Безпилотен самолет ще изследва отпадъците в Черно море

Доставен е безпилотен летателен апарат, който ще изследва отпадъците по морската повърхност и по крайбрежието. Това е сравнително нова технология, което се прилага и в НАСА, заяви за в. „Черно море” проф. д-р Атанас Палазов, ръководител на секция „Океански технологии” към Института по океанология. Това става по линия на европейско финансиране. По неговите думи задачата е да създадат инструменти (общо понятие, което включва както апаратура, така и хора, компютри, софтуер, технология за изследванията ), които да им помогнат при извършването на мониторинга на морската среда по Рамковата директива за морската стратегия. Освен това с тях ще бъде попълнен недостигът в базата данни, с които разполагат, за да могат по-лесно да вземат решенията по  прилагане на плана за мониторинг на морските води, поясни океанологът. Според него другото важно в случая е, че се обединяват усилията на научен институт, местна власт и държавен орган в лицето на Басейнова дирекция за Черноморския район. 

В случая става дума за общо над 3 млн. евро,

които идват под формата на съфинансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). В него влизат държавите, които не членуват в ЕС, но участват в общото икономическо пространство - Норвегия, Швейцария, Исландия, Люксембург. Целта е да се подпомагат по-малко развитите държави в определени направления, за да се стигне до изравняването им с останалите в общността. Средствата са насочени към екологичните проблеми и подпомагане на тяхното решаване, за да отговорим на европейските изисквания по рамковата директива за морската стратегия. 

Безпилотният апарат, който ще използваме, е подобен на известните вече дронове, но  няма нищо общо с масовите любителски вертолетчета, каза още проф. Палазов. Става дума за сериозна летателна машина  със специална мултиспектрална камера, която  може да облита район от 20 км и да записва видеоинформацията. Контролирането на апарата ще става дистанционно или с програма, която се зарежда в него. После записите ще се обработват в Института по океанология със специален софтуер, за да се идентифицира типът на отпадъците и количеството им. Апаратът вече е доставен, 

направени са пробни облитания, 

в момента се провежда обучението на хората, които ще работят с него. Нужно е време за усвояване на новата технология, която се прилага за първи път не само у нас, но и в страните от Черноморския район. До началото на февруари вече ще имаме някои резултати от събирането и обработката на информация с помощта на безпилотния летателен апарат, допълни океанологът.

По втория инструмент, който прилагаме, технологията е вече доста популярна. Става дума за изследване на опасното явление еутрофикацията (насищането на морските води с биогенни елементи,  служещи за храна на планктона, който започва да „цъфти”, изчерпва кислорода и настъпва мор по дънните риби), продължи инж. Палазов. По неговите думи използват кораби доброволци, плаващи по определени линии в Черно море, на които се монтира автоматична апаратура за измерване и комуникационна апаратура за мобилна връзка с ИО. За този доста ефективен метод за събиране на данни са привлечени 4 кораба. Системите вече са монтирани на тях, предават информация и, общо взето, се очертават като добър източник на данни за повърхностните води - температура, соленост, наситеност с кислород, мътност и хлорофил. 

Едновременно с това екипът от ИО провежда изследвания за отпадъците и по морското дъно, което става с помощта на тралове. Събрана е достатъчна по количество информация, която, за съжаление, никак не е оптимистична по отношение замърсяването от отпадъци в морето и по брега, подчерта инж. Палазов.

БЕЗПИЛОТЕН ЛЕТАТЕЛЕН АПАРАТ ЩЕ ИЗСЛЕДВА ОТПАДЪЦИТЕ по морската повърхност и по крайбрежието. Технологията е сравнително нова и се прилага в НАСА.

Повечето изхвърлени боклуци 

са по трасетата  и фарватерите, което насочва към корабите като сериозни замърсители. Събирано е какво ли не - от варели до найлонови торби. Въпреки че на плавателните съдове е забранено по конвенцията да изхвърлят отпадъци, когато няма кой да ги види навътре в морето, те го правят. Доказателство са примерно варелите, които няма как да дойдат от брега, също и завързаните торби с корабни отпадъци.

Най-масово е обаче замърсяването с отпадъци на бреговата ивица. Миналата година по Черноморието имаше 3-4 млн. туристи и отпадъците по плажовете бяха голям проблем. Проведохме изследвания на 4 плажа, крайният резултат още не е напълно готов, за да се разбере с точност откъде идват, дали са изхвърлени от корабите, или са натрупани направо на брега. За съжаление, с просто око се вижда, че трагедията е пълна. И това особено важи за неохраняемите плажове, какъвто е например Шкорпиловци в по- отдалечените му части. Очевидна е необходимостта от екологично възпитание, особено на децата и младежите.

Другият инструмент, който създадохме, е за оценка на шумовете в морските води, 

каза още проф. Палазов. Досега са имали много ограничени данни за подводния шум. В тази връзка са доставени 4 специализирани хидрофона (апаратура, която записва звуците под водата) и са инсталирани в района между нос Галата и нос Емине. Поставяме ги с помощта на кораб, след около месец отиваме да ги задействаме да изплуват на повърхността. Прибираме ги, сменяме носителя на информация и отново ги пускаме с друга котва. И така в продължение на няколко месеца вече събрахме доста информация за подводния шум както в малко натоварени райони, така и в районите с интензивно корабоплаване, обясни океанологът. По неговите думи определено има шумове, особено в районите с интензивно корабоплаване. Те са от корабните  винтове, двигателите, генераторите, от вибрациите при триенето на корпуса с морската вода. Те са сравнително нискочестотни, но нашата апаратура е много чувствителна и може да ги записва. Както и звуците на делфините, които приближават, допълни той.

Друга основна задача пред екипа, воден от проф. Палазов, е доставката на оборудването и предприемането на стъпки за акредитация на лаборатория, която да изследва замърсителите на морската среда. Идеята е вместо да изпращаме събираните проби за анализи в чужбина, това да се извършва у нас, допълни той. До този момент са успели частично да изпълнят тази задача. Причината е в 

безкрайната обжалвателна процедура, 

в която е попаднала голямата обществена поръчка за доставка на трите основни апарата на бъдещата лаборатория. За съжаление, сегашният закон за обществените поръчки позволява на добросъвестни и недобросъвестни лица да обжалват всичко по тях, дори и да не са прави. Такова обжалване не е прецедент в нашия случай, поясни океанологът. Масово се прави за всякакви обществени поръчки. Той е чувал за фирми, които се хвалели как са успели да провалят с обжалвания доставките на лаборатория. Както върви, има голяма вероятност да се провали  срокът за доставката на оборудването. Няма много възможности за неговото удължаване и най-вероятно няма да стане, което означава, че страната ни остава без акредитирана лаборатория. Загубата е за около 1 млн. лв.

СПЕЦИАЛНИ ХИДРОФОНИ (АПАРАТУРА, КОЯТО ЗАПИСВА ЗВУЦИТЕ ПОД ВОДАТА) са инсталирани в района между нос Галата и нос Емине.

Проф. Палазов е разговарял със специалисти, които познават нормативната база за обществените поръчки в останалите страни от Източна и от Западна Европа. Те са обяснили, че няма никъде другаде закон, който да третира по този начин нещата. Например в Естония, Хърватия, които са съизмерими държави с нас, подобно безкрайно обжалване е немислимо. След първото обжалване, което се получи, веднага променихме някои неща в поръчката, но точно тогава пък течеше срокът за избор на нова КЗК, и докато това стане, загубихме 3-4 месеца. Масово не се спазват сроковете нито в КЗК, нито в съда, заяви още ученият. Подали са жалба във ВАС, едномесечният срок отдавна е изтекъл, но още нямат отговор. Идеята беше норвежкият партньор, който има подобна лаборатория, да ни помогне с опита си как да акредитираме нашата, тъй като процедурата не е лека. Но, уви! А тази лаборатория не е само за нас, тя ще бъде на държавата, тъй като основното й предназначение е да обслужва мониторинга на водите у нас - не само морските, но и речните, на езерата и останалите водоеми в страната. Така че тя е много важна и ще продължим да се борим. Така или иначе лаборатория трябва да има, категоричен е проф. Палазов.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още Георги Илиев, въдичар: И да не хвана риба, пак се кефя!

К.д.п. Румен Йовчев: При успешна маневра се чувстваш страхотно!