К.д.п. Живко Петров, изпълнителен директор на ИА”Морска администрация”: За морското спасяване използваме ресурси и на другите ведомства
План за търсене и спасяване, който да подобри координацията на различните сили и средства, се залага с измененията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата
Публикувана: 8 Jul 2019 | 9:58

К.д.п. Живко Петров
 

Големият трафик на кораби в Черно море, немалко от които са вече доста стари, непрекъснато поставя на изпитание  морската безопасност. Организирането на аварийно-спасителната дейност, което е задача пред ИА ”Морска администрация”, определи темата на нашия разговор с к.д.п. Живко Петров, изпълнителен директор на агенцията. Той участва в учението, което се проведе от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) в акваторията на Варненския залив в средата на  миналия месец. В него се включиха представители на ИАМА и EMSA, както и експерти от 8 европейски държави.
 

- Въпросът за организирането на търсенето и спасяването в Черно море е особено актуален, а напоследък значението му се засилва и от емиграционната опасност. Какво правите за възстановяване в пълния обем на българската аварийно-спасителна служба? И какви варианти за нейното организиране обсъждате?
 

- Въпросите с хуманитарното търсене и спасяване на бедстващи кораби и хора в морските пространства на Република България са пряко свързани и с организацията и осъществяването на защита при аварийни ситуации с кораби. Именно в тази област и организацията, и ресурсите у нас са недостатъчни. Ако по отношение на операциите по търсене и спасяване на бедстващи хора можем да се справим, не така стои въпросът с реакцията при аварийна ситуация, свързана например с пожар на кораб на рейд или в акваторията на пристанище Варна, респективно Бургас. В тази връзка за целите на изграждането и организацията на комплексна аварийно-спасителна служба сме избрали подхода на координация на силите и средства на всички ведомства в държавата, имащи отношение по въпроса. Накратко това са ресурсите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – ИА „Морска администрация”, Министерството на отбраната и МВР – ГД ГП и ГД ПБЗН.  Както е известно, структурата на ИАМА е ГД „Аварийно-спасителна дейност”, в която е включен Морският спасително-координационен център, както и 6 десетметрови и 2 четиринадесетметрови катера. От силите на военния флот използваме вертолети и при необходимост надводни кораби. МВР участва с кораби и брегови екипи на ГД ГП, а ГД ПБЗН със спасители, специализирано оборудване и водолази. Могат да бъдат привличани и частни ресурси като пристанищни влекачи, оборудвани за аварийна дейност. По този модел получаваме и помощ от Европейския съюз чрез EMSA, като в района на Черно море има два кораба за борба с нефтени разливи -  един в пристанище Варна -„Галакси Еко”, и един в пристанище Констанца – „Amalthia”. И двата се включиха в учението на EMSA във Варненския залив.
 

Основно предизвикателство при този модел е координацията на силите и средствата, която следва да се осъществи с тренировки в реални условия, възпроизвеждащи различни сценарии. За постигането на това с изменението на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е предвидено планът за търсене и спасяване да бъде утвърден от Министерския съвет. 
 

- В тази връзка каква ще е съдбата на двата спасителна кораба „Перун” и „Мизар”?
 

-С Решение 537/25 август 2008 г. на Министерския съвет спасителен влекач „Перун“ и спасителен влекач „Мизар“ са собственост на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.  С писмо от 24 юни 2009 г. от ДППИ ни уведомяват, че от септември 2008 г. спасителен влекач „Перун“ е извън експлоатация и му предстои ремонт. Със Заявление №В-2584/24 от ноември 2017 г. е поискано спасителен влекач „Перун“ да бъде отписан от регистъра на корабите, като се прилага и протокол за ликвидиране на дълготрайни материални активи. На базата на това заявление агенцията издава Удостоверение за заличаване №12626 от 28 ноември 2017 г., с което се отписва спасителен влекач „Перун“ от регистъра на корабите.
 

Последен преглед от дирекция ”Морска администрация” - Варна, на спасителен влекач „Мизар“ е извършен на 24 март 2010 г. В нея има постъпило Писмо-уведомление №1845/20 май 2011 г., че корабът ще бъде временно изведен от експлоатация до възстановяване на класа му. До момента това не е направено. Така че бъдещето на двата спасителни влекача зависи от собственика им, ДППИ.
 

Поредното учение по морска безопасност, организирано от EMSA,  се проведе във Варненския залив.


- В такива морски държави като Великобритания със спасяването на море се занимават предимно доброволчески организации. У нас обсъжда ли се въпросът за учредяването на специален фонд, с който да се възстановяват разходите на участниците доброволци в хуманитарното спасяване на море?


- Точно този въпрос в момента не се обсъжда, тъй като е елемент от една обща концепция за използването на доброволци при аварийни ситуации и бедствия.  Аз подкрепям изразяваното и от мнозина други мнение, че е необходима нова законова уредба на дейностите на доброволците. В момента „доброволец“ е отделно физическо лице към кмета на съответната община.  Такава постановка за целите на морското търсене и спасяване не е подходяща. Ние се нуждаем от доброволчески организации, които да участват в операции в морето. Съответно трябва и законова уредба за подкрепата на такива организации по отношение на обучението и материално-техническото снабдяване.


- На кой вариант за финансиране на морското търсене и спасяване се залага - на изцяло държавния или на външни организации, които имат нужните ресурси и средства?


- Привличането на външни организации, които имат сили, средства и опит при осъществяването на такива операции, също изисква средства. Така че финансирането е изцяло държавно, но ресурсът може да бъде различен.  Това, както казах по-горе, е европейски модел, прилаган по отношение на корабите за борба с нефтени разливи. Въпросът е с наличните ресурси да се постигне максимална ефективност.


- Приближаваме ли се към европейските изисквания за организиране на търсенето и спасяването на море?


- Няма единен европейски модел за организация на тези дейности. Още по-малко съществува нормативна уредба на европейско ниво как те да бъдат организирани. Изискването е държавата да осигурява тази дейност, което и Република България прави.


- Какво показват статистическите данни за резултатите от дейността по търсене и спасяване на море през последните години?


- От началото на януари 2017 г. досега са постъпили общо 45 сигнала. От тях 12 са действителни и 8 фалшиви за търсене и спасяване на море, 21 са за замърсяване на водата (7 действителни и 14 фалшиви), има и още 4 от друг характер. Повечето от тях са подадени по системата 112-27, 16 - по телефон, и 2 - с имейли. Прави впечатление, че най-много (16) са сигналите за помощ в акваторията на пристанището, до 500 метра близо до брега - 13, а навътре над 12 мили в морето - 6. По река Дунав са подавани 7 сигнала. За съжаление, има двама загинали след получаване на сигнал, а трима са в неизвестност.


- Преди няколко години, когато оглавихте ИА „Морска администрация”, заявихте в интервю за в. „Черно море”, че ще работите за децентрализацията в работата на агенцията, докъде стигнахте?


- Сертификатите на морските лица се печатат в териториалните дирекции, като по този начин времето за обслужване е намалено многократно. Функционира общ електронен регистър на агенцията, така че заявления за административни услуги могат да бъдат подадени в която и да е регионална дирекция, и съответно да бъде получен документът или да бъде изпратен на адрес, посочен от лицето. Регионалните директори са упълномощени да издават разпореждания по въпроси по компетентност на Агенцията за районите, за които отговарят. До края на годината се очаква да заработи и електронното подаване на заявления за документи и други услуги чрез портала за електронни услуги, идентификация и плащания.


- Въпросът за удобното българско знаме за корабите ни отдавна се коментира в морските ни среди, има ли напредък в неговото решаване?


- Българското знаме е точно толкова удобно, колкото всички знамена на останалите държави членки на Европейския съюз. Нямаме и не сме имали намерение да предлагаме политика на тъй наречения удобен флаг. Що се отнася до общата привлекателност на българския флаг, тя по-скоро зависи от застрахователни, банкови и други процедури, отколкото от дейността на ИА „Морска администрация”.


Стефан Денков
 

 

 

 

 

Коментари ( 0 )