Рибарските кооперации могат да преборят нелегалния улов

Бракониерството нанася сериозни вреди върху риболова, особено на незащитената и най-многобройна група на дребните рибари. Затова, като стъпка в борбата с незаконния улов, трябва да впрегнем и техните усилия в помощ на контролните органи. Идеята е да направим така, че те да са заинтересувани сами да следят и докладват за бракониерските набези, заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ).  
Става дума за 

цяла армия от малки лодки, 

които са традиционните истински рибари по черноморското крайбрежие. Над 92 на сто от регистрираните общо 1910 риболовни кораба са малки, с дължина под 10 метра, като 655 са под 6 метра, показват официалните данни за състава на риболовния флот на Република България.

Предлагаме на Европейската комисия да бъде подпомогнат финансово дребномащабният риболов (ДМР), за да може да участва в набирането на данни за пълното осветляване на риболова. А също и за контрола, откриването и прибирането на загубени и нелегални мрежи, събирането на боклука в морето (също важна тема), каза генералният секретар на КСЧМ.

НЕЛЕГАЛНИЯТ УЛОВ ЗАСТРАШАВА поминъка на дребните рибари.
 

Другият вид контрол, който искаме да въведем, е да накараме рибарите сами да се наблюдават, когато са  вътре в морето, и да докладват за лодките, които не подлежат на задължителна регистрация, продължи той. По неговите думи това са плавателни съдове, които се водят за любителски (въдичарски) риболов, а на практика извършват улов в стопански количества, който отива на пазара. И точно те най- често са 

в основата на нелегалните канали 

както за миди, така и за риба. През лятото идват на брега 500 - 600 лодки с джипове на колесари от различни краища на страната, вкарват ги в морето и ловят 20 дни. Любителският риболов е до 3 кг, колкото за вкъщи, а не да се прави бизнес. Много от тези лодки обаче хващат по 20 кг, дори повече, което събрано за 20 дни прави 400 кг. Напълват пазара с нискокачествена риба - с неясен произход, без елементарни условия за нейното съхраняване според изискванията.  Така с нелоялната си конкуренция убиват  местния поминък на дребните рибари. 

Ние не сме съгласни в нашия бизнес да се месят хора, които са нелегални като рибари. Затова искаме да спре целият този неконтролиран улов, за да се запази ДМР и да може да се развива по същия начин, както в други европейски страни. В момента няма кой да ги контролира, защото не са регистрирани. Нито ИАРА, нито Гранична полиция има това право. Засега това е само идея, която ще обсъдим, и ако се реши, ще направим аргументирано предложение към Европейската комисия, каза още генералният секретар на КСЧМ.

Ефективен начин за преборване с бракониерството предлага 

английският модел,

с който д-р Господинов се е запознал по време на работно посещение в рибарските общности в Хейстингс и Йистборн, Обединеното кралство Великобритания. Той обясни как там рибарите от всяко селище имат определена зона, където да излизат с лодките си за риба. Разполагат, примерно, с 40-50 лодки, всяка от които с по 5 мрежи, и с тях ловят в разстояние от тук до тук и навътре до една миля, обясни той. Те са обединени в нещо като кооперация, която контролира дали лодките, мрежите са маркирани. Тя изкупува рибата. Абсолютен контрол. Не може да си от другаде и да влезеш да ловиш при тях и после да продаваш улова си. В този контрол чрез джипиес наблюдение участва тяхната ИАРА, гранична полиция и най-вече се разчита на наблюдението от страна на всеки местен рибар. Всеки го прави, защото знае, че от тук до тук е неговото поле и ще го пази от бракониерски набези. Освен това те се грижат и за запазването на рибните ресурси. Определят си, да кажем в една десета от полосата, изобщо да не извършват улов през размножителния период, докато се развива популацията от риба и миди, за да я съхранят не само за себе си, а и за поколенията. 

Там браншовикът е видял и

как е организиран пазарът

Кооперацията изкупува рибата от дребните рибари и я препродава на борси, предприятия, ресторанти. Рибарят днес е уловил 10 кг попчета, има три калкана, още като се прибира от морето, кооперацията знае какво ще разтовари. Всичко на пазара излиза с етикет за произход, качество, цена. А не,  както става нерядко у нас. Дребният рибар се прибира с няколко килограма риба, която веднага отива в нечий багажник, и после иди доказвай произхода й. Ние сме за пълната прозрачност и контрол и тогава ще намалее бракониерският улов, категоричен е д-р Господинов.

НАД 92 НА СТО ОТ РЕГИСТРИРАНИТЕ рибарски плавателни съдове са с дължина под 10 метра.

Малките лодки в момента са освободени от воденето на дневници. Това е добре. Възниква обаче въпросът с произхода на техния улов при продажбата му на пазара. Трудно става, ако нямат дневник, в който да го вписват. Проблемът лесно се решава със сдружаването на дребните рибари в кооперация или нещо друго, което има разрешение от ветеринарните власти да продава от тяхно име. Или след като вече нямат дневници, най-добре е дребните рибари да се сдружават, обясни браншовикът. Според него организацията им ще води дневник, в който ще бъде вписван уловът на всеки един, ще продава събраното количество, което ще е вече с ясен етикет за произход, и, да кажем, в края на седмицата ще разпределя събраните пари според предадения улов от всеки един, както се прави в другите страни от ЕС. Обикновено финансовата инвестиция не е голяма, а може да се получи и по европейските програми. 

В Кранево, където има две лодкостоянки с 50 лодки, правят кооперация. Същата възможност реално се оформя и за Каварна, Шабла, Бяла, Камчия. 

Все повече дребни рибари 

ще започнат да се обединяват в кооперации, сдружения, ако започнат да разбират, че когато са сами, стават лесна плячка за т. нар. матрапаци (прекупвачи на риба), които им дават жълти стотинки и обират печалбата. А веднъж като се обединят, те ще имат право и да поискат от общината да им предостави на концесия  (или с някакъв договор) определена зона в едномилната крайбрежна ивица. Те сами ще определят в нея с какви риболовни уреди да влизат, кой сезон, какво да ловят. И ще се знае, че в тази зона има толкова лодки, толкова калкани ще им се полага от квотата. По този начин се прави, като организирането трябва да тръгва от долу нагоре, защото от горе надолу нищо не става, допълни д-р Господинов. 

СТЕФАН ДЕНКОВ