Кристиян Илиев: И в следващия си живот бих станал треньор
Исках да бъда футболист, но баща ми ме насочи към тениса, от него съм научил всичко и съм му благодарен, разкри Кристиян Илиев в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 14 Nov 2018 | 8:30
Снимка Пламен Гутинов

Кристиян Илиев е треньор на един от най-перспективните български тенисисти в последните години – Пьотр Нестеров. Главен треньор е в ТК „Черно море – Елит“, като наследява на поста баща си Огнян Илиев. С Кристиян разговаряме в края на най- успешния до момента сезон на Пьотр.

 

                                                                               

- Крис, доволен ли си от сезона на Пьотр?

- Много добре се разви този сезон за нас. Участвахме на доста турнири от календара на „Тенис Европа“. Още през месец април Пьотр спечели турнир от втора категория в Сърбия, в Панчево, след това игра турнир в Словения, където беше финалист и шампион на двойки, следващият турнир, който спечели, беше от първа категория, в Беларус, а след това спечели и турнира в Босна и Херцеговина. През тази година участвахме и в турнири от календара на ATF, където се състезават тенисисти до 18-годишна възраст. Това е последното стъпало преди големия тенис. Трябва да отбележим, че Пьотр е 15-годишен, а завоюва титлата от „Мастърс“-а за осемте най-добри на Европа, където повечето участници бяха 16-годишни и завършва годината като номер едно. През последната година Пьотр израсна доста, вече е 1,86 м. Това е нож с две остриета, защото височината е много важна за нашия спорт, но с нея малко се намалява координацията. На него обаче не му попречи.

 

- Разкажи малко повече за „Мастърс“-а, където Пьотр постигна най-големия си успех до момента?

- Турнирът беше в Италия, в Реджо ди Калабрия. Организацията беше много добра. Имаше представители на най-развитите тенис държави - Сърбия, Украйна, Беларус, Хърватия, Латвия, Литва. Наистина е голям успех дори да достигнеш до този „Мастърс“, защото постигаш това благодарение на победи през цялата година. А той дори го спечели, побеждавайки в директни елиминации най-добрите в Европа. Постигна три победи, само с един загубен сет. На полуфинала изигра наистина страхотен мач срещу сърбина Стефан Попович, който беше първи в ранглистата. До този момент имахме две загуби от два мача срещу този страхотно талантлив състезател, който може би е наследникът на Джокович.

 

- А виждаш ли в Пьотр наследник на Григор Димитров?

- Това е доста често задаван въпрос. Не искам да звучи нескромно, но се надявам. Целта ни сега е живот и здраве да влезе успешно в големия тенис, защото Пьотр наистина има всички заложби. Той е много талантлив, много е работлив и доста земен. До момента не се е възгордял от нито една победа или спечелен турнир. Още от ранна възраст започна да печели турнири в България, а на 11 години спечели един турнир във Франция, който беше неофициално СП с над 40 държави участнички. На 14 години стана шампион в България при 16-годишните и се нареди пети на Европейско първенство. В тази възраст 2 години разлика е доста значителна, защото на 14 си още дете, а 16-годишните са юноши, почти мъже. Затова този негов успех е много важен.

 

- Каза, че целта ви е да влезе в големия тенис. До колко години смяташ, че може да се случи това?

- Само Господ знае… Но това е предизвикателството, което сме си поставили – първо да започне да се доказва в турнирите от ATF при 18- годишните. Той вече е изиграл три такива турнира и два пъти достигна до полуфинал – в Беларус и в Стара Загора, а в Беларус стана и шампион на двойки. Това ме навежда на мисълта, че когато заякне  още малко физически, ще е готов да се бори и при по-големите.

 

- Догодина там ли ще са концентрирани усилията ви?

- Да! Няма смисъл да избираме турнири от календара на „Тенис Европа“. След като стана първи в Европа, значи това стъпало вече сме го покорили и гледаме към следващото, да се докаже при 18-годишните.

 

- Спомняш ли си първия път, когато Пьотр дойде при теб в залата?

- Никога не мога да го забравя. По това време нашата зала беше все още доста студена, още не беше ремонтирана. Когато Пьотр дойде за първи път и започна да загрява, там беше около минус 4 градуса. Той започна да загрява по къси панталонки и по къс ръкав. Аз му казах – Пьотр много е студено, загрей първо и тогава ще се съблечеш, а той ми отговори:  „Бат’ Крис, за мен това не е студено аз съм московчанин!“  Още тогава усетих, че има нещо в това момче! Неговото име е Пьотр, което означава камък, до някаква степен предопределя съдбата му.

 

- Кои са качествата, с които превъзхожда останалите?

- Неговата техника наистина е на високо ниво. Страшно голям боец е и бих казал, че се отличава с много силна психическа устойчивост.

 

- Кои са елементите от играта, върху които трябва да работите?

- Винаги има какво да учи човек, докато е жив, независимо с какво се занимава. Той има страхотна защита, но трябва да се опитва да води играта, като повече от ударите му да бъдат атакуващи, защото той, когато да започне да напада, огромен процент от играта му е печеливша. Сервисът му е доста добър, бекхендът му е стабилен. Както казах, той на ръст много израсна, догодина се надявам да натрупа и малко килограми. Допреди няколко месеца играеше с по-лека ракета, сега вече преминахме към по-тежки, където вече и контролът е по-голям, с 305-грамова ракета вече играе. Наблягаме доста на физическата подготовка. В тази посока трябва много да се работи наистина, защото наблюдаваме, че тенисът в наше време става доста силов. Навремето Джон Макенроу и Матс Виландер, Бьорн Борг, Иван Лендъл разчитаха главно на техника, вече само с това и талант няма как да се пробие, не само в големия тенис, но и като цяло във всички възрастови групи след 14-годишна възраст.

 

- Ти с колко деца работиш освен Пьотр и как ги подбираш?

- Работя със 7-8 деца, които са на възраст над 13 години. Имам и две малко по-малки, едното от тях е Дани Спасов, който е брат на Беатрис Спасова, която е 16-годишна, а игра полуфинал за жени това лято. Завоюва бронзов медал, което на 16 години е добър успех. Как ги подбирам? Аз се занимавам с високо спортно майсторство и другите треньори, които подготвят групички за млади надежди, ги подбират и работят с тях, докато навършат 11 години, след това преминават при мен. Повечето, които се занимават активно с тенис  и са състезатели, учат в Спортното училище „Георги Бенковски“, за да може да тренират двуразово. Там има форма на индивидуално обучение, която позволява това.

 

- Кои са качествата, които търсите в тях и които водят до успех на корта.

- Много са. Най-важните са баланс и координация. Те са взаимосвързани и без тези две качества е много трудно да си състезател в който и да е спорт. Другите качества, които всеки тенисист трябва да притежава, са бързина, подвижност, гъвкавост, пластичност и най-вече добра психика. В нашия спорт е доста напрегнато преди мачове, тъй като няма точно време, в което да се знае, че ще започне двубоят, освен ако не е първи на корта. Седиш, следиш развоя на предишните мачове и постоянно правиш настройки. Започваш да загряваш, когато виждаш, че предният мач е към края си, но в един момент резултатът се изравнява и ти спираш да загряваш, пак чакаш и гледаш, после пак загряваш и понякога това се случва по 3-4 пъти, преди да влезеш в мача. Свързано е с настройки, най-вече психологически. В нашия спорт няма и фиксирана продължителност на двубоя – може да играеш 2 часа, може и 5 часа.

 

- Има ли интерес у подрастващите към тениса, идват ли да играят на кортовете?

- Има, да. За това допринасят и успехите на нашите най-добри тенисисти Григор Димитров и Цветана Пиронкова.

 

- А на каква възраст е добре да се започне?

- Зависи от двигателната култура на детето. Има деца, които започват още на четири годинки – четири и половина, на други преди седемгодишна възраст просто не им се отдава. Освен двигателната култура важна е и психологическата готовност. Има доста желаещи да тренират при нас. Важно е да се отбележи, че през нашия клуб са преминали всички добри състезатели през последните години. В момента във Варна има няколко клуба с треньори и състезатели като Тото Грозданов, който също е преминал през нашия клуб като състезател, аз също съм работил с него.

 

- Как се създават шампиони?

- Трудно… Нужно е голямо постоянство. Разковничето е в триъгълника треньор – състезател – родители. Много е важно родителите да си дават сметка, че те не са треньори и не разбират от тенис. Единствената им роля в случая е да подкрепят децата си, да ги водят навреме на тренировки, докато са по-малки, всичко останало е работа на треньора. Трудно се правят добри състезатели, защото тенисът е спорт, в който два дни ако не тренираш и излизаш от форма. Постоянно трябва да се работи, да се ходи по турнири, състезателят да не боледува, да се пази от травми. Освен това при пътуванията за турнири се сменят часови пояси в различните държави, климатът е различен, затова отиваме няколко дни по-рано обикновено, за да може да се аклиматизираме. Не е лесно… А и без доза късмет в този живот, не само в спорта, нищо не се получава.

 

- Ти самият защо се насочи към тениса?

- Аз започнах още на 7-годишна възраст покрай моя баща Огнян Илиев, който беше дълги години треньор на мъжкия и на женския национален отбор за „Купа Дейвис“ и за „Фед къп“. Бил е треньор и на Григор Димитров, който също беше състезател на нашия клуб.

 

- Т.е., при теб е било някак предизвестено влизането в тениса?

- Така е. Преди да стане треньор, баща ми е бил тенисист дълги години, както и чичо ми, били са шампиони на България. Аз всъщност исках да ставам футболист, но моят баща Огнян Илиев ми каза, че е по-добре да стана тенисист, защото във футбола има много контузии. На мен това ми повлия и избрах тениса. Никога не съм съжалявал за това. Много съм благодарен на баща ми, че ме насочи към този спорт. Научил съм много неща от него като треньор и баща.

 

- Разкажи за годините си като състезател!

- Състезавах се до 19 години, до 1999 г. Аз бях двойков играч, играта на двойки добре ми се отдаваше и бих казал, че имах доста успехи. Нивото беше доста силно по онова време. Играеха тенисисти като Тодор Енев, Илия Кушев, Димо Толев и др. Първите 25 в ранглистата бяха почти равностойни – и при мъжете, и при жените, и това важи за всички възрасти. Когато приключих състезателната си кариера, отидох да следвам в Националната спортна академия, след което преминах през различни обучения в чужбина – в САЩ и в Европа, и след това станах треньор.

 

- Веднага ли дойде това решение?

- Да, не съм минавал през период на колебания. Баща ми тогава беше все още главен треньор в клуба, но вече беше на възраст и ми предложи да заема неговото място.

 

- Какво ти даде и какво ти отне решението да се посветиш на тениса?

- Даде ми много положителни емоции. Даде ми много самочувствие и увереност, удоволствие от всичко, което сме постигнали като клуб. Даде ми много познанства у нас и в чужбина с различни колеги. Не бих казал, че ми е отнел нещо. Може би малко повече време за почивка е единственото, което ми липсва. Дори и зимата не мога да отида на ски, защото тогава са републиканските първенства, които излъчват участници за европейски първенства. Аз съм щастлив и удовлетворен от работата си, обичам я и не съжалявам. В следващия си живот отново бих станал треньор по тенис.

 

- Кои са играчите и треньорите, от които си се възхищавал през годините?

- Възхищавам се на Мариан Вайда, който е треньор на Джокович и на Тони Надал. Те са започнали с развитието на техните шампиони още от ранна детска възраст. Харесвам такива треньори, които започват още от начало и изграждат своите състезатели като играчи и като хора. Има примери и за други, при които играчите отиват готови научени. 

 

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Пьотр наистина да достигне до Топ 10 на световния тенис при мъжете. Това е мечта и на двама ни. Дай Боже, с много труд и постоянство това да се получи. До момента имаме летящ старт, но сме още много далеч от целта, която сме си поставили. Но ние вярваме, че можем, и ще направим всичко възможно да я постигнем, а каквото сабя покаже.

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА 
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

Още от "На спортна вълна":

 

 

 

 

Коментари ( 0 )