Д-р Йордан Господинов: Парите от Брюксел трябва да стигат и до дребните рибари
В ЕС още няма уеднаквени критерии за дребномащабния риболов. Нужен е законов регламент за дивото къмпингуваме
Публикувана: 27 May 2019 | 11:05
Д-р Йордан Господинов председател на УС на Консултативния съвет

За проблемите на рибарския бранш, който бяха обсъдени на годишното отчетно общо събрание на Консултативният съвет за Черно море (КСЧМ) във Варна, разговаряме с неговия председател, д-р Йордан Господинов. Той беше избран в края на миналата година и на форума практически бе очертана първата програма за действие под негово ръководство. В. „Черно море” припомня, че КСЧМ (включва двете  черноморски държави членки на ЕС-България и Румъния) беше създаден с регламент на ЕК, за да поддържа близка връзка между обикновените рибари и ръководните органи в Брюксел при вземането на решенията, свързани с бранша.
 

- Оправдават ли се очаквания да представлявате и защитавате интересите на бранша пред Брюксел?
 

- В тази насока беше и първата ни стъпка. Променихме състава на Управителния съвет, за да отговорим на изискването за съотношение 60 към 40 на сто между представителите на рибарския сектор и на другите заинтересувани организации- екологични, на морския туризъм, спортния риболов и др. В тази връзка на мястото двама от досегашните представители избрахме нови членове. От България това са една НПО „Приятели на Черно море”, която има силно представяне на европейско равнище и една съвсем млада организация на дребномащабния риболов „СВ. Николай Чудотворец”. От Румъния приехме "Сдружение Иван Пацайкин Мила 23", което е на техен бивш много известен трикратен олимпийски шампион и се занимава със спортен риболов, туризъм в делтата на река Дунав,също и организация от сферата на търговията  с риба. Тоест успяхме да привлечем и хора с други интереси извън чисто рибарските, но пряко свързани с Черно море. Регламентът на ЕК е направен така, че да излизаме с общи предложения и препоръки към Брюксел, оценяващи всички интереси за Черно море.
 

- Общо колко сте членовете на Консултативния съвет?
 

- Отначало, когато го създадохме бяхме 11, после станахме 13, след това 17, в един момент достигнахме 19, но между тях имаше трима, които само се записаха и се отказаха. Сега сме 15 организации от България и Румъния. Ние сме отворена динамична структура. Идват някои, като мислят, че ще имат икономическа изгода и се разочароват, защото тук не се занимаваме с разпределянето на пари от фондовете.Но ние правим нещо много по- важно- даваме препоръки към ЕК и това е силната ни страна, да помагаме в правенето на политиките в сферата на рибарството и морското дело. От една страна имаме задължението да изпращаме тези препоръки при подготовката на европейското законодателство, но също така да ги предоставяме и на държавните органи на страните членки- България и Румъния. И неслучайно сега на общото ни събрания бяха поканени като активни наблюдатели много представители на държавната администрация и научни институти- имаше от ИАРА, от ИО, ИРР, от Морски клъстър- България и други. Просто започваме да водим диалог с тях. От нас се очаква активен диалог и със страните от Черноморския басейн, които не са членки на ЕС. Трябва да ги привлечем, защото рибните ресурси са общи на Черно море, а не на отделните държави около него.


- С решаването на кои общи казуси се заемате на първо време?


- Единият казус, който стана и първа точка при разглеждането на препоръките, бе за общия допустим улов на калкан. Съществуват интересни тенденции. От източните държави на региона казват- има два ресурса на калкана: единият пред източното крайбрежие, другият –пред южното и трябват два общи допустими улова (ОДУ). ЕК иска при решаването на ОДУ за Черно море в него да бъдат включени и страните извън ЕС- Украйна, Русия, Грузия и Турция. Да се каже: ОДУ за Черно море е толкова и да се разпредели между всички страни от региона, така че всяка да знае, колко е тавана й за улов на калкан.


- Какви препоръки обсъдихте за калкана?


- Предложих да изготвим три препоръки. Едната е във връзка с ОДУ, тоест за общата квота на калкана в Черно море. Да кажем сега за България и Румъния е 114 тона и всяка от тях има квота по 57 тона. Обаче трябва да се определи неговият размер общо за Черно море и повече от това да не се лови. Понеже четири страни са извън ЕС, сега те сами определят своята квота и ловят повечето от калкана, което не се отразява добре на ресурса му в Черно море. Рибата е в един воден басейн, където непрекъснато мигрира  и не може да се дели на източен и южен ресурс. Тя е обща и ще настояваме това да се запише в регламента. Второ- ОДУ да се определя за 3 години, защото 5 години,както предлага нашата администрация, е твърде дълъг период, през който могат да настъпят сериозни промени в ресурса, които да позволят квотата да се вдигне или обратно- да се намали. Все още няма решения за размера на ОДУ за Черно море, чуват се идеи да бъде някъде около 640-700 тона. В момента не работим за определяне на цифрата, а за въвеждането на принципи и правила за разпределяне, което е най- важното.


- Какво още дискутирахте на форума?


- Другият важен въпрос, който обсъдихме бе за преулова. Тук нашата администрация от години наред прави грешка и загубихме възможността по административен път да си увеличим квотата за калкана без да има научни доказателства. Според регламента нямаш право да връщаш преулова, трябва да го опишеш. Излизаш да ловиш цаца, барбуна или друг пелагичен вид и тралът върви до един метър над дъното, обаче калканът се плаши, вдига се и попада в мрежата му. Нашата администрация  казва- ако го опишеш, ще те глобим, защото нямаш квота за калкан. Обаче в регламента е записано- до 5 на сто преулов може да се описва. На практика с нашенските писани и неписани забрани риболовците не описват преулова си. Защото видите ли, бил квотиран вид. И всяка година в декларациите пише- нула преулов на калкан. Да, но от ЕК казват- ако бяхте си описвали преулова на калкан, сега щяхме да ви го прибавим към националната квота, защото това е нежелан улов и не може да се хвърля обратно.


- Какво предлагате?


- В Консултативния съвет още не сме изготвили предложение, само го коментираме. Впрочем тук няма какво да предлагаме, защото в регламента ясно е записано. Просто всички трябва да започнем да го спазваме. И като се съберем в края на година с право ще можем да искаме с размера на преулова да бъде вдигната новата квота за калкан...


Другият важен въпрос, който дискутирахме беше за уеднаквяване на понятието дребномащабен риболов (ДМР) между всички страни от ЕС. Има работна група за ДМР към ЕК, в която всички консултативни съвети сме поканени, като наблюдатели. И сега  дискусията е да се даде точно определение на ДМР, който е много разтегливо понятие. На африканския бряг на Средиземно море, където има много силни асоциации на жените риболовци, приемат за такъв лодките до 12-15 метра, ние казваме- 6-8 метра, горе в балтийските страни- друго.


Впрочем ДМР е много актуална тема и за ЕК и за Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFСM ), защото обхваща много голяма група хора и има не само икономически но и социален ефект. У нас има 1860 риболовни съда, от които само 150 са кораби, останалите са лодки на дребни рибари голяма част, от които работят сезонно. Целта е да дадем повече възможности и сигурност на тези хора. В момента те предпочитат да са някъде в сивата или полусива икономика, за да оцеляват. Затова миналата година написахме препоръка до ЕК за специално внимание към ДМР. В тази насока съм много активен пред ЕК- за следващия програмен период  да има пари, които действително да стигнат до дребните рибари. Защото те не успяха да вземат нито за мрежи, нито за лодки, за нищо. Работят само през сезона, а им слагат много риболовни дни, като критерий. Така че важно е да има ясно определение за ДМР, защото в отделните страни го разбират по различен начин. Много е трудно да се стигне до уеднаквени критерии и затова се взе решение всяка страна членка да даде свое предложение. Ние се спряхме 10-15 критерия за ДМР. Единият от тях е дължината на лодката, другият – колко да бъде плаването в морето. У нас по закон нямат право да влизат повече от 2 мили навътре, в други страни могат до 30 мили. После важно е да се определи, какъв двигател да има лодката- бордов или извънбордов, с каква мощност, какви риболовни уреди да използва, колко да бъде екипажа, трябва ли да има лед на борда, може ли да се съхранява рибата на лодката, какъв да бъде начина на докладване на улова и т.н. По тези критерии за ДМР се разбрахме да заседава работната ни група по рибарство и накрая да избере оптималния вариант, който да предложим на ЕК. Трябва да приобщим дребните рибари като им дадем възможност да устойчив и сигурен поминък. А не както става сега да ги изнудват прекупвачи.


- А какво става със защитените зони по Натура 2000, за които има много възражения от страна на рибарите?


- Обсъдихме го на Консултативния съвет и взехме решение да изпратим писма до администрациите на нашите две държави -членки. От ЕК ни препоръчаха да се обърнем към тях, защото зоните по Натура 2000 са направени от самите страни, а не от Брюксел, който само изисква с регламента за тяхното създаване. Моето становище е, че сегашните зони са прекалено големи и засягат типичните риболовни полета. Сега ще искаме от нашата администрация да получим информация, зоните какъв дял обхващат от морето, кои риболовни полета покриват.  Ние се оказахме държавата с най- много защитени територии по Натура 2000 и ще настояваме да участваме в тяхното преразглеждане. В страните от общността има масово брожение срещу сегашните защитени зони и особено в Източна Европа, където са правени непрецизно и некоректно спрямо типичните риболовни полета.


На форума обсъдихме и темата за дивото къмпингуване. Сега се приема Законът за устройство на черноморското крайбрежие и искаме да направим препоръки към Народното събрание. Идеята е да бъдат наложени повече ограничения за дивото къмпингуване по отношение опазването на природната среда. Да се определят зоните за него, а не просто на кои места да става и след това безнаказано да оставят купища пластмасови отпадъци. Нямаме претенции към самото диво къмпингуване, просто искаме да се въведе ясен регламент за него с правила за сметосъбирането, за зоните на отдалечност от морето, защото там се готви, мият се посуда. Най- общо нашите препоръки са в три насоки: едната- дюните да не се национализират, а да бъдат по специалния закон за биологичното разнообразие, второ- да се създадат условия за екокъмпингуване, като туристически продукт и трето- да се забрани замърсяването на крайбрежните територии и морето с пластмасови отпадъци от свободно къмпингуващите извън регламентираните места.Целта е да кажем- пазете морето!


Стефан Денков


Малките рибарски лодки са повече от 1700 и дават поминък на много хора по крайбрежието
 


 

Коментари ( 0 )