През новата 2020 година: Тръгва мащабно изследване на бялата мида в Черно море
Очаква се старта и на двегодишното научно изследване на запасите от рапани, в което да се включат и други страни от региона
Публикувана: 20 Jan 2020 | 8:33

През новата 2020 г. започва научно изследване върху белите миди в черноморския шелф, след като отпаднаха и последните, най -вече административни пречки, които го бавеха. Това сподели за в. „Черно море” доц. д-р Елица Петрова, директор на Института за рибни ресурси (ИРР) във Варна. Последното подобно изследване на учените от ИРР е било през 2003 година. А от тогава досега, и особено през последните 3-4 години, този черупчест вид се превърна в обект на  засилена експлоатация, която вече застрашава популацията му в Черно море. Причината - голямото търсене на външните пазари - и особено в Италия, където се приема за деликатес, особено при приготвянето на тяхната прочута паста. Досега нямаше научно обосновано изследване за начините, по които да се извършва уловът на бяла мида, и контролните органи неведнъж засичаха нелегални канали за нейния износ.

 

Доц. Елица Петрова

 

Тревогата за запазването на ресурса

от този ценен биологичен вид, която се споделя и от рибарския бранш, стана тема и на последната работна среща на Консултативния съвет за Черно море, за която в. „Черно море“ вече информира (виж  „Браншът ще помага на учените да изследват рибните записи” в броя от 16 декември м.г.). Тя се проведе във Варна и на нея доц. Петрова беше поканена да запознае бранша с това какви са перспективите за опазване на този ценен биологичен морски ресурс. Припомняме, че на форума представителите на рибарския бранш декларираха готовността си да помагат на учените, като предоставят за морските научни експедиции в Черно море свои рибарски кораби заедно с цялото им оборудване и уреди на борда.

 

През изминалата година беше въведена едномесечна забрана за улова на бели миди, което става със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, каза доц. Петрова. Като цяло научните институции са обединени около идеята, че трябва да спре уловът на бяла мида по време на размножителния цикъл и че е възможно диапазонът на забраната да е по-обширен. Все пак нейното въвеждане, макар и само за един месец, е стъпка в правилната посока, която може да бъде разширена и допълнена от други мерки след провеждане на адекватни научни изследвания, допълни шефът на ИРР.

 

И така, очакваното изследване предстои да започне, което е

добра новина в началото на годината

 

Първият му акцент ще бъде да разграничим приоритетните зони със струпвания на бели миди пред българския бряг. Имаме база за сравнение от 2003 г., така че сега ще можем да установим реалното състояние на запасите, което е много важно за всички последващи действия, обясни доц. Петрова. По нейните думи основно изследването ще обхване видовете (Chamelea gallina) хамелея и (Donax) донакс, които са обект на най-голям улов. Вторият акцент на изследването бил да допълнят и обогатят информацията относно някои дискриптoри (показатели), свързани с морската стратегия на страната и запазване на биологичното разнообразие, както и на устойчивите запаси на видовете, обект на промишлен риболов. Третата задача били предложенията за регулаторни мерки за запазване на запасите на белите миди. Те ще бъдат  свързани с риболовното усилие, пространственото планиране и защитата, както и с проучванията за  добри практики за запазване на запасите в други страни. Проблемът с белите миди и изобщо с морските ресурси е сериозен и налага намиране на баланс между стопанските интереси и опазване на екосистемата на водния басейн, категорична бе доц. Петрова.

Наред с това ново изследване през 2020 г. учените от Института за рибни ресурси

 

ще продължат други три  задачи,

 

които са по националната програма за събиране на данни в сферата на риболова, каза още неговият директор. Те са насочени към определянето на запаса на калкана, биологичния мониторинг на разтоварвания от рапани. Ще бъдат извършени и нови научни наблюдения на борда на риболовните кораби за установяване състава и количествата на приуловите от морски организми. 

 

Що се отнася до един друг важен биологичен вид, рапаните, поради технологични причини научното изследване, което трябваше да обхване няколко държави от Черноморския басейн, не можа да се проведе през изминалата година, каза още доц. Петрова. Нейните очаквания са  за евентуалното му стартиране през новата 2020 г. Изследването трябвало да продължи две години, така че основни резултати от него  щяло да има през 2021-ва.

 

Този биологичен  вид е особено интересен, тъй като е инвазивен за Черно море, но в същото време се е превърнал в обект на промишлено изземване и сега фигурира в листата на Генералната комисия за Средиземно море и Черно море към ООН-ФАО (GFCM ) за ресурсите  в нашия воден басейн.

 

Изследванията на рапаните

 

и биологичния мониторинг показват, че по размер те издребняват, а количеството му значително варира между отделните години, продължи директорът на ИРР. Още през 2001 г. от института предложили да се зонира улова на този вид с бийм тралове, като се въведе периодична ротация на прозорците, в които се осъществява риболов.

 

След окончателното закотвяне на  стария НИК „Проф. А. Вълканов”  браншът се притече на помощ на учените от ИРР, като предостави за научните им изследвания своите рибарски кораби.

 

Преди всяка морска експедиция, както става и сега, на преден план излиза въпросът за научноизследователския кораб (НИК) на института. НИК „Проф. А. Вълканов” не е в експлоатация от 2013 г. и поради нерентабилност на поддръжката му се налага да бъде продаден. Така че повече от  седем години Институтът за рибни ресурси провежда своите изследвания, като се наемат други кораби. В тази насока поддържаме много добри връзки с рибарския бранш, подчерта доц. Петрова. За учените винаги било особено важно да чуват мнението на хората, които са  ежедневно в морето и осъществяват риболов. Връзката била двустранна, насочена към сериозна разяснителна работа сред бранша: за състоянието на морските ресурси и какви мерки трябва да се прилагат, за да се осигури устойчивата им експлоатация. А това можело да стане със създаването на възможности за възстановяване на популациите на морските организми.

 

Много добрият диалог

 

както с бранша, така и с другите институции с отношение към морето, е гаранция за предприемането на ефективни мерки и решения. Като пример директорът на ИРР посочи резултата от последната среща на Генералната комисия по риболов в Средиземно и Черно море, довел до увеличение с 32 на сто на квотата на калкана за България и Румъния.  Изследванията на института върху популацията на този особено ценен деликатесен вид започнали през 2014 г. През последните години наблюдавали известна стабилизация на неговата биомаса. Увеличението на квотата се дължи на стабилизацията на ресурса в Черноморския регион и се базира на събираните данни и моделни изследвания за цялото море. Наличието на подобна стабилизация на стойностите обаче не бива да ни успокоява и не случайно в доклада на GFCM се подчертава проблема със свръхексплоатацията на ресурса на калкан. Новата квота от 150 тона, разпределена поравно за нашата страна и северната ни съседка, е фиксирана за три година напред. Научната общност трябва да продължи да работи и вземе решение за референтната биомаса на калкана като показател за доброто състояние за запаса на калкан. Що се отнася до самото решение на комисията да вдигне квотата, смятам, че то показва както качеството на събраните научни данни, така и подобрената ефективност на контролните мерки. Постигнатият успех е резултат от комбинираните усилия на всички заинтересувани страни, подчерта доц. Петрова.

 

Началото на новата 2020 г. е повод да се погледне и към  бъдещето на Института по рибни ресурси, което според неговия директор в голяма степен е свързано с осигуряването на

 

нов научноизследователски кораб

 

В тази насока обмисляли варианти за придобиването му чрез финансиране по различни програми. И най- доброто решение било това да стане с обединените усилия на няколко институции с идеята после съвместно да го използват. Припомняме, че в тази насока беше и публикацията с подзаглавието „Консорциум модернизира цялата морска научна база” във в. „Черно море”  от 13 януари т.г.  Като морска държава не можем да извършваме нови качествени изследвания и да развиваме морската наука без научноизследователски кораб. По този въпрос трябва да мислят институциите и обществеността, допълни доц. Петрова.

 

Стефан Денков

Коментари ( 0 )