Петима скулптори вдъхват живот на камъка по време на пленера Докосване до природата
Творбите ще бъдат експонирани в парковата част на курорта „Св. Св. Константин и Елена“ след 21 май
Публикувана: 12 May 2017 | 16:45
Снимка Пламен Гутинов

Да вдъхнем живот на камъка, да направим от студеното – топло, това е смисълът на нашата работа, разкри Николай Йотов – един от петимата скулптори, които участват в третото издание на пленера „Докосване до природата“, организиран от фондация „Св. Св. Константин и Елена“. Симпозиумът започна на 4 май и ще продължи до 21-ви, в едноименния комплекс. Тогава готовите творби ще бъдат показани в своеобразна изложба, която ще е част от събитията по повод началото на туристическия сезон в курорта. Николай Йотов е участвал и в трите издания на пленера. „Не знам кое е различното, по скоро мога да кажа кое е същото – почти стария екип сме отново. Само Снежана Симеонова е нов човек сред нас, но тя е автор с много опит и има какво да научим от нея. Творческата енергия не спира да тече на работната площадка от сутрин до вечер. Прекарваме между 4 и 8 часа тук, в зависимост от това какво е времето“ – разказа пред медийна група „Черно море“ Ники.  

 

 


Иван Стоянов е вторият от скулпторите, който е участвал във всички издания на „Докосване до природата“.  „Трите пленера са едно общо преживяване за мен, не мога да ги отделя. Реших да се включа, защото обичам да правя творби в голям мащаб, а това може да се случи само при работа на открито. Проектът ми „Мойсей и сухото морско дъно“ е инспириран от старозаветна легенда. Вдъхнових се от тази тема, защото е свързана с вярата на човека и със спасението. Възможността да я реализирам, не е единствената причина да се включа в пленера. Освен това ми е приятно да общувам с тези колеги, които са тук“ – сподели Иван. 

 

 


„Ние с повечето колеги вече на практика сме приятели. Това също е едно от нещата, което за трети път ме връща на пленера „Докосване до природата“. До сега не съм участвал на симпозиум повече от един път. След като приключа работа по третата си творба, на практика в комплекса ще има мини колекция с мои произведения, това няма как да не ме радва. Вече и хората ни познават, свикнали са с нашето присъствие в курорта по това време на годината“, допълни Николай Йотов. 

 


Снежана Симеонова е творецът с най-много опит сред петимата, но се включва за първи път в пленера, организиран от фондация „Св. Св. Константин и Елена“. „Много е приятен симпозиумът. Впечатлена съм от групата от колеги, както и от арт-директора Ненко Чернев, който ни помага много. Аз съм доайенът сред участниците, но на практика нямам никакъв опит в работата с този вид камък, докато останалите, макар и по-млади, са работили с него и преди и са имали предвид спецификата му, когато са изготвяли проектите си. Моят проект е правен от мрамор и сега се налага леко да го променям, за да го изработя от русенски варовик, защото е по-мек. Композицията ще е горе-долу същата, но по-декоративна, защото материалът се нуждае от по-различен тип обработка“, разкри Снежана. 

 


Варненецът Кристиян Жейнов и Кирил Георгиев са най-младите участници във форума. Те се включват за втори път в пленера „Докосване до природата“, след първото му издание, когато авторите отново работиха с камък. „Ако нямаш свое отношение и подход към материала, няма как да се получи. С камък не се работи трудно, всичко зависи от нагласата. Освен, че обичам да работя с този материал, реших отново да се включа в пленера, защото ми действа много успокояващо да творя на открито, в близост до морето. Харесва ми и това, че непрекъснато обменяме идеи с колегите. Когато си затворен в ателието не можеш да прецениш понякога как ще се възприеме от другите това, което правиш“ – отбеляза Кристиян Жейнов. 

 

 


„Много са добри впечатленията ми и от това издание на пленера, организацията отново е на високо ниво. Проектите, които се реализират са интересни и мисля, че ще се получат качествени творби. Тази година реализирам проект с много символика в него. Това на практика е един стилизиран рапан, но носи внушението за кръга, спиралата, безкрайността… По трудно е наистина да работиш с камък по тема, свързана с природата, но аз обичам да използвам този материал, тъй като творбите от него стават по монолитни. Едно от най-хубавите неща във форума „Докосване до природата“ е, че творбите остават експонирани в парковата част на комплекса „Св. Св. Константин и Елена“ и стават достояние на много туристи – български и чуждестранни. В крайна сметка изкуството ние го създаваме не за себе си, а за хората. Сбъдната мечта на всеки скулптор е да види своята работа в среда като тази“ – коментира Кирил Георгиев. 

 

 


Три от петте проекта ще бъдат реализирани за първи път в курорта „Св. Св. Константин и Елена“. Два от тях са правени и преди – това са „Метаморфоза“ на Кирил Георгиев и „Камъче“ на Николай Йотов. Кирил е реализирал своя проект в Габрово – от строителни материали, а Николай – отново от камък, в турския град Орду, който също е на брега на Черно море. „Идеята може да е същата, но начинът на работа е различен, пропорциите също. Един творец никога не може да направи копие на своя творба. Не съм мислил дали проектът „Камъче“ може да се реализира от друг материал, в Орду отново го правих от сходен по структура камък. Може би ще се получи и от метал, но от дърво се съмнявам“ – каза Николай. 

 


Ако минете покрай работната площадка на скулпторите в курорта Св. Св. Константин и Елена, ще видите петима автори, погълнати от това което правят. Няма как да не ги попитам кога и защо са решили да се посветят на изкуството. „Не знам… Баща ми беше скулптор, може би затова. Не знам дали е заложено в мен, но още от много малка започнах да работя с глина в ателието на татко. Вече близо 50 години се занимавам с изкуство… Така съществувам… За мен това е животът… Макар че стана трудно в последните години за художниците… Слава Богу, че има такива форуми, благодарна съм на фондация „Св. Св. Константин и Елена“. Това е много важно за нас“ – сподели Снежана Симеонова.

 


„Изкуството просто ме повлече. Никога не съм мислил защо му се посветих. Още от основното училище започна всичко. Няма друг в семейството ми, който се занимава с изкуство, но определено подкрепиха моя избор“, разкри Кристиян Жейнов. 

 


„Никога не съм се питал кога реших да се посветя на изкуството. Отраснал съм в такова семейство, дедите ми са били занаятчии, свързан съм с това от малък. Баща ми е дърворезбар, потомствен художник и занаятчия. Аз работя с дърво от 25 години, с камък  - от 15. Никога не съм си представял нещо друго да правя в този живот“ – категоричен е Николай Йотов. 

 


„Още от дете се занимавам с това. Завършил съм в Казанлък художествената гимназия, след това в университета във Велико Търново скулптура – бакалавър и магистър. Друг от семейството ми не се занимава с изкуство, но ме подкрепиха напълно и съм им много благодарен“ – каза Кирил Георгиев. 

 


„И до ден днешен си задавам въпроса защо реших да се занимавам с изкуство. Просто ми е приятно“, коментира Иван Стоянов. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов


Четете още:

 

Пристигнаха каменните блокове, които ще се превърнат в скулптури по време на пленера Докосване до природата

 

Скулптори творят с вдъхновение и отдаденост в курорта Св. св. Константин и Елена (СНИМКИ)
 

Коментари ( 0 )