Моноспектакъл за живота на Яворов впечатли варненски ученици

Цял клас ученици изгледа със затаен дъх авторския моноспектакъл на Димитър Мартинов за живота на Яворов – „Последният час“. Заглавието е част от афиша на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Някои от младежите аплодираха със сълзи на очи след края на постановката. Въпреки, че бяха заведени от своите учители, децата бързо преодоляха негативната нагласа от това, че посещението е задължително, и се оставиха да бъдат завладени от разказа за живота и творчеството на един от най-добрите ни поети. Основната заслуга за това беше на актьора Димитър Мартинов. Той се въплъщава в образа на Яворов по един убедителен и премерен начин. Въздейства, без излишна емоционалност и оставя в публиката чувството, че сам Яворов седи срещу нея и разказва. Песни, изпълнени от самия актьор, допълват цялостното внушение. Музиката на постановката е на Теодосий Спасов. Сценографията е на Мира Каланова, а костюмите – на Мариета Стефанова.

Това, че спектакълът се представя на камерна сцена „Стоян Камбарев“, където всичко е на един дъх разстояние, допринася за силното му въздействие.

Авторският спектакъл е вдъхновен от документирани думи на Пейо Яворов: “Реакцията в България всякога е вагабонтсваща безпринципност. Тя върши злодеяния толкова долни, щото предизвикват просто физическо отвращение. Има хора, които се чувствуват без място на земята, ако не превърнат всичко около себе си на помийна яма. При тия условия единствено сатира е потребна: яростна, безпощадна! Един доктор, възпитател, командировали в Русия за 2 години да изучи уредбата на Институтите за освестяване на полуумни идиоти. Аз зная даровити хора, които работят за културата на тая страна сред непреодолими условия. В минути на неизбежното отчаяние мнозина от тях ще съжаляват, че не са родени идиоти. У нас човек тряба да се задоволи со спокойната съвест при изпълнения дълг – да не чака повече, защото няма да получи от нигде ни признание, ни насърчение...Тряба само любов към работата и само презрение, към ония, за които се работи.” П. Яворов

Трагичният край на Яворов идва на 29 октомври 1914 година. Унизен и огорчен поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Яворов е съкрушен от съдебния процес и от мълвата, че е убил съпругата си Лора. Ревност е причината тя да посегне на живота си на 29 ноември 1913 година, пред очите на Яворов. Самият той прави опит да се самоубие като преди това оставя предсмъртно писмо от един ред „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“. Изстрелът обаче само пронизва слепоочието и го ослепява. Близо година поетът живее в почти пълен мрак, отритнат и забравен от всички… Тези последни дни на Яворов са представени в постановката. В последния си час поетът обръща поглед назад към живота си, спомня си за детството си, като заключва - „Всичко хубаво в душата си нося от моята майка, лошото от някъде другаде…“,за първите литературни успехи, за работата си като журналист, за двете любови, белязали живота му, към Мина и Лора…

ПОЛИНА ПЕТРОВА