Рибарите искат да участват в управлението на екозоните

Рибарският бранш да участва в изготвянето на плановете за управление на защитените зони по „Натура 2000”, настояват от Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). Този въпрос беше поставен по време на среща с генералния директор на Главна дирекция „Морско дело и рибарство” към Европейската комисия Джоао Мачадо, заяви за в. „Черно море“ генералният секретар на КСЧМ д-р Йордан Господинов. Получили са неговата подкрепа и той обещал да потърси съдействието на комисаря по околна среда и рибарство в ЕК Кармену Вела за решаване на въпроса. Генералният секретар на КСЧМ е обнадежден за скорошното намиране на решение, още повече че еврокомисарят отговаря както за екологията, така и за рибарството, а в случая става дума за проблем, в който са събрани и двете неща.

Д-р Йордан Господинов

Категорични сме в нашето искане, защото и рибарите са хора, които искат да имат прехрана. Не можем да ги накараме да си изкарат лодките на брега и всички да станат примерно баничари и да обслужват туристите през лятото, те искат да могат да ловят риба през цялата година, коментира браншовикът.

В. „Черно море” припомня за протестите през това лято по повод на казуса „Калиакра” –  

територия, определена по „Натура 2000”, в която рибарите почти нямат никакъв достъп. Подобно е положението и в останалите защитени екологични зони в морето. Оказва се, че никой вече не може да каже как точно е ставало тяхното определяне. С влизането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. е трябвало да бъдат очертани териториите, които да бъдат включени в „Натура 2000”. Това е общоевропейска мрежа, съставена от екологични зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа. Това се прави в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. В случая известно е само, че тогавашното МОСВ назначило експерти, които изготвили предложение, включващо 33% от територията на страната (за сравнение, средната стойност за ЕС е 18%). И на 15 февруари същата година кабинетът на тройната коалиция одобрява списък, в който са включени по-голямата част от първоначално предложените територии в европейската екологична мрежа. Казват ни, че определянето на тези екозони е било извършено от различни екологични неправителствени организации с участието на държавни служители и че те се били консултирали с рибарите, което не е вярно, защото никой не ни е потърсил, каза д-р Йордан Господинов. В тази връзка сега са изпратили писмо до министъра на околната среда и водите Нено Димов и до председателя на Народното събрание, в което настояват да бъдат издирени имената на членовете на комисията, определила териториите по “Натура 2000”. Те изобщо не са съгласувани с нас, в един момент ни показват една карта и казват - това са зоните, допълни той. 

БРАНШЪТ НАСТОЯВА ДА БЪДЕ ЧУТА ДУМАТА МУ ПРИ ПОДГОТОВКАТА на плановете за управление на зоните по “Натура 2000”, каквото е морското крайбрежие на Калиакра.

Сега големият проблем за рибарите 

е, че така определени защитени територии изцяло покриват типичните риболовни зони от векове. Една от особеностите на Черно море е, че голяма част от рибите са проходни - пристигат пред Босфора от Средиземно и Мраморно море, стигат до нашите брегове (най-много са по украинското крайбрежие), където се хранят, и се връщат обратно по същия път. Това са леферът (в малкия му вид чернокопът), паламудът, сафридът - все от най- важните видове риби. Другите, които са покрай брега - калкан, попчета, също попадат под забраните  на “Натура 2000”. А да не говорим за рапаните, мидите. Излиза, че рибарите трябва да ловят навътре на 50 дълбочина, което е абсурдно, обясни д-р Господинов. По неговите думи за всяка от тези зони се издава заповед, въз основа на която трябва да се правят планове за нейното управление. В плана, който е направен за Калиакра, пишело, че се забранява всякакъв вид рибностопанска дейност в определените там зони по “Натура 2000”. Правело се изключение само за дребните рибари, на които се разрешават само до 5 стационарни мрежи. А с тях могат да уловят най- много по една каса попчета. Ами с рапана, калкана, бялата мида, другите видове риби в района какво да правим? Значи спираме вековната традиция на хората да ловят риба, да я стоварват на брега и да подпомагат морския туризъм. Защото летовниците, когато отидат, примерно в Балчик, Несебър, Созопол, първо търсят да видят рибарското пристанище, какво са хванали рибарите, каза още генералният секретар на КСЧМ. 

Общо 1751 малки риболовни кораба

(с дължина до 10 метра) има по черноморското ни крайбрежие, от които 1072 работят активно през годината, сочат данните на ИАРА. Големите кораби са около 40-50, има стотина със среден размер, които също се занимават със стопански риболов. Те захранват с риба не само пазара, но и поне 25 преработващи предприятия, които работят предимно за износ. Значи трябва да затворим целия сектор, защото някой решил, че ще пазим само природата, възмути се браншовикът.

Работната група по риболов  на КСЧМ решихме този проблем да го поставим и в Брюксел, и в централата на Генералната комисия за риболов в Средиземно море (GFCM) в Рим, където се срещнахме с нейния изпълнителен директор Абделах Сроур. И на двете места потърсихме съдействие за намиране на изход от сегашното положение. Посъветваха ни да водим активен диалог с МОСВ и МЗХ за преразглеждане на някои рестрикции.  Това обаче може да стане само като бъдем включени в управлението на защитените зони, за да се чува и нашата дума. Сега то е поверено на същите хора, които са определили териториите по “Натура 2000”. И никой друг. Ако продължава така, на рибарите им остава да вдигнат мрежите, да нарежат корабите си и като мнозина други да тръгнат и те да мият чинии или да берат ягоди, боровинки в Западна Европа, възмути се д-р Господинов. Сега той очаква възможно по-бързо от главната дирекция „Морско дело и рибарство” и от генералната комисия в Рим да се намесят и двете ни ведомства, МОСВ и МХЗ,  да включат рибарите в работните групи по управлението на защитените екологични зони.

СТЕФАН ДЕНКОВ