Пл. Бешков: Децата имат отношение към изкуството, възрастните - често безразличие

23 колоритни живописни платна очакват варненската публика в залата на галерия „Графит“. Авторът е Пламен Бешков. И да, съвпадението на фамилии не е случайно. Той е роднина на големия Илия Бешков. След разговор с него разбирам и какво точно е потекло по кръвна линия от наследството на гения. Изложбата се открива днес, 9 октомври от 18:30 часа и се казва „НЕслучайни пространства”. Пламен има участия на общи и самостоятелни изложби в страната, както и в Румъния, Гърция, Италия и Словакия. Работи и живее в Пловдив.

За стила и внушенията

„Неслучайно пространство” – това е пространството, което всеки един човек използва – платно или лист, споделя авторът. Там се случват неща, на пръв поглед случайни, но всъщност не са. Те са натрупвани в нашето съзнание. Изразяваме го с цвета, с формата, с композицията и с пространството. Всеки творец търси свой собствен стил, схема и компилация, начин на изразяване. Техниката си я моя. Картините са контрастни, силни цветово като отдолу използвам подложка с по-сложен цвят. По този начин по-силно изразявам моето аз. Някои от живописните неща са толкова контрастни, че са по-скоро графични. Но имат своя живописен фон. Обичам детайла. Трябва да го има, да се появява в картината като акцент. Защото ако всичко, което правим го вкараме във фона, няма да можем да организираме пространството. Аз съм с академично образование, випускник съм на Пловдивската художествена гимназия, завършил съм и българска филология”, допълва Пламен Бешков.

За децата и изкуството

Художникът преподава на деца, има школа по изобразително изкуство, където обучава от 8 години над 45 деца. „Искам да ги науча на отношение към изкуството, което е най-важното. У децата има отношение, у големите доста често срещам безразличие. Ако някой си хареса изложбата, това е позиция, ако не я хареса – пак е позиция. Ако остане безразличен човек, това е страшно. Това се опитвам да създавам у децата – отношение към цвета, към живота, да изразяват себе си и да обичат изкуството. Всяко дете, всеки интелигентен човек може да бъде научен да рисува. Дори прекрасно. Това не го прави художник. Художник става тогава, когато има собствен стил. Имам самочувствието да твърдя, че имам стил, неповлиян от никого. Всички малки деца имат интерес към рисуването, но ако го задържат до 3-4 клас, смятам, че по-нататък нещата се получават. Линията на рисуването, ръката, мисленето подсказват дете, което ще стане художник”.

За на генното наследство на Илия Бешков

“Улавям се, че всичките ми картини са шарени. Макар да работя в областта на графиката, обичам силния цвят. Животът ни е достатъчно сив, нека поне в картините има цвят, експресия, импулс. Така те внушават. Напоследък се улавям, че правя безброй рисунки с молив. Може и изложба да направя. Баща ми беше братовчед на Илия Бешков. Той е от Долни Дъбник. Може и нещо генетично да ми е останало оттам. Изпитвам силно влечение не към карикатурата, към рисунката”, отбелязва още авторът.

Ели Маринова

Снимка Пламен Гутинов