Тръгва новата стратегия „Дневен ред за Черно море”
Програмата е насочена към развитието на синята икономика в Черноморския регион, основано на иновации, твърди доц. д-р Петър Георгиев от Морски клъстър - България
Публикувана: 6 Aug 2018 | 8:21

„Дневен ред за Черно море”, така се нарича стратегическата програма за развитие на синята икономика в страните от региона, който ще тръгне по време на румънското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2019 г. Това ще стане в изпълнение на подписаната междуправителствена декларация за сътрудничество между черноморските държави плюс Молдова, което става по време на европейски форум на високо равнище у нас, съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Петър Георгиев от ТУ, член на УС на Морски клъстър - България (МКБ). По неговите думи приемането на документа е изключително важно като първа стъпка за повишаване конкурентоспособността на морския бизнес, основано на иновации. На тази цел е посветена и работата на клъстъра.

 

Всички, подписали декларацията, отчитат потенциала на доброволното 

 

сътрудничество поне в 7 насоки, 


които ще залегнат и в стратегическата програма „Дневен ред за Черно море”, каза доц. Георгиев. На първо място тук влиза разкриването на  нови корабоплавателни линии за товари, пътници и круизи, което ще поощри транспортната свързаност и развитието на бизнеса в целия Черноморски басейн. Следва областта на морския и крайбрежен туризъм в Черно море, за да се стимулира сътрудничеството за устойчиво развитие на синята икономика. В документа се залага още на морската наука и морското образование и обучение като добра основа за сътрудничество и ключов фактор за подобряване и развиване на нови умения в синята икономика. За ключов приоритет се приемат морските изследвания и иновации, насърчаването на морските инвестиции за устойчива синя икономика чрез подходящи инструменти за планиране. Не на последно място е поставена защитата на морската среда и по-специално координацията при справяне с трансграничните екологични предизвикателства, като пластмасовите морски отпадъци. Наблюденията и мониторингът на морското дело и околната среда ще допринесат за устойчивото използване на морските ресурси.

 

Документът „Дневен ред за Черно море” е по подобие на 


вече действащите стратегии 


за Балтийско море и Адриатика. Разликата е, че при тях всички обхванати държави са членки на ЕС, което позволява бързото изпълнение на програмите. Докато в Черноморския регион положението е по- различно (само две от общо 6-те страни сме членки на общността). Но това е пътят за развитие на морския бизнес в региона и той се подкрепя финансово от Европейската комисия, което стана благодарение на българското председателство на ЕС, подчерта доц. Георгиев. Той е убеден, че в нашата страна започва да се обръща по- сериозно внимание на морската тематика. Според него няма как да бъде другояче - две от границите ни са водни -  Черно море и река Дунав. А да не говорим, че вече има Дунавска стратегия за развитие, където страната ни може активно да участва, и то на държавно равнище. 

Защо специално към иновациите 

се насочват усилията на Морски клъстър – България, да помага на фирмите, за да бъдат конкурентоспособни? Отговор на въпроса дава иновационният индекс, по който се прави класация на страните от ЕС всяка година, обясни  членът на УС на МКБ. По неговите думи България и Румъния са двете страни, които се подреждат на последно място. Те са определени като т. нар. плахи иноватори (с индекс, по-малко от половината на средния за Европейския съюз). Неговото повишаване е залегнало в документите за развитие на страната ни до 2020 г. В иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) на България е поставен срок до 2020 г.  да преминем от групата на плахите иноватори в групата на умерените, т.е., индексът у нас да достигне и надхвърли 50% от средния за ЕС. 

 

В тази иновационна стратегия са заложени 

четири приоритетни области 

Това са мехатроника и чисти технологии, информатика и информационни и комуникационни технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, нови технологии в креативни и рекреативни индустрии. Изреждам ги, защото наскоро имаше регионална среща при областния управител, на която беше посочено, че иновационната стратегия на България все още не е достатъчно известна на широката общественост, допълни доц. Георгиев. А трябвало да се познава от всички, защото финансирането на всички научноизследователски програми се подчинява на тези нейни четири приоритетни области. За съжаление, морската тематика не била изрично застъпена в тях, но на последната регионална среща при областния управител било отчетено, че след първия двегодишен период от изпълнението на стратегията можело да настъпят промени в някои от приоритетите и тя да заеме полагащото й се място сред тях.

 

Морски клъстър – България, подготвяме допълнителна обосновка към това виждане и тези дни я изпращаме на министъра на икономиката. Впрочем, тази наша обосновка не е отсега, по нея работим още от 2015 г., обясни доц. Георгиев. В тази връзка той спомена за 
европейската инициатива „Блу нет” („Синя мрежа“), в която участват морските клъстъри от България, Италия, Албания, Хърватия, Кипър и Румъния. Идеята била да се подобри конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП), като се изгради мрежа между морските клъстъри в Средиземно и Черно море. Насочили се към МСП, защото те са гръбнакът на европейската икономика, особено в такива типични морски отрасли като корабостроенето. Да не забравяме, че над 70 000 км от границата на Европа е морска и не случайно тук доминираше корабостроенето, което постепенно се измести в Азия и Далечния изток. Сега целта била с променените условия този отрасъл да се възвърне до известна степен, което щяло да стане на основата на иновациите в МСП, специализирани в производството на по-малки кораби и други плавателни съдове. Така ще се осигури не само по-голяма добавена стойност и по-висока младежка заетост, която е проблем за цяла Европа. В тази насока първо трябвало да се направи преглед на състоянието на синята икономика и да се изготви общ документ, който ще бъде официално публикуван за нуждите на организациите, правителствените институции. Второ, като резултат да бъдат съставени общи иновационни пътеки, защото става дума за цялостен процес, а не за еднократно хрумване, което веднага да се осъществи. Идеята е, движейки се по тези пътеки, фирмите от шестте страни, които работят в една и съща насока, да могат да си сътрудничат и партнират. Като резултат от инициативата „Блу нет” беше организирано т. нар. световно кафене - става дума за среща, която се проведе в Ларнака, Кипър, неотдавна, каза още доц. Георгиев. Там имало представители на МСП, подбрани на базата на предварителен анализ и анкета по въпросник за състоянието и иновативните нужди на всяко от тях, за възможностите им за директен контакт с други фирми за обмяна на  идеи, партньорство в една или друга насока. Или, докато стигнат до това кафене, трябвало да извършат огромен обем работа, за да бъдат отсети наистина тези, които имат съвпадения на дейности и иновационни нужди, за да има реален резултат от срещата между тях. Да не забравяме, че става въпрос за 6 страни с различен капацитет от региона на две морета, подчерта членът на УС на МКБ. Избраните фирми били от 4 сектора, в които имат допирни точки - корабостроене и лодкостроене, морски транспорт в широкия смисъл на понятието, включващ и пристанищна дейност, кораборемонт и т.н., енергия и суровини и четвъртият - свободно време за почивка край морето, работа и условия на живот. От България за участие в световното кафене били определени 3 фирми. Срещата показа много добри възможности за сътрудничества и всички се обединиха в полезността на тази инициатива като добър начин на комуникиране. Създадена беше интернет платформа, където фирмите участници са включени в база данни, която ще се допълва за членовете на клъстърите, каза още доц. Георгиев.


За възможностите за партньорство 

той даде конкретен пример. Фирма от Хърватия с голям опит в машините с ел- задвижване, елдвигателите и т.н. и шипингова фирма от България, която изпитва иновативни нужди, насочени към енергийната ефективност на своя флот, се запознават на срещата и решават да си партнират в тази област. Втори пример. Друга хърватска фирма има проблем с използването на различни пластмаси, смоли, които се влагат в ремонта на корабите. В същото време фирма от Италия е постигнала сериозни иновационни постижения в  тази насока. Намясто двете фирми се споразумяха да си сътрудничат. Така чрез междуклъстърната нет платформа вече се създават новите партньорства в използването на иновациите. А това е само първата стъпка.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Коментари ( 0 )