ИПИ: 2/3 от страната са "икономическа пустиня" с неголям брой оазиси
В България има 20 икономически центъра, които привличат капитали и хора и концентрират 86% от произведената продукция, показва изследване на организацията
Публикувана: 18 Jan 2018 | 17:03

В България има 20 икономически центъра, които привличат капитали и хора. Те концентрират 86% от произведената продукция, докато две трети от страната е "икономическа пустиня" с неголям брой оазиси,
Това показва пилотно проучване на Институтът по пазарна икономика (ИПИ). С него се очертават и няколко сериозни проблеми – в страната има райони, разположени върху голяма площ, в които икономическата дейност е символична.


„Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място -това е териториалното покритие на центровете. Малко над една трета от територията на България е покрита от икономически центрове, като в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни от 2015 г.). С други думи - две трети от държавата е, образно казано, икономическа пустиня с неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията на стопанството“, посочи Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика.

 

Процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години, показват наблюденията на експертите на ИПИ.

 

Докато през 2011 г. в 20-те икономически центрове е била отчетена 85% произведената продукция в страната, в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт. Факторите, които влияят за привличането на капитал и хора към тях са подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите на съществуващия бизнес, социалната среда, които вероятно ще подхранват тенденцията на концентрация на икономиката на страната.

Икономистите са кетегорични, че липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната.

 

Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново".

 

Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.
„Струпването на бизнес и слизането на юг към границата е заради инфраструктурата и мобилността на хората. За Северна България съществуването на магистрали и свързаността между икономическите центрове ще са решаващи, но значение ще имат и първокласните пътища“, прогнозира Десислава Николова.

 

Проучването на ИПИ показва, че 81% от инвестициите в страната до края на 2015 г. са се насочили към икономическите центрове. В тях работят 75%, или три четвърти от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над една трета от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната.

 

Експертите констатират, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. по-висок.
 

Почти 50% от икономиката е в София

 

През 2015 година по официални данни произведената в София продукция е била 43%. Тенденцията е всяка следваща година този дял да се увеличава средно с около 1%. Така вероятно до края на 2018 година столицата ще има 46% дял в създавания в България БВП.
Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни.

 

„Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община, каза Явор Алексиев. – Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столична община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на община Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община

 

Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, при това в много големи размери – Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната.“

 

Ядра на българското стопанство

 

Освен този около столицата, другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София".

 

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо една десета от производството в страната. Характерното за него е, че благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години.

 

През 2015 г. продукцията на център "Пловдив" е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.
Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг.

 

В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е "агломератът" от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – "Варна", "Шумен" и "Търговище", които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

 

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна се прелива в център "Пловдив".

 

Недалеч от център "Пловдив" в момента се намира център "Хасково" – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия.
"Хасково" вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона", която се оформя през последните години около Пловдив, като обединява шест индустриални зони.

 

"Хасково" също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив". За икономическата дейност в него допринася цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – "Тракия" (свързваща София и Бургас) и "Марица" (свързваща магистрала "Тракия" при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).

 

Специфични икономически центрове

 

В района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – "Сопот", "Казанлък", "Стара Загора" и "Раднево".

 

"Към тях можем да прибавим и "Гълъбово", където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора. Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре", обясняват икономистите на ИПИ.
Стара планина като разделителна линия

 

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са центровете около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново".

 

Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж, смятат в ИПИ.
"Икономическият център "Габрово-Севлиево" на север от Стара планина също е много интересен като формирование, обясни икономистът Адриан Николов. – Той се състои от две ядра – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките с дял в местната икономика от малко над 1%. Центърът около Велико Търново от своя страна е сред относително по-малките формирования, като се състои от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец."

 

Освен тези два центъра на север от Стара планина се оформят още четири с относително ограничен мащаб – това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич. Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически.

 

Икономистите на ИПИ правят подобна аналогия с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.

 

Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява Русе с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на пето място в страната. Центърът около Русе обхваща пет общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).
Направените от ИПИ карта и профил на отделните икономически центрове позволяват да се определят инвестиционните дестинации – като се започне от разрастването на икономическия център "Пловдив" към Хасково, мине се през адекватното обединение на силните центрове около Стара Загора и се стигне от голямото предизвикателство на север, от няколко центъра, които към момента работят самостоятелно.

 

Стимули за икономическа активност

 

Северозападна България е регион, в които ресурсите от производство и работна сила се изчерпват бързо и обезлюдяването и миграцията са най-силни. В Югозападна България концентрацията на икономика е в само в Благоевград, но с постояването на „Струма“ се очаква развитие на бизнеса.

 

От изложените факти се налага изводът, че Южна България като цяло се развива по-добре икономически от Северна България.
„Финансовата децентрализация е едно от решенията за стимулиране на икономическата активност“, смята икономистът Явор Алексиев.
Но според него за това трябва да има и административно-териториална реформа, която да окаже влияние на преразпределението на инвестиции и данъци.

 

Със сега съществуващите административно-териториални структури не може да се управлява икономиката на страната
Силвия Георгиeва, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ), напомни, че често кметът и общинският съвет не могат да влияят върху икономическото развитие на общината, но може да се постигне баланс мужду централно и местно финансиране, ако се предприемат стъпки в данъчна посока, след което общините ще могат да планират политики.

 

"Със сега съществуващите административно-териториални структури не може да се управлява икономиката на страната", е мнението на проф. Нено Димов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 

Според него сега се определят граници на социално-икономически структури, а трябва да се вземат предвид местонахождението и природните ресурси, да се прецени и каква е икономическата ефективност на всеки икономически център.
„Ако ИПИ постави въпроса за промени в административното устройство на страната и тези граници се определят от кметове и представители на общините, мисля, че успехът ще бъде гарантиран“, убеден е професорът.

 

Investor.bg

Коментари ( 0 )