм, че тя не е за между другото – да я пея, когато гостувам в заведения и ресторанти. Винаги й отделям специално внимание. Подготвям публиката, разказвам, че това е песен по истинска история, преживяна от автора на текста... След края на концерта понякога идват хора и питат – и какво стана в крайна сметка, поетът събра ли се с любимата жена... Аз засилих въздействието  на песента с т.нар. лъжлив финал, когато публиката си мисли, че песента вече е свършила и започва да аплодира, се включва целият симфоничен оркестър, ефектът е неописуем. Тази песен винаги ми носи невероятни аплаузи – това са незабравими моменти! Радвам се, че и на теб ти е една от любимите!
- Какво ново подготвяш?
- Сега работим върху албума „Теди Генев с песните на Иван Михайлов“. Вече втора година го правим, но, както знаем, хубавите неща стават бавно. Много хора ще си затананикат песните от албума, защото Иван Михайлов е майстор на шлагера, писал е песни и за Ваня Костова, Веско Маринов.
- Не мога да не те попитам от кои изпълнители си „откраднал“ по нещичко в твоето музикално развитие?
- Категорично ти отговарям – от Васил Найденов! От него съм се учил не само като пеене, но и като поведение пред публиката. Той стои много близо до хората. Той не излиза на сцената – да си изпее песента великолепно и да си тръгне. Той слиза сред публиката и хората много го обичат. Тази идея съм я взел от него, но и аз така го усещам – имам нужда да бъда сред хората. Много харесвам и Борис Годжунов, който съвсем скоро ни напусна, светла му памет! Това е един уникален изпълнител, един от най-големите, няма друг такъв!
- С последния въпрос ще те върна съвсем в началото. Как реши да се занимаваш с музика, някой от семейството ти ли е музикант?
- Това е много хубав въпрос! Не, няма професионални музиканти в семейството ми. Но баща ми като млад е свирел на мандолина, на акордеон също. От неговия род има много музикални хора – дядо ми е пеел много хубаво. Като малък си спомням, че ме бяха записали в школа по акордеон, но аз не го обичах този инструмент и бягах от уроците, не ходех, струваха ми се скучни, иначе и до днес пазя червения акордеон, който нашите ми купиха. Бях в гимназията, когато те от една екскурзия в Москва ми донесоха китара. Никой не ме караше да свиря на нея, за разлика от акордеона, обаче аз не я изпусках от ръце! След като получих тази китара, все едно попаднах в друг свят и така и до днес...
Аз от малък винаги съм искал да бъда на сцената! Спомням си, когато се разхождахме с майка ми и баща ми хванати за ръце, и минехме покрай някой ресторант, много се впечатлявах от музиканта, който виждах зад витрината, че свири на гостите, и си казвах – това е много хубаво – свириш и пееш, а хората те гледат, аплодират те и ти се радват. Явно това е било заложено в мен! И сега – ако дойде някой вълшебник и каже: „Искаш ли да бъдеш различен, мога да направя от теб това, което пожелаеш,  искаш ли да станеш космонавт например?“,  аз ще му отговоря: „ Не! Искам да остана същият, да си бъда романтикът, певецът, композиторът, който прави българска музика!“.
- Страхотен финал за нашия разговор!
- Благодаря! Всичко, което ти казах, е искрено!
Полина Петрова
Снимка Пламен Гутинов