Уникати от Праисторията до Средновековието откриха варненските археолози през 2018 г.

Като изключително успешна определиха изминалата 2018 г. специалистите от Археологическия музей във Варна в Деня на археологията в България. „В голямата си част разкопките през миналата година обхванаха т. нар „резерват“ – почти цялата Гръцка махала, каза д-р Мария Манолова. Наш ангажимент е опазването на архитектурата и материалното културно наследство в района. Затова и

всички строителни дейности се провеждат под надзор на археолозите.

Според тяхната запазеност, след това те подлежат на реставрация и консервация. Извън тези преки задачи имаме изследователски мисии, свързани с проучването на района около Варна. Традиционно Варненският археологически музей има няколко обекта, по които се работи от десетилетия. През 2018 г. имахме  щастието всички, подадени от нас обекти да получат финансиране от Министерството на културата. В резултат на това проведохме много успешни разкопки на шест обекта извън Варна. От 2018 г. са подновени разкопките в Марцианополис“, сподели още Манолова.

В рамките на морската столица са проведени спасителни разкопки на обекти, които допълват с нова информация представите за развитието на града от Античността до Късното средновековие. „Продължиха разкопките на халколитното селище в м. Корията до гр. Суворово. Варненските екипи от археолози проведоха проучвания на римския град Марцианопол, късноантичната крепост на нос Св. Атанас в гр. Бяла, ранновизантийския манастир в м. Джанавара, средновековния манастир в м. Караач теке, средновековните крепости Кастрици в резиденция Евксиноград и Петрич кале в община Аврен. В резултат на това, във фондовете на Варненския археологически музей са постъпили над 1000 нови находки.

Благодарение на ползотворната теренна работа и кабинетната обработка на придобитата информация, археолозите са готови да представят най-интересните си открития от 2018 г. под ръководството на д-р Владимир Славчев, д-р Христо Кузов, доц. Валерий Йотов, Александър Минчев, д-р Васил Тенекеджиев, д-р Игор Лазаренко и д-р Мария Манолова.

Най-ранният обект в околностите на Варна е халколитното селище край Суворово, чиито разкопки се провеждат под ръководството на д-р Владимир Славчев. Миролюбиви хора, живели  преди 4700 години пр. Хр. В епохата на Средния халколит са населявали доста обширно селище от около 1,4 хектара. Обработвали са земя като в същото време са отглеждали животни. Къщите им са били гъсто населени – на около метър отстояние една от друга. Намерени са сравнително малко оръжия и много земеделски сечива и керамика. Селището е унищожено от пожар. През 2010 г. е направено гео-магнитно проучване. През 2018 г. е продължило проучването на керамичната работилница в това селище. Изследваното местообитание на тези древни хора е част от верига селища, които започват от румънския град Мангалия и продължават до долината на р. Камчия до селищната могила Сава, на която е кръстена тази култура, допълни д-р Владимир Славчев.

За обществения нимфеум на Одесос, който бе открит на ул. "Софроний Врачански" разказа доц. Валерий Йотов. При изкопни работи за новострояща се кооперация във Варна бяха открити останки от голяма градска чешма от късноантичния Одесос. Археологическите находки датират от 5-6 век. Водното съоръжение е елемент от римската градска водопроводна система. Неговото значение се определя от възможността десетки хора да черпят вода едновременно. Освен за питейна вода, нимфеумът е бил и средище на обществен живот. Всичко, което археолозите са открили, е почти в основи, тъй като е разрушено през османския период, както и по време на съвременното строителство.

Руини от различни епохи продължават да се разработват  в обекта на ул. „Цар Калоян“ във Варна – сподели д-р Христо Кузов. Проучванията се извършват в маза и двор на сграда, която в момента все още се обитава. Най-ясни са артефактите от Късната античност и 11 век засега.

По добре разработена късно антична крепост в Бяла работят археолозите от варненския музей. Това, което са извели като изводи до този момент е, че Бяла и в миналото е бил малък пристанищен град с около 1500 души население, не е бил никога военен обект и е бил защитена територия с крепостна стена. Хората са се занимавали с пренос на зърно по море. И през 2018 г. са се разработвали обекти, представляващи седем преси за вино. През май Бяла ще бъде домакин на 58-та Национална конференция на археолозите.

Както е известно на варненци, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро бяха намерени археологическите останки от раннохристиянската църква.  Базиликата е уникална с необикновената за ранното християнство архитектура и редкия характер на 120 кв. м мозайки. През 1960-те години е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, като поради опасност от разрушаването им те са били покрити отново с пръст, без да са изцяло заснети. През 1997 г. археолози правят сензационно откритие на обекта - анализирайки 2 допълнително разкрити зида, те са описани като останки от битови помещения, доказващи, че църквата е била част от манастирски комплекс. Уникален и единствен по рода си фрагмент от маска или бюст на императора са открили археолозите от Варненския музей през миналия проучвателен сезон.

Маската е изключително рядка находка и всички опити да се намери неин аналог по света засега не дават резултати.

Специалистите ще се опитат да възстановят лицето на целия артефакт.

И през 2019 година ще продължат разкопките на  един от малкото запазени средновековни градове в България Кастрица край двореца „Евксиноград“. Кастрици са пряко продължение на българската възрожденска архитектура. Специалистите различават ясно поне две епохи – късна античност и Средновековие, но са наясно, че под тези пластове да има и белези от древността. През 2018 г. са основно проучени 4 помещения от Средновековието, голяма сграда от Късната античност и е намерена халколитна керамика от Праисторията.

Ще продължи работата и през новия сезон на най-запазената крепост в Североизточна България – Петрич кале в края на Авренското плато. Според д-р Мария Манолова това е екстремен обект, който се разработва много трудно поради мястото, на което се намира. Може да се изследва само през есента и е свързан с опасности. Крепостта е била населявана от 3-4 век до 15 век. Опожарена е на 7 ноември 1444 г. от войските на Владислав Варненчик. Около този обект са намерени и фосили. Еднометрова вкаменелост  на охлюв от там ще бъде експонирана в природонаучния музей във Варна.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички варненски археолози! Пожелаваме им здраве, късмет, търпение, изобилие и безброй намерени съкровища от пъзела на богатата ни история!

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

151 г. от рождението на кап. I ранг Димитър Добрев отбелязаха във Варна (СНИМКИ)