Десислава Василева: Защо да остана във Варна?

Винаги, когато произнасям името на моя град го правя с някаква особена гордост. Цветен, шумен, с аромат на море, с усмихнати хора, богата история, забележителности, разнообразни културни мероприятия и привлекателна туристическа дестинация-това е Варна.

Тук всеки има свободата да изрази себе си. Достатъчно е лятото да се разходиш из морската градина и да усетиш колко динамичен е животът, а всички форми на изкуството буквално те „заливат” на всяка крачка. Това е град, който непрекъснато се променя и развива.

В чисто географски аспект изградената инфраструктура, Черноморското крайбрежие и икономическите и човешки ресурси  дават възможност за просперитет в развитието на региона като цяло. 

Варна е и един от най- значимите културни центрове в страната с провеждащите се в него шест национални фестивала. В града има четири театъра, осем музея, художествени галерии, библиотеки и читалищна мрежа. 

Тук е съсредоточена мрежа от образователни и научни центрове с национална значимост, осигуряващи областта с научен потенциал, важен фактор за социално-икономическото и културно развитие. Във Варна има  пет университета и морска академия и шест колежа, които разполагат със съвременна материално-техническа база.

С научно-изследователската дейност се занимават 6 института:  по рибни ресурси,  по морски изследвания и океанология, по Хидро и Аеродинамика, за воден транспорт, по корабостроене и по металознание.

Да, може би всичко това звучи твърде идеалистично от гледна точка на един млад човек, който не се е сблъскал със суровата действителност, но за мен това е град с потенциал, който има нужда от млади хора, които да останат и го развият. В този ред на мисли се сещам за фразата: "Не можеш да пресечеш морето само като гледаш водата”, а аз  бих допълнила, че колкото и далеч да изглежда хоризонтът винаги има начин да го достигнеш ако гребеш упорито към него.

Днес повечето млади хора на моята възраст избират да заминат в чужбина заради примамливите възможности, които им се предлагат, но не всичко е пари, приятели.

Напоследък сме изгубили усещането си за „свое” и за дом. Много бързо забравихме историята и онези достойни българи, които са проливали кръвта си за родината, за може днес ние позорно да избягаме от нея. Най-добре приет е човек у дома си, а моят дом е тук.

Автор Десислава Русланова Василева

ПГГСД "Николай Хайтов"

12 клас

18 години

Повече за конкурса можете да прочетете тук

Четете още Иванна Иванова: Защо да остана във Варна?

Станислава Иванова: Защо да остана тук? Нямам развитие тук!