Иван Михайлов, композитор: Музиката е като любовта – кулминационният момент е само един!

Композиторът Иван Михайлов живее и работи в Холандия, но всяко лято се завръща в родния Ловеч и любимата Варна. Женен е за холандката Хилда, която също много обича България. Още 6 -7-годишен започва да свири на акордеон. „Аз бях много музикален, но непостоянен , на мен ми се играеше като дете, не ми се занимаваше само с музика, въпреки че тя си беше в мен. Спомням си, че когато родителите ми ме водеха на ресторант с жива музика, аз забравях да се храня, сядах на едно столче до оркестъра и слушах. Бях като хипнотизиран от музикантите, от магията на музиката. Баща ми също ме подкрепи , беше убеден, че от мен ще стане добър музикант. Спомням си, че ми купи тромпет от тогавашната ГДР, пазя го още“, споделя Иван Михайлов.  Сериозните му занимания с музика започват след 7 клас. Завършва музикална гимназия с валдхорна, след това и консерваторията в София. След като придобива висшето си образование, е разпределен в Шумен. Точно по това време при една кратка разходка до морето се запознава с бъдещата си съпруга Хилда. „Разделихме се още на другия ден след нашето запознанство и аз трябваше да се върна в Шумен. Интересно е, че още щом ме е видяла, тя казала на приятелката си, че ще се омъжи за мен. След като отидох в Шумен, майка ми се обади, че вкъщи за мен се получават писма от чужбина – едно, две, три, четири... Дори ми се скара, че не отговарям на момичето. Започнах и аз да й пиша. Това беше началото на едно трудно приятелство, което трая няколко години, защото мен не ме пускаха да пътувам зад граница по това време. Тя идваше по три пъти в годината, близките и приятелите ми дори се учудваха. През 1979 г. аз отидох в Холандия и се оженихме. Пристигнах гол и бос, както се казва, с 50 марки в джоба, но пълен с ентусиазъм, почувствах, че това е моят терен, за да се развивам в музиката“, разказва Иван Михайлов. Първоначално в Холандия работи каквото намери, за да препечелва, но активно учи и езика, за да продължи музикалното си образование. Завършва консерватория с електронен орган, а след това и специализация за правоспособност да преподава в консерватория. Следват 32 години преподавателска дейност. Междувременно завършва и още една консерватория с кийборд. „Учихме много композиции, наблягахме на джаза. Тя ми даде възможност да стана композитор на 42 години. Започнах с писането на книги за музика – школи. Написал съм 54 школи за световния пазар – за цигулка, за кийборд, за акордеон, за флейта, за саксофон, за кларинет, за обой и за пиано.”  В момента Иван Михайлов пише песни за една от големите компании на световния музикален пазар. В България работи с Ваня Костова, Веселин Маринов и Теди Генев. Негова песен е печелила фестивала „Бургас и морето“. 
 

- Г-н Михайлов, смятате ли, че щяхте да постигнете своята цел, ако бяхте останали в България?
- Не!
- Защо?
- Защото в България трябва да играя тази игра, която искат хората. А аз съм прекалено голям индивидуалист, за да мога да го направя. Аз играя моята игра. Всеки един човек е уникален и трябва да използва качествата си, за да даде нещо на хората. Ако бях в България, не мога да бъда напълно сигурен какво щях да постигна – може би щях да стана учител, но повече от това – не. 
- Историята на Вашата професионална реализация ми звучи като едно поредно доказателство, че музиката е интернационален език...
- Така е – музиката е интернационален език, но трябва винаги да я изпълняваш с убеденост. Когато даваш най-доброто от себе си и си искрен, ти ще спечелиш публиката, но трябва да си верен на собственото си чувство. Това чувство никога не ми е изневерявало. 
- А стилово ограничавате ли се в музиката, която правите?
- Не, изобщо не се ограничавам. Аз пиша поп музика, пиша шлагерна музика, пиша филмова музика, джаз, детски песни. Въздържам се единствено от хардрок, не ми е близък този стил, има други композитори, които много по-добре ще напишат такава музика, отколкото аз. Същото се отнася и за поп-фолка. 
- Кое е общото и кое е различното между изпълнителите на Запад, с които работите, и тези в България?
- Това е много добър въпрос! Изпълнителите на Запад правят песни, които да се харесат на публиката, които да могат да се запеят от всеки, те не търсят надпяване, за да демонстрират величие. Показват колко добри певци са, но само в определени моменти от песента – слагат акцента там. Аз зная как се изгражда една песен на Запад – докъде трябва да се стигне, за да не се прекалява. Моят професор ми каза – моето момче, музиката е като любовта – кулминационният момент трябва да бъде един, прекаляването разваля всичко. Първата ми песен излезе една седмица след смъртта на майка ми. През 2000 г. пуснах и песен, посветена на нея, която бях написал през 1996 г., по времето, когато тя беше много болна. Това беше един тъмен ден. Песента излезе от сърцето ми, без изобщо да я мисля. Написах я за 45 минути.  Когато майка ми почина, аз сложих написаните ноти в ковчега. При нас в Ловеч има такава традиция - когато погребват някого, слагат в ковчега парички или други дарове – аз сложих моята музика... Тази песен е много особена. Жена ми, когато я чу, се разплака и беше убедена, че с нея ще се случи нещо голямо. Изпълни я Ваня Костова и с нея спечелихме „Бургас и морето“. Щастлив съм не защото аз съм я писал, а защото чрез нея хората доловиха любовта към майка ми. Тя беше избрана, за да озвучи една кампания за прослава на майчината кърма. Песента се нарича „Море от нежност“. Гледали са я хора по цял свят и това ме прави много щастлив. След тази песен с Ваня Костова реализирахме цял албум със същото име. Включихме 11 песни, всяка от които в различен стил – „Хоро“, „Цветя и лъжи“, „Мастилена вечер“, „Мария се завръща“, „Шепа пясък“. Този период, в който работих с Ваня Костова, беше най-плодотворният за мен. Хубави песни направихме и с Веселин Маринов. С него се запознахме по много интересен начин. Веднъж жена ми чула по българската телевизия негово изпълнение и решила, че стилът му много подхожда за музиката, която правя. Послушах я и реших да го потърся и да се запозная с него. Това не беше толкова лесно, издирвах връзка с него около месец. Накрая го намерих и той веднага ме покани на среща в студиото. Спомням си начина, по който ме посрещна – много учтив, много мил, изключително коректен. Пуснах му няколко песни, той много ги хареса. Първата, която реализирахме, беше „Спомени за стари приятели“, Пламен Велинов я аранжира. Аз казах ясно на Веско, че не съм композитор, който просто ще му попълни компактдисковете – с мен ще прави само хитове! Втората песен, която направихме заедно, беше „Честита, Коледа!“, тя много се хареса на публиката. Преди 1-2 години направих още една песен за него – „Любов на прага на сърцето“, тя се оказа и любимата песен на фенклуба му в София. Веско ми каза, че за три месеца е придобила толкова голямо значение за него, че я изпълнява на всички концерти. Сега си е харесал още една моя композиция, която се надявам скоро да успеем да реализираме. Много се говори за Веско Маринов, но имам чувството, че  много малко хора знаят що за човек е той. Според мен това е един изключително интересен и талантлив изпълнител и много верен приятел, той е много коректен, страхотен професионалист. 
- Работите и с варненския изпълнител Теди Генев, как се запознахте?
- Случайно, явно така е трябвало да стане. С жена ми имахме обичай да хапваме принцеси в едно и също заведение. Запознахме се със собственика, разказах му, че съм композитор, и той ми предложи да ме представи на един много добър варненски изпълнител, точно в този момент Теди влезе в заведението. Веднага си допаднахме, оттогава станахме приятели и работим заедно вече няколко години. Направихме една прекрасна песен - „Валерия“. В момента работим върху компактдиска „Теди Генев с песните на Иван Михайлов“. Освен че е страхотен изпълнител, той умее отлично да представя песните, има силен контакт с публиката и й въздейства. Най-новата песен, която реализирахме заедно, е „Ловеч мой“.  В нея Теди пее в дует с Маргарита Хранова. Разбрах, че има идея песента да стане официален химн на Ловеч. Раздали са текста на всички гимназии, за да могат учениците да я научат. Представихме я на площада на празника на града, а дъщеря ми раздаде листовки с текста на хората. Поисках да са с две снимки, емблематични за Ловеч – на покрития мост и на люляците, с които градът е известен. Това е моето щастие – да направя нещо, което да дадам на хората, и да видя техните усмивки – стига ми!
- Точно това исках да Ви попитам - как се прави песен, която да спечели сърцата на хората?
- Ще ти кажа аз как го правя, разбира се, всеки си има собствен метод. Когато пиша  музика, аз го правя обикновено през нощта, тогава сякаш ми се отварят повече врати и по-лесно комуникирам с музиката. Правя една песен и когато ме побие тръпка, разбирам, че от тази песен ще излезе нещо. Моето чувство никога не ме е лъгало. 
- Музиката помага ли, за да преживеете по-леко трудните моменти в живота?
- Музиката е мехлем за душата. Ще ти разкажа една история, която много ме развълнува. С жена ми веднъж седяхме в едно заведение в столицата, забелязах, че една жена просто ме пронизва с очи. Аз се зачудих защо го прави – познава ли ме... Запознахме се и аз и казах: “Вие ме гледате много особено, може би сме се познавали някога”. Тя попита с какво се занимавам и аз й отговорих, че съм музикант. Попита ме дали пиша за някого, аз й отговорих, че в България работя с Ваня Костова. Тогава попита – вие да не би да сте написали песента „Хоро”? Аз потвърдих. Тогава тя ми сподели нещо, което едновременно ме зарадва и потресе. Сподели, че преди мъжът й да почине от рак, слушали заедно тази песен всеки ден. Мъжът й казал – когато почина, искам да ми хвърлиш праха на Витоша и да звучи тази песен. Когато той почива, тя заедно със сина си изпълняват предсмъртното му желание.  Каза ми  – аз погребах мъжа си с вашата песен „Хоро”. 
- Как подбирате изпълнителите, с които работите?
- Преценявам дали гласът на певеца подхожда за моята музика, за стила, в който аз работя. Не те избират мен, а аз ги избирам, и може би на това се дължи успехът на песните. Аз зная какво пиша, но знам и как пеят те, какъв е техният стил и мога да сравнявам и да преценя дали ще се получи. Нямам необходимост да работя с много изпълнители, няколко са ми достатъчни, за да се чувствам щастлив – като Веселин Маринов, като Ваня Костова, като Теди Генев. 
- Имате ли музиканти в рода си?
- Баща ми свиреше на китара, майка ми пееше много добре и си спомням, че си правехме импровизирани серенади –сядахме на пейката пред къщата, идваха съседи и ние им изнасяхме любителски концерт. Аз и до днес обичам серенади и пикници – под някое дърво, с акордеонче, с чаша вино, с приятели, с които сме на една вълна. 
- А в Холандия можете ли да си позволите това да го направите?
- О, не, не – там такива импулсивни неща не вървят. Това са хора на труда - 90% работят, 10% се наслаждават, може би у нас е точно обратното... Затова, като доведа мои приятели от Холандия тук, на тях много им харесва. И те искат да идват в България, не съм само аз този, който изпитва необходимост всяка година да се връща. Първото им запознанство със страната е на шопска салата и ракия. Впечатляват се също от непосредствеността на българската музика. 
- Това не Ви ли липсва в Холандия – тази българска непосредственост и непринуденост?
- Когато дойде март, април и се запролети, започвам да въздишам и да си мисля за хубавите пикници, които си организираме с приятелите в България. Тук се отпускам и си почивам. 
- А когато се върнете в Холандия?
- Мъчно ни е! Жена ми пита – какво правим тук, в България ни е по-добре. Тя  много по-трудно се адаптира, когато се върнем в Холандия, въпреки че е холандка. Там хората са различни, манталитетът е различен. Българинът притежава много качества, но се подценява, няма самочувствие на Запад, трябват му поне три-четири години, за да разбере, че нещата не са точно такива, каквито си ги представя. Най-важното нещо е да вярваме в себе си и в това, което правим, без значение дали в България, или в Америка! Не трябва да обръщаме толкова внимание кой какво ще каже, в България много се вълнуваме какво ще каже съседът за нас. Трябва да се държим естествено и така ще ни приемат по най-добрия начин. Не мисли кой какво ще каже, работи си, върви по своя път и ще стигнеш най-далече! Аз постигнах в живота си неща, за които не съм и мечтал! 
- А оттук нататък какво предстои? Мечтаете ли още?
- Мечтая да пиша хубава музика за добри приятели, когато песните ми получават признание, това ми дава нови сили. Аз не съм важен, важна е песента, която ще стопли сърцата на хората!

Полина Петрова