Иванна Иванова: Защо да остана във Варна?

Варна, или моят летен рай. Мястото на живота, на щастието, на свободата. Без значение къде съм – винаги нося искрата в сърцето си и постоянно броя дните, за да се върна. Да се върна при обширните плажове, при златистия пясък, при приветстващите ме вълни. Искам да дойде по- бързо времето, когато отново ще посрещам всеки изгрев и изпращам всеки пъстър залез. Точно там, на кея, заобиколена от чайките и гларусите, да чувам потеглящите кораби и лодки. Както ми е близо, така и ми е далече. И при първа възможност отново ще се върна във Варна.

И пак ще се разхождам в Морската градина, толкова цветна и сякаш необятна. И ще седна на онази пейка покрай фонтана. Ще наблюдавам как децата се радват на водата и как се плискат от време на време, мислейки си, че другите не забелязват. Как да не остана? Изпълнено с щастливи и общителна хора на всякаква възраст. Град с неописуем нощен живот: барове, кафета, кръчми, открити и закрити партита, концерти, цяла палитра от различни по рода си фестивали, светлини, блясък... Варна е тази, която ми отнема и ми връща дъха.

Моята муза. Моето вдъхновение. Веднъж посетил Морската столица, ще се опиташ да се върнеш, за да останеш поне още малко. Не защото някой друг те е накарал, а защото сърцето ти само ще копнее за това. И години да изминат, спомените няма да се заличат, няма да избледнеят. Моят първи спомен ли? Едва 3- годишна в Делфинариума... Но докато се върна, ще си стоя тук – на прозореца – на стотици километри от моя рай, ще гледам играещите снежинки...и, със сълзи на очите, бавно ще броя оставащите дни.

Автор: Иванна Ангелова Иванова

Училище : ПХГ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Пловдив

Клас: 12 "д"

Възраст : 17г.

Повече за конкурса можете да прочетете тук

Четете още:

Станислава Иванова: Защо да остана тук? Нямам развитие тук!

Десислава Василева: Защо да остана във Варна?